Науката досега не е открила нанася ли вреди сляпото черво върху човешкия организъм. Вредите които сляпото черво, наречено Съвет за електронни медии, нанася върху обществения организъм са безспорни.
Какви посегателства върху свободата на словото у нас допуснаха медийните надзорници, откакто в края на 1998 г. влезе в сила Законът за радиото и телевизията?
Високоплатените държавни чиновници така и не създадоха условия за събиране на таксите електромер, които да капитализират фонд „Радио и телевизия“ и по този начин се даде възможност за финансиране на програми и предавания от обществен интерес, не само в получаващите държавна субсидия БНР и БНТ, но и от независими продуценти. Оправданието, че българинът нямало да приеме да плаща един, два лева месечно такса телевизор звучи направо вулгарно, след като същият този българин и неговата майка юнашка бяха натоварени през електромерите си с всевъзможни такси: зелена енергия, кафява енергия, отговорност към обществото и какво ли не. Така в момента българското общество плаща близо 40 лева за всеки мегават, който потребява, за да бъде отговорно към… обществото.
Докато така наречените национални радио и телевизионни оператори работеха в режим на непрекъснат паричен недоимък, сравнени с европейските си партньори, което естествено се отразяваше на програмите, българските семейства започнаха да плащат не един или два лева месечно, за да получават телевизия по кабел. В наши дни най-скромните цени на месечен абонамент за ограничени канали вървят между пет и десет лева. Един що годе разнообразен месечен пакет с програми удря двайсетарката. Ето защо не можем да се съгласим с проф. Нели Огнянова – автор на ЗРТ, че таксата електромер била неприложима и трябвало да отпадне от текстовете на закона. Нито тя, докато беше медиен надзорник, нито Георги Лозанов, като вечния председател на медийните надзорници не успяха да въведат в действие тези изисквания на закона. Ако им пречеха политиците, защо не подадоха оставки, не използваха позициите си за натиск пред обществото и нашите европейски партньори? Вместо да поемат отговорността за това, че лишиха българската радио и тв журналистика от възможности за развитие, днес те с невинен патос заговорничат за премахването на такса електромер.
В пълно противоречие със ЗРТ, който не позволяваше рекламни агенции да притежават лицензии за радио или телевизия, под натиска на силния тогава човек Иван Костов, медийните регулатори оставиха лиценза на първата национална телевизионна честота в ръцете на подставените лица на Красимир Гергов. Така тръгна бтв. Доскоро Гергов държеше монопола на рекламния бизнес у нас. Членовете на НСРТ, както красноречиво се наричаше тогава регулатора, си затвориха очите пред това обстоятелство. Самият Гергов след години арогантно и самодоволно се похвали, че е реалният собственик.
Така тогавашният премиер Иван Костов се сдоби с доживотен смъртен враг в лицето на Кеворк Кеворкян, който беше представител на конкурентната в конкурса скандинавска медийна група. Колкото до свободния тв пазар, стана ясно, че той бе порочно заченат, като кръвосмешение между политическия натиск и икономическия келепирджилък.
Под политически натиск и за икономически келепирджилък се случи по царско време приватизацията на БТК. Тогава журналистката от БНР Юлия Гигова предупреди министър Николай Василев, че системите за радиоразпръскване, така наречения НУРТС, не трябва да бъдат включени в пакета за приватизация, тъй като новият собственик ще получи инсталации за пренасяне на сигнал и ще принуди БНР и БНТ да му плащат срещу това с бюджетни средства. Това на езика на европейската финансова дисциплина се нарича „непозволена държавна помощ“. Този път медийните надзорници услужливо си направиха оглушка, нали това е извън техните правомощия, не отрониха нито дума в защита на обществения интерес и допуснаха обществените радио и телевизия да плащат скъпо и прескъпо от оскъдните си бюджети. Ето как нашите пари вместо да създават програма, започнаха да създават благосъстояние за частния бизнес.
Един от големите грехове на медийните надзорници у нас, е това че позволиха на кабелните оператори от доставчици на съдържание да се превърнат в създатели на съдържание. Така кабеларковците си лицензираха телевизии кабеларки. Познайте, при това положение, равнопоставени ли са телевизионерите, които създават програма и искат да я разпространят по жицата, срещу кабеларките, лицензирани от притежателите на кабелни мрежи? Вместо операторите да се надпреварват да предлагат благоприятни условия, при които да пренасят програмата на телевизиите, за да им върви бизнеса, телевизиите се чудят как да клекнат пред кабеларите, за да вземат програмите. Но стига сме се заяждали с кабелните оператори, че те си имат политическо представителство в парламента. Припомнете си какъв е бизнесът на Валери Симеонов. Случайно ли неговата тъй близка сподвижница Поли Карастоянова е председател на комисията по културата и медиите?
Все пак най-големият провал, в който и СЕМкаджиите се замесиха бе провала на цифровизацията у нас. Този провал получи и европейския си укор, така че няма как да бъде наречен успех.
Преди всичко наляха буйни потоци европейски средства в подложените на властимащите медии за разяснителна кампания. Разясненията бяха толкова нескопосани и неясни, че се налага да ги обясним. Цифровизацията трябваше да даде възможност на всички българи да гледат много програми, да получават интернет и всички други услуги на съвременните комуникации, без да плащат такси на кабелните и интернет доставчици, които всеки месец смучат от бюджетите на българските домакинства. Със създаването на мултиплексите и кабелните оператори, и доставчиците на мобилен интернет ли ще е, мобилна телефония ли или цялата инфраструктура на мрежата, щяха да бъдат извадени от доходоносния си картел, за да предлагат услугите си в реална конкурентна среда. Е къде отиват тогава бизнеси като този на Валери Симеонов? Тук либералният и всекиму удобен Лозанов ще ни апострофира, че СЕМ е безсилен пред това обществено бедствие.
Че медийният надзор у нас е безсилен, това е така. Народните избраници вече близо година се подиграват със СЕМкаджиите, като не изпълняват задължението си по ЗРТ да изберат представителя от своята квота. Мандатът на Анна Хаджиева изтече още през октомври миналата година. Законотворците не си дават труда да изпълняват законите. Екип Инфохолици още през пролетта написа Писмо до властта, в което настоявахме президента на републиката и народните избранници да се подчинят на закона. Дали криво се помолихме на Росен Плевнелиев, или той криво ни разбра, но скоро след обнародването на писмото номинира Бетина Жотева за свой представител в СЕМ. Само че според ЗРТ решението на парламента и указът на президента за избор на нови членове на СЕМ влизат в сила едновременно. Така водещата комисия по културата и медиите, нейната очевидно неспособна да свърши работа председателка и всичките народни представители бламираха номинацията на Бетина и се подиграха с държавния глава, който в случая се опита да им даде морален пример.
Екипът ни нееднократно изпрати в служебните пощи на всички народни избранници писма, в които настоявахме слугите на народа да си свършат работата. Не получихме нито един отговор. Явно депутатите не следят служебните си пощи.
След всичко написано не мислите ли, че СЕМ е просто едно гноясало сляпо черво в организма на сериозно заболялата българска медийност? Та хирургическата намеса е повече от наложителна. Разликата между Съвета за електронни медии и апендикса е в това, че докато медицината не е посочила вреди ли апендиксът на организма, то за СЕМ не може да се каже същото. Не е ли време да бъде закрит? Какво ще се случи с обществените медии след закриването на Съвета за електронни медии ли? Това вече е друг разговор, така че…
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ…
Още по темата:
Категории Медии
Когато прочета такъв анализ, започвам плахо да се надявам, че ще се увеличи числото на говорещите истината за медиите, регулатора и… свободата ни.