Моделът

Д-р Стефан Константинов е специалист по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина. Бил е заместник-председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз и член на Съвета на директорите на МБАЛ „Никола Василиев” в Кюстендил. Той е третият министър на здравеопазването в първия кабинет на Бойко Борисов. Назначен е на 6 октомври 2010 г., след като проф. Анна-Мария Борисова подава оставка.  При неговото управление като най-тежки проблеми в здравния сектор cе очертават  цените на лекарствата и лимитът на Фонд за лечение на деца в чужбина. В рамките на мандата му е създадена горещата телефонна линия на МЗ, на която граждани подават жалби заради некачествена медицинска помощ и сигнали за корупция. На 13 март 2012 г. д-р Константинов подава оставка от поста си на здравен министър. Посоченият от него мотив за напускане е липса на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването. От април 2012 г.  работи  в столичния "Майчин дом”.

 

Поканихме ексминистъра да разгледа кръга от проблеми, за които д-р Москов не пожела да говори.

– Д-р Константинов, неотдавна Европейската комисия ни препоръча премахване на финансовия натиск върху българските пациенти и осигуряване на равен достъп до медицинска помощ. Сега, с разделяне на болестите в два пакета (основен и допълнителен), има ли риск да се насочат наличните ресурси към основния пакет, да се задълбочи паричният натиск върху пациентите, да се разраснат корупционните практики и хората да са още по-неравнопоставени в достъпа си до медицинска помощ?

– Лансираната идея за разделянето на болестите на два пакета няма да промени нещо съществено в здравеопазването. Ефектът от нея ще е главно усложнена бюрокрация, ново изкривяване на медицинската статистика, а има и корупционен потенциал. Основното, с което се облъчваше обществото в последната година – че ще се спестят пари от „маловажни“ заболявания , за да се дадат на „важни“ или „социално значими“, за които хората да не плащат нищо, вече е ясно, че е мит и няма как да се реализира. Реално от всички около 300 клинични пътеки в допълнителния са извадени само три. Дори да предположим, че касата въобще откаже да заплати и стотинка по тях, то могат да се икономисат 2-3 милиона лева, което е капка в морето от 3,2 милиарда лева – бюджет на НЗОК. Останалите пътеки, в които попадат състояния от основния и от  допълнителния пакет също няма да донесат някакви икономии на средства поради два фактора. Първият е, че медицинският персонал ще предпочита винаги даден пациент да бъде отчетен като попадащ в основния пакет, по който се плаща веднага. Второ – дори да приемем, че лекарите решат да поставят професионалната си съвест на заден план и стриктно тръгнат да следват наредбата на министерството, и да отклоняват пациенти от лечение, то пак по тази наредба те могат да го правят до два месеца. Ако всички пациенти бъдат върнати в началото, то те ще дойдат след два месеца и от там нататък нещата ще си продължат по старо му. Ще има единствено отместване във времето, което потенциално би довело до по-скъпо последващо лечение. Така че пари няма да се спестят, за да бъдат дадени за някакво приоритетно лечение. Със сигурност обаче тези, които поискат по-бързо да се лекуват ще трябва да си платят лечението от джоба. Не изключвам и спекулации от недобросъвестни лица, които възползвайки се от прекомерно усложнената система ще почнат да искат пари от хората, за да ги лекуват по основен, а не по допълнителен пакет. Крайният ефект ще е точно обратен на този, в името на който промените се въвеждат.     

– Като се има предвид, че при всяко заболяване се открояват етапи на развитие с различни по степен поражения върху организма и в рамките на една и съща фаза всеки отделен пациент понася различно характерната симптоматика, по какви критерии ще се определя тежестта на социално-значимите заболявания, как ще се преодолява възможната агравация (преувеличаване на оплакванията) с цел лечение по основния пакет?

– Вижте, цялата концепция за значими и незначими заболявания е сбъркана и неправилна. Много по-честно би било да се каже – здравната каса има ограничен финансов ресурс и с него тя плаща за едно напълно, за другото плаща частично,  за трето не плаща нищо. Само че, това  изисква политическа смелост за да се определи за какво ще се плаща 100%, какво, колко и по какъв механизъм ще доплаща пациентът, какво пък би трябвало да е изключено от осигурителния пакет изобщо. За това ни се пробутва този шмекерлък с пакетите – хем да се имитира реформа, хем пациентите да няма за какво да протестират – те ще чакат  някакви си два месеца за „маловажни“ заболявания, че даже се очаква да са доволни –  щели да не плащат вече нищо от джоба си за „важните“. Ясно е, че това няма да стане. Дали дадено състояние е за основния пакет или допълнителен ще решават лекарите, които винаги ще са много по-аргументирани пред проверяващите ги чиновници, независимо какви рестриктивни критерии измислят от министерството или касата. В същност новата нормативна база по разделянето на пакетите ще доведе единствено до временно затормозяване и трайно бюрократизиране на системата. От това ще страдат и пациенти и медицински персонал, а както обясних по-горе, ползите се очертава да са нулеви.

– Мислите ли, че в условията на многопрофилна болница за активно лечение, при наплив на недиагностицирани пациенти, хронично болните с установена диагноза наистина могат да получават повече грижи, както твърдеше д-р Москов?

– Д-р Москов говори като политик, чиято цел е да се хареса, давайки обещания и произвеждащ идеи. Хронично болните ще получат повече грижи, ако за лечението им се заделят повече средства, системата стане по-малко бюрократична, взаимоотношенията лекар –пациент по-близки до медицината. А колкото до хрумванията на здравния министър, дори те да са резултат на искрено желание за подобрение, аз не виждам особен ръст на средствата в бюджета на 2016г., системата не върви към административно опростяване, взаимоотношенията лекар –пациент се деформират с всевъзможни изисквания, които ги няма в учебниците по медицина. Така че не мога да споделя ентусиазма на д-р Москов.

– Първоначално здравният министър д-р Петър Москов заяви, че «болниците няма да са търговски дружества», по-късно предложи поправка в Закона за лечебните заведения, която разрешава приватизацията на болници (т.е. потвърди, че са търговски дружества), после  оттегли предложението за същата приватизация, но се оказа, че тя не може да се извади от целия законопроект, след като той е одобрен на второ четене от здравната комисия. Бихте ли коментирали това?

– Списъкът с идеи и обещания стана доста дълъг и ежеседмично се променя и обогатява. В началото, когато бях в министерството и аз говорех за промяна в статута на болниците. Причините бяха разнородни, до някъде бях повлиян в тази насока и от идеи на определени лица. Но в момента, в който поисках да ми се представи механизъм по който болниците да престанат да са търговски дружества и да се превърнат в нещо различно, разбрах, че цената, която трябва да се плати за тази трансформация по никакъв начин не е оправдана с евентуално очакваните ефекти. Тук има една игра на думи – юридическата регистрация  като „търговско дружество“ не  значи, че там се разиграва търговия, което естествено е крайно отвратително, когато замества хуманността и медицината. И обратно – това, че болницата не е търговско дружество (например – ведомствена болница) не е гаранция, че в нея търговията със здраве няма да процъфти. Ако д-р Москов не гледаше толкова високомерно и се беше обадил, щях да му ги кажа тези и много други неща, за да не си хаби имиджа в празни приказки. Но в същност, знае ли човек, може би у нас имидж точно така се прави? А за приватизацията – предложението беше неаргументирано, необмислено и скандално направено. И съдбата му беше логична – в кошчето за боклук.

– Предизборно д-р Москов обеща, че НЗОК ще бъде поставена в условия на конкуренция с други финансиращи структури, но касата запази монопола си. Нещо повече – сега тя има право да сключва селективно договори с болниците, което е в разрез с основния конституционен принцип на свободна стопанска инициатива в здравния сектор. Трябва ли да отпаднат текстовете от Закона за лечебните заведения, създаващи условия за толериране на дадени лечебни заведения за сметка на други?

– Стопанската инициатива в здравния сектор не е като стопанската инициатива при производството на плодове и зеленчуци. Степента на регулация е значително по-голяма. В този смисъл не смятам, че селективното договаряне по принцип нарушава конституцията. Такива механизми или още по-твърди административни ограничения с кого да работи касата и с кого не има в държави, които са с не по-малка пазарна икономика спрямо нас, да не кажа, ни превъзхождат по свобода на стопанска инициатива. Проблемът за мен е в друго – духът отдавна е изпуснат от бутилката. 15 години болничното ни здравеопазване  се развиваше на самотек. Изключително трудно ще бъде да се вкара някакъв по-нов ред, особено при наличието на слаба и лесно податлива на корупция държавна машина и проблемна съдебна система. Скептичността ми се засилва, като слушам как отново ще съкращаваме легла, ще преобразуваме легла. Това е deja vu. Много повече щеше да отива на д-р Москов, като излъчен от дясна партия да говори за конкуренция между няколко здравни каси, които селективно да сключват договори. Много по-реформаторски щеше да бъде да се даде възможност на хората да избират къде да се осигуряват, отколкото да им обещаваме, че държавата ще се погрижи за всичко от тяхно име.

–  В момента у нас има цели райони, където безработицата е над 80%.  Как според Вас живеещите там биха могли да платят здравните си вноски, съобразявайки се с промените в Закона за здравното осигуряване?

– Смисълът на здравното осигуряване е именно хората срещу осигуровките си да  ползват здравна помощ. Ако всички имат право да ползват здравна помощ, независимо дали плащат или не, по-добре да закриваме НЗОК и да минаваме на бюджетно финансиране. Според мен неосигурените не са основния проблем на здравеопазването. Те всъщност не ползват услуги. Да, проблем са на обществото, но не и на касата. Схващането, че ако всички си платят осигуровките, системата ще тръгне по мед и масло е доста далеч от реалността. Разбираем е опита да се съберат максимално пари, но първо, няма как да събереш пари от този, който ги няма. Второ – много по-продуктивно би било, ако енергията се насочва към осигурените – какво получават срещу осигуровките си, да има стимул да се осигурява и малцинството граждани, които имат възможност, но не го правят. За трайно безработните е все едно дали ще им се изискват 3, 5 или 15 години вноски назад. Те просто няма да платят. 

– Какво трябва да се предприеме, ако  в резултат от последните реформи в здравния сектор  настъпи бум на здравно неосигурени?

– Не очаквам особен бум на неосигурени, нито пък очаквам реално намаляване на броя им. До колкото обаче всички промени се правят в името на второто, прогнозирам, че търсената цел няма да бъде постигната.

– През януари т.г. бе обявено, че МЗ е във висока степен на готовност да започне обществено обсъждане за премахване на специализираните комисии на  ТЕЛК, че е  създадена работна група, която ще използва компилация от европейския опит. Дали има  някакви резултати от дейността на тази комисия  след повече от десет месеца? 

– Аз лично не съм чул за развитие по темата. Изказването за ТЕЛК го слагам редом до други обещания, които чухме: ще отпаднат направленията за специалист, ще се заплаща за качество, не за дейност, държавата ще плаща осигуровките на социално слабите, държавните болници ще се обединят в холдинг, ще изгоним търговците от храма и др. подобни, имащи основна цел да галят електоралното ухо и да имитират решителност и компетентност. Вместо изпълнение обаче, наблюдаваме замяна на едни идеи с други: пръстови отпечатъци, данък вредни храни и т.н. Със сигурност ще има още идеи от министерството, количеството изглежда е приоритетно пред качеството. 

– Мислите ли, че наистина у нас хората с увреждания са между 500 000 и 800 000? До къде е стигнало разследването на известните в обществото ни схеми за присъждане на фалшива инвалидност, които източват финансовия ресурс на държавата и обричат на мизерия реално нуждаещите се от помощ?

– За разследвания трябва да питате органите, които ги провеждат. Репресивните мерки не могат да заменят липсата на адекватност на системата. Хората у нас са бедни, а  степента на инвалидност им дава възможност да получат някой лев или дадена облага. За това е такава бройката. Ясно е, че тя не е реална. Поне не, ако говорим за истински инвалиди. Населението застарява, а със старостта се явяват болестите. В един момент се оказва, че възрастните хора стават инвалиди, само защото са стари. Във всеки случай, ако се беше реализирала идеята ТЕЛК да бъде закрита и всеки лекар да издава експертизи, със сигурност броят на инвалидите щеше да е минал милион.

– Как трябва да се реши въпросът за заплащането на лекарите, които имат намерение да станат специалисти по обща медицина?

– Повечето лекари, които искат да получат специалност обща медицина всъщност работят като такива, имат пациентски листи и получават доходи за работата си. Срокът, в който те трябваше да вземат специалността непрекъснато се удължава и изглежда, това ще продължи и в бъдеще. Според мен има нещо много сбъркано във факта, че завършвайки шестгодишно обучение по медицина младия лекар не може никъде да работи пълноценно, защото няма специалност. В същото време имаме незаети общи практики, райони от страната без лекар. За съжаление ред нормативни документи, част от тях – ангажименти, поети преди приемането ни в ЕС, не дават възможност медик без специалност по обща медицина да започне работа в незаетите общи практики. А би трябвало. И успоредно с работата си, получавайки средства от НЗОК, лекарят може да посещава курсове, да полага колоквиуми и на края получи специалност. 

– Какво трябва да се направи, за да се отстрани дублирането на професията «парамедик» с професиите «лекарски асистент» и «медицинска сестра»?

– Да отпадне една от тези три професии. Никога не съм бил убеден в нуждата от т.нар. лекарски асистенти. Асистент на какво? Да носи чантата на лекаря? Измисляме професия, а после се чудим с какво да я запълним. Медицинската сестра има много ясни функции и правомощия, които не будят дискусии. Ако там трябва да мислим за промяна, то тя е необходимо да бъде в посока скъсване с половото ограничение, налагано от името. В много държави мъжете също вършат подобна работа, но не ги наричат „сестра“.  Когато въвеждахме професията „парамедик” имахме много ясна визия, какво придобилите я трябва да работят. Същото, което правят парамедиците в Германи, САЩ, Израел и (със съжаление, за това, че са ни изпреварили) в Румъния. Най-общо – да оказват спешна помощ, да транспортират пациенти, осигурявайки базова поддръжка на жизнените им функции до поемането им от специализирани (болнични) екипи. Шофьорите на линейки трябваше да са най-ниското ниво парамедици, а подготвените за най-високото ниво – да пътуват сами  и да оказват самостоятелно спешна помощ. За съжаление не видях особен ентусиазъм в хората след мен да продължат започнатото и да включат парамедици в системата, които вече „увиснаха“ във въздуха. Но ако някой се заеме с  истинска реформа в спешната помощ, всичко ще си дойде на мястото.

 

Още по темата:

В общественото здравеопазване трябва да има солидарност

Задава се паричен натиск върху част от пациентите

Докога ще сме бедни, болни и недоволни

Очаква ли ни сaнитарен геноцид?

Помощ за спешната медицина!

Пресцентър крие министър Москов от медиите

 

Категории Моделът