1 ноември сега е Ден на народните будители. Но допреди 26 години 1 ноември беше ден на други „народни будители” – бодрата соц-журналистика. Зачитаме го носталгично, но и фактологично. И така. Забавно занятие беше едно време да се колекционират информациите в централния печат за различни произшествия, катастрофи и прочее „нетипични” за народната демокрация събития – все прояви, от които обществото пък най-много се интересуваше. Тези дописки бяха два вида – „соб.инф” – привилегия главно на официоза „Работническо дело”, и БТА – за всички останали. Варираха обикновено между 18 и 24 реда, светъл петит. За да няма недоумения, ето някои характерни мостри:
„Самолетна катастрофа
Както бе съобщено от Министерството на транспорта, снощи към 23.40 ч. Самолет „Ил-15” на БГА „Балкан”, изпълняващ извънреден рейс София – Алжир е катастрофирал при излитане от софийското летище. От намиращите се на борда 62-ма пътници са загинали шестима. Назначена е правителствена комисия за разледване причините за катастрофата.(Соб.инф.)”
Толкова. Ни ред повече! Няма причини, няма виновни. Регламентирани бяха и мястото, и заглавните шрифтове, даже страницата – последната, до спорта. Във всичко това имаше стандарти, стил, ред, правила. Твърди и непоклатими. Ето следващото доказателство:
„Съобщение
На 29 януари 1982 г. при лоша метеорологична обстановка – силна буря и много гъста мъгла, близо до пристанище Одеса е станало сблъскване между български моторен танкер „Лом” и съветския товарен кораб „Мождок”. Към мястото на произшествието веднага са се притекли на помощ спасителни кораби на Съветския черноморски флот и вертолети на авиацията. От 42 членове на екипажа на българския танкер, 33 са спасени, а 9 са в неизвестност. На мястото на произшествието са изпратени представители на Министерството на транспорта.(БТА)”
Точка по въпроса. Никакви подробности. Съдби, животи, човешки трагедии? Няма такъв филм при развития социализъм. Какво тук значи някаква си личност. Или някакви си хора.
Следващият шедьовър:
„В софийския районен съд
Състав на Софийския районен съд от 1 до 3 март 1982 г. разгледа наказателно дело 1384/1982 г. от общ характер срещу подсъдимите Атанас Борисов Тасков, Борислав Кръстев Стоянов и Янчо Пеков Таков за извършени контрабандни и валутни престъпления.
След обстойно и задълбочено съдебно разглеждане съдът наложи на всеки от подсъдимите по две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2500 лева. Лекият автомобил, използван за незаконно пренасяне на стоки, както и внесените стоки са отнети в полза на държавата. Присъдата е влязла в законна сила и е започнато изтърпяване на наложените наказания.(БТА)”
Кое как е било с всички детайлни подробности от "очевидци" се разпространяваше не от БТА или официоза, а по "разваления телефон" на уличната осведомителна агенция. Слухът като средство за масова информация. После се разбра, че телефонът не е бил толкова развален. Сред журналистите обаче по онова време се мълвеше на ухо: „Пак пуснаха капкомера – грижа за умственото и нравственото здраве на нацията.”
Абсурд? Да. Но действителен. А иначе се декларираше: силно е осведоменото общество. Сега да добавим – и обратното. Защото невежеството е сила само в мрачните видения на Оруел. И на светлите социалистически хоризонти…
