С пасивната си роля властите занижиха цената на телекома, а службите не заявяват намерение да проверяват купувача на стратегически за националната сигурност актив
Дни след търга за контрола над БТК е време за анализ на резултатите. Ясно е, че тази сделка, която е на ръба законите в няколко държави, ще бъде обект на много юридически спорове. Но погледнато от България, търгът в Лондон показа една „особеност“ – тоталното отсъствие на държавата от процеса по смяна на собствеността в най-големия телеком. Поне на видимо ниво. Сделката, разбира се, е частна, но ролята на държавата далеч не се измерва само в последващо одобрение или неодобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Обект на търга беше обезпечението по кредит, отпуснат от руското инвестиционно звено на ВТБ – VTB Capital, на люксембургската InterV Investment. Тъй като InterV Investment е непряк, но все пак 100% собственик на БТК, спечелилият този търг реално овладява телекома. Победител стана българският бизнесмен, известен с добрите си умения за политическо брокерство Спас Русев. На него би трябвало да се гледа като на бъдещ нов собственик на БТК, след като преминат няколко дела във Великобритания, Люксембург и арбитражно дело в Париж. Но да оставим встрани юридическата страна на сделката и се върнем на държавната позиция.
При последната смяна на собствеността в БТК през 2012 г. сделката беше финансирана от VTB capital и българската Корпоративна търговска банка. Точният размер на отпуснатите от КТБ кредити остава неясен, но се спекулира за между 130 и 150 млн. евро. След отнемането на лиценза на КТБ и обявяването й в несъстоятелност основен кредитор на банката стана Фондът за гарантиране на влоговете в България (Фондът), изплатил 3.5 млрд. лв. на вложителите. Фондът има тежката дума за почти всички операции по събиране на вземания в КТБ и осребряване на активи, макар в банката да има назначени синдици. Логичната, основна цел на Фонда е да събере колкото се може повече от вземанията на КТБ и да осигури по-висока маса на несъстоятелност.
И точно тук линията на логиката се къса. Защото представители на кандидатите, участвали в търга за контрола над БТК, казват, че държавата е била странно апатична в процеса. Да не забравяме, че върху акциите на българското дружество собственик на БТК – „Вива телеком България“ има наложени два запора – от НАП и от Комисията „Кушлев“. Това означава, че формално държавата не е безразлична към актива БТК. Но какво прави в защита на своя интерес? Реално нищо. Та от Фонда вече почти седмица дори не си правят труда да отговорят на въпросите за процедурата по смяната на контрола в БТК, поставени от Студия Трансмедия. За сравнение, в рамките на три часа от ВТБ отговориха, макар и с безполезен текст.
А държавата може да се намеси по две линии. На първо място това е участитето директно в процедурата по продажбата на БТК. Даването на гаранции, че при изплащане на дължимото към Фонда запорите над БТК ще бъдат вдигнати, щеше да остави в състезанието доста сериозни инвеститори. Както вече писах, една от офертите – тази на Марк Шнайдер, оцени БТК на 850 млн. евро. Това е значително над цената, която телекомът получи при офертата на Спас Русев. Това, че държавата „пасува“ в раздаването за БТК, доведе до пряко поевтиняване на компанията, защото в търга останаха само чисто спекулативните оферти. Поради високия политически риск сериозните инвеститори с име се оттеглиха. На тази плоскост нормално изпъкнаха способностите и контактите на Спас Русев да лавира на политическия терен, така че да може да прокара проекта си. В случая кой е купувачът не е най-важното. По-важно е поведението на държавата и по-точно липсата на активна позиция. А това, освен че озадачава инвеститорите с име, ги кара да зачеркват България от картата на потенциалните си вложения. България ще страда дълго от „ефекта БТК“. И това страдание ще се проявява именно в нежеланието на инвеститорите да влагат в икономиката. Към слабата съдебна система се добавя и нелогичното държавно поведение.
Но сделката за БТК има и друго измерение и то е по линия на националната сигурност. Инфраструктура от национално значение отново ще стане собственост на компания – пощенска кутия. Двама от участниците в търга, организиран за акциите на InterV Investment, казаха че са убедени, че купувач наред със Спас Русев е и руската ВТБ. Това в условията на санкции над Русия звучи безкрайно странно. Но дни след резултатите от търга няма официална реакция от България за това, че най-големият телеком в страната отива в ръцете на лица, които са под санкции. Няма и политически реакции за проверка на купувачите от ДАНС. А не е като да няма индикации, че такава проверка е наложителна.
Спас Русев нашумя основно като организатор на „яхтената сбирка“. Една от най-големите афери в последните 25 години в България. При нея действащият по онова време (2003 г.) финансов министър Милен Велчев, сега управител на VTB Capital за България, министърът на транспорта по онова време Пламен Петров, депутатът по онова време Мирослав Севлиевски и други от т.нар. царски юпита бяха заснети на яхта с трафиканта Иван Тодоров – Доктора (убит по-късно) и спекуланта Петър Петров – Амигоса.
Сега част от тези хора ще имат контрол над най-стратегическия комуникационен ресурс в България. Но държавата очевидно няма интерес към това.
Вижте още:
Марк Шнайдер оцени БТК на 850 млн. евро
Спас Русев спечели БТК на цената на дълга
