Сигурно сте чували за болестта вълчанка. В медицината е известна като "Лупус еритематозус ", което означава „Червен вълк”. Названието идва от обрива по лицето на някои пациенти, наподобаващ ухапано от вълк. В зависимост от това кои клетки, тъкани и органи са засегнати, Лупусът причинява различни увреждания не само на кожата, но и на бъбреците, сърцето, белите дробове, ставите. Причините за болестта остават неизяснени. За появата й се обвиняват множество фактори: наследствена обремененост, хормонални промени, облъчвания от естесвени или изкуствени източници на ултравиолетовите лъчи. В 12 на сто от случаите Лупус се развива след неправилно приемане на лекарства (орални контрацептиви, римицид, естрогени, хидралазин и други). В серума на болните се установяват различни автоантитела – това са белтъчни молекули, които
атакуват собственото си тяло
Един от механизмите, по които имунната система пази организма от чужди елементи е образуването на специални белтъчни молекули в кръвта. Наричат се антитела. Те се свързват с бактериите, вирусите, различните чужди частици, навлезли в организма и така подпомагат унищожаването им. При автоимунните заболявания обаче тези специални белтъчни молекули се объркват и извършват един вид автоагресия. Често причините за тази фатална неадекватност остават неизянени.
Лечението
при автоимунни заболявания включва нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, имуносупресори. Днес значителна ремисия се постига чрез ново въздействие със специфични белтъчни молекули. Известни са като CD-антитела. Те се изработват в специална лаборатория и се инжектират на болните под формата на медикамент. Чрез този биологичен метод благоприятно се повлияват 30 до 50 на сто от пациентите, при които не е постигнато подобрение от познатата досега терапия. Новото биологично лечение се оказва успешно не само при вълчанката, но и при ревматологични, чревни и други автоимунни заболявания.
