.jpg)
След атентатите в Париж едно крилато послание обикаля медиите и социалните мрежи – светът вече не е това, което беше.
Наистина ли е свършено със стария свят – такъв, какъв то го познаваме при цялата условност, че той все пак неизбежно се променя? Настина ли радикалният ислям става все по-популярен сред мюсюлманите в Европа? Тук спестяваме най-черните прокоби на вещерите от Фейсбук и опитите на световни и местни политици да яхнат страховете на хората, за да ги направят по-управляеми и по-компромисни срещу собствените си недостатъци. Защото на фона на глобалните страхове корупцията, съдебните скандал и изобщо некадърното управление изглеждат като битови дреболии, с които сме свикнали.
Разделен ли е наистина светът на хора, които искат демокрацията и на такива, които предпочитат кланово-племенното устройство на своите държави? Само че за подобни неща няма как да питаме нито Фейсбук, нито медиите, нито махленската общественост.
Глобалното изследване на УИН/“Галъп интернешънъл“ показва недвусмислено: демокрацията е добре приета в целия свят, но много хора смятат, че техните правителства не следват волята на народа.
Изследването на Асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“ е мащабно, в рамките на проучването са интервюирани 60 190 души от 62 страни.
Основни изводи от изследването:
Световното население показва висока степен на приемане на демокрацията: 76% смятат, че демокрацията може да има своите недостатъци, но тя е най-добрата система на управление. По този въпрос има консенсус в целия свят. Едва 20% не са съгласни или се колебаят.
Изследването подчертава едновременно, както възприемането на демокрацията като принципи, така и критиките за това как всъщност работи системата.
Възприемането на демокрацията като най-добра система на управление е широко разпространено във всички демографски групи и среща най-сериозна подкрепа сред високо образованите и тези с по-висок личен доход.
Вярващите, както и невярващите, посочват демокрацията катo най-добрата система на управление, с особено високи нива на съгласие практически сред всички религии – юдеи, протестанти, хиндуисти, католици, мюсюлмани и будисти.
Що се отнася до различните региони в света, най-силна подкрепа за демокрацията се открива в Северна Америка (82%), страните Африка (80%) и Западна Европа (80%).
В други региони, въпреки че мнозинството подкрепя демокрацията, степента на съгласие е по-ниска. Примерни за това са Северна Азия (55%), Източна Европа (64%) и Латинска Америка (68%).
Сред страните, които одобряват демокрацията, най-силно, въпреки нейните недостатъци, са: Швеция (93%), Мароко (92%), Аржентина (91%), Швейцария (90%), Кения (89%), Финландия (87%), Фиджи (87%), Португалия (88%), Германия (86%), Турция (86%), Австрия (86%) и Исландия (84%).
Страните, които най-малко вярват, че демокрацията е най-добрата система на управление са: Мексико (54% са съгласни срещу 43%, които са несъгласни), Хонг Конг (55% срещу 39%), Палестинските територии (49% срещу 33%), България (52% срещу 32%), Босна и Херцеговина (56% срещу 36%), Япония (46% срещу 24% и 30% без отговор), Сърбия (57% срещу 32%), Ливан (61% срещу 34%), Румъния (58% срещу 29%), Колумбия (65% срещу 34%).
Българското обществено мнение е силно скептично по отношение на това дали страната се управлява според волята на народа. 17% са съгласни или по-скоро съгласни, докато 79% са тези, които изразяват по-скоро несъгласие или несъгласие с това твърдение.
Жан-Марк Леже, президент на Асоциацията УИН/ „Галъп интернешънъл“ коментира: „Проучването установи, че демокрацията не се е провалила като норма, но не се възприема единодушно. Тези, които са живели в демократичен ред най-отдавна, особено в Европа, най-много се съмняват в идеята, че тяхната страна се управлява според волята на народа.“
