Скорошното съобщение на Световната здравна организация, че обработеното месо във вид на бекон, хот-дог и колбаси е канцерогенно, а така също, че червеното месо е също „възможен канцероген” е поредната ескалация на дебата за консумацията на месо изобщо. Веднага атакувано от представители на производителите и преработвателите на месо и възхвалявано от групите, пропагандиращи вегетарианството, определението на Международната агенция за изследванията на раковите заболявания не претендира да даде краен отговор на въпроса дали червеното месо причинява ракови заболявания. То обаче само ще засили една тенденция, която е видима от години в Америка – намаляването на консумацията на червено месо.
Консумацията на говеждо месо в САЩ достигна своя пик в средата на 70-те години на миналия век като консумацията на птиче месо се е удвоило оттогава според информацията на Министерството на земеделието на САЩ.

Не е възможно да се посочи кога точно идеята, че американците трябва да ядат по-малко месо набра сили, но според Марион Несле – професор по хранене и проучвания на храните в Ню Йоркския университет идеята датира от средата на 50-те години. Тогава Ансел Кийс – ученият, който първи разви идеята за здравословния характер на Средиземноморската дието посъветва да се ограничи консумацията на месо, най-вече за да се намали консумацията на животински мазнини. По-късно, през 70-те години някои учени започнаха да свързват червеното месо с рака.
„В края на 90-те години експертите вече посочваха, че червеното месо „вероятно” повишава риска от рак на червата и „вероятно” повишава риска от рак на панкреаса, гърдата, простата и бъбреците”, посочва Нестле, която е автор на книгата „Политиката на Голямата сода”. Международната агенция за изследването на рака обобщи изследванията от последните десетилетия и сложи обработеното месо в къщата категория на канцерогените като никотина и азбеста. Същевременно обаче той заяви, че не разполага с данни, които да позволят да се определи колко голям е рискът от консумация на обработено месо.

Статистиката на Министерството на земеделието на САЩ показва, че спадът в консумацията на говеждо месо е от десетилетия, а същевременно това се съпътства от бързото и постоянно нарастване в консумацията на птиче месо. Един симптом на отдръпването на американците от червеното месо беше фактът, че през 1987 г. Националният съвет на производителите на свинско месо започна рекламна кампания под лозунга „свинското – другото бяло месо”. Мнозина лекари поощряват своите пациенти да употребяват бяло вместо червено месо тъй като бялото месо е с по-малко мазнини. И Министерството на земеделието и Международната агенция за изследване на раковите заболявания класифицират свинското като червено месо, въпреки че и до днес въпроса за животинските мазнини е дискусионен. Все пак данните на министерството показват, че кампанията на Националния съвет на производителите на свинско месо се е оказала вероятно ефективна, тъй като консумацията на свинско се е задържала устойчиво в едни и същи граници.
Наскоро въпросът за екологичните последици от консумацията на месо излезе също на преден план успоредно на темата за неговото здравно въздействия. Специалният консултативен съвет към Министерството на здравеопазването на САЩ препоръча на американците в последното издание на своя „Диетичен наръчник” да консумират по-малко месо поради загрижеността си за неговото влияние върху екологията и устойчивото развитие. След последвалите протести от страна на месопреработвателната промишленост и на някои конгресмени, федералното правителство отхвърли тези препоръки.
Скорошното определение на Световната здравна организация прибавя нови аргументи към този спор и вероятно ще разпали притесненията на американците около консумацията на червено месо.



