Сайтът „Философският клуб“ публикува наскоро статията на Ноа Смит за свободната търговия като елемент на икономическото развитие на човешката цивилизация. В подготвения за „Блумбърг“ анализ авторът посочва, че свободната търговия е „един от въпросите, по които икономистите изразяват най-страстно несъгласието си с широката общественост“. В подкрепа на тезата си той посочва едно проучване на Роджър Гордън и Гордън Дал от Университета на Калифорния в Сан Диего, според което почти четирима от всеки пет запитани считат, че новите законови разпоредби „Купувайте американското“ от 2009 г., предвиждащи данъчното стимулиране , ще бъдат добри за производствената заетост на САЩ, докато само един от 10 анкетирани икономисти е бил съгласен с това твърдение. Това е потресаваща разлика.
В тази връзка един от най-ревностните защитници на свободната търговия и глобализацията икономистът Джагдиш Бхагвати прави разграничение между свободната търговия и международна мобилност на капитала. Свободният поток на финансиране отвъд границите, както твърди Бхагвати, е източник на опасна нестабилност.
Икономистите в момента оспорват свободна търговия и от друг ъгъл – че свободната търговия, дори и да прави по- богата дадена страна като цяло, може да доведе много от жителите на тази страна до по-лошо благосъстояние и до по-ниски доходи. Доскоро този проблем обикновено се игнорираше, но наскоро икономистите започнаха да го вземат по-сериозно. Едно показателно проучване от 2013 г., направено от Дейвид Отър, Дейвид Дорн и Гордън Хансън разкрива, че конкуренцията на Китай е унищожила работни места и е довела до намаляване на заплатите в много отрасли на индустрията в САЩ, особено в производството. Вместо да бъдат преразпределени в различни сектори, много работници, прогонени от китайската конкуренция, са се ориентирали към държавни социални помощи.
Авторът прави връзка и с приемането на споразумението за Транс-тихоокеанското партньорство, но счита, че за първи път от много десетилетия са налице пукнатини в сградата на консенсуса за свободната търговия. Причината за това е лесно да се види – икономическа теория беше застигнато от макро- събития. Дръзкото навлизане на Китай в световната търговска система от 2000 г. насам е изключително смущаващо. Загубените работните места и изчезващи индустрии не могат да бъдат игнорирани.
Всичките тези слухове за разногласия не означават, че свободната търговия е мъртва, или дори, че консенсусът принадлежи на миналото. Но, според Ноа Смит тя не се счита вече за „безмозъчна“, както преди. Икономистите започват да оспорват някои от своите най-непоклатими точки на съгласие.
Бъдещето е още по-несигурна професия, а може би и по-несигурен свят – такова е заключението на автора.
Пълният текст на статията на страниците на "Философският клуб".
Сайтът „Философският клуб“ е некомерсиална, непартийна и обществено отворена платформа, която има за цел да популяризира значими идеи на български интелектуалци, обединяваме около идеята за единство на мисълта и действието, в помощ на едно по-добро държавно управление в ХХІ век.
Идеята му е да се информира българската интелигенция, респективно – по широки слоеве от аудиторията за това, което става и има да става в България, да се очертае рационална и национално отговорна визия, респ. отговорност към собствените ни съдбини – е сърцевина на дейността на "Философският клуб".
