Консулт

След като имуностимулаторите поскъпнаха, българите минаха на вино. Очакванията са, че интересът към напитката на Бакхус ще допринесе за хармонизиране на взаимоотношенията между производители-търговци на фармацевтични продукти  и търпеливите потребители. За ползата от гроздовия сок Мавруд и за други общоукрепващи средства разговаряме с акад. Атанас Атанасов.

Той е международно признат учен, създател на ефективни схеми за клониране и секвениране на гени при български растителни сортове.Огромен е приносът му за развитието на генетичните биотехнологии и за усъвършенстване на биоикономиката в страната ни. Трудовете на акад. Атанасов са публикувани в повече от 170 престижни български и чуждестранни научни издания. В момента е директор на Геномния център  в столицата.

– Акад. Атанасов, дълго време се приемаше, че генетичната информация, която получаваме от родителите си, е нещо статично. Но се оказа, че еволюцията на организмите е много по-сложна. Възникна наука – епигенетика, която изучава влиянието на средата върху гените. Какъв е българският принос в това направление?

– Заслуги има българският учен акад. Румен Цанев, който  през 60-те години на миналия век стана  основоположник, а  след това и двигател на Института по молекулярна  биология към БАН.  Заедно с акад. Благовест Сендов, двамата представиха модел на клетката, чрез който за първи път засегнаха въпроса за процесите, развиващи се в нея, за това, че тези процеси не могат да протичат като чистото генно действие. Образно казано, ако наследствеността е играчът, теренът са външните условия, които имат определено влияние върху играта. И за наша радост българският принос е положителен. През последните години започна да се установява, че в процеса на индивидуалното развитие  гените, могат да се изявят така, че информацията, произлизаща от тях, да бъде презаписана  по най-различен начин в зависимост от условията, при които е поставен  организмът. Например, ако ние с Вас имаме една и съща е структурата на ДНК, носим един и същ наследствен материал, но сме поставени при различни условия, всеки ще действа по свой начин и ще изглеждаме различно. Нашият потенциал ще се реализира различно. Той ще се повлияе от особеностите на околната среда, храненето, от начина на живот.

– Значи ли това, че епигенетиката има силата да помага на хората, които са наследствено обременен с някакво заболяване?

– Нужни са изследвания, за да се прецени даден човек към какви здравословни проблеми е предразположен и да се направи схема на очакваните неблагоприятни промени във всеки един етап от съществуването му. Така той ще знае какво трябва да яде, от какво да се въздържа, какъв стил на живот да предпочита. Това е пътят към дълголетието и е напълно възможно да се случи. Мисля, че нещата вървят по своя ред като натрупване на информация, систематизиране на  данни, въвеждане на съвременни средства и начини за по-ефективно и по-качествено извършване на редица дейности. Така, в резултат от развитието на технологиите, през последните 50-60 години, спечелихме много. Но също загубихме много. Отдалечихме се от природата и непрекъснато нарушаваме законите й. Тя пък ни отвръща с катаклизми. Негативни сме и природата ни отхвърля, защото се стреми да запази своя баланс.

–  Какво бихме могли да направим, за да  сме позитивни и да живеем в хармония със себе си и вселената?

–  Преди всичко човек не бива да се оплаква от трудностите, а доколкото може да ги преодолява. Не трябва да спира, когато вече е започнал някаква дейност. Винаги пълен напред. Например, моята най-голяма радост, с която се гордея е, че имам 450 ученици в България и в света. От тях 10 % са по-добри от мен и това означава, че съм си изпълнил задачата. Важно е човек да работи нещо, от което да е удовлетворен, да е дисциплиниран в труда си, да живее чисто и подредено, да не замърсява околната среда, да отделя време за почивка сред природата. Всички дълголетници живеят близо нея и ползват нейните блага. 

– Имате предвид чистотата на въздуха, водите …

– Да, но и  храната, която на 50% решава здравето и продължителността на живота. Нашата земя е надарена с уникална природа и уникални хранителни продукти. Да вземем за пример  мановия мед. Той се прави единствено в Странджа. Богат е на биологично активни съставки – феноли, антиоксиданти, изключително полезен е за нервната система, имунитета, кожата и храносмилането.

Проблем, не само у нас, но и в света, е това, че пчелите намаляват. Без пчели не може да се извърши опрашването на растенията. Загиването на пчелите означава, че нещо не е на ред, че нещо жестоко се нарушава в природата. И задачата пред нас е да възстановим изгубената хармония. Днес пчеларството може да се разглежда  като възможност за мониторинг в природата, като биоинформатика. Ако я няма, ще тъпчем на едно място в нашите изследвания.

– Да поговорим и за друг уникален продукт  –  българското кисело мляко…

– За наша радост или тъга то се получава единствено най-качествено в България. Така е откакто свят светува. Ние изнасяме щамове от млечнокисели бактерии, но  в Швейцария и Америка например, българското киселото мляко след третия до шестия месец се променя. Това налага на всеки шест месеца да се ползват нови щамове, които се култивират в България. В бъдеще бихме могли да направим изследвания, чрез които да се открият още млечнокисели бактерии с още по-добри качества за човешкото здраве. Бихме могли да изградим наш национален институт, но трябва да се вложат средства.

– В предишно интервю, на сайта на „Студия Трансмедия”  казвате, че проучвате вино, получено от гроздовия сорт Мавруд. С какво това българско питие подпомага здравето на човека?

– Маврудът е древен сорт, среща се само у нас, предимно в района на Асеновград и Чирпан. За сладостта, гъстотата  и целебните му свойства се разказват легенди още от времето на Орфей. С помощта на съвременните технологии установихме, че Маврудът е истински целебно питие. Някои вещества в него, които са от рода на фенолите, притежават антиоксидантни свойства, различни от тези на сортовете Мерло и Каберне, но близки до класа Пино ноар. Така че по качества Маврудът се изравнява с най-известните сортове в света. В този български еликсир се е получила  здравословна комбинация от полезни вещества / катехини, резвератрол, кверцетин, антоциани/, която предпазва кръвоносните съдове от атеросклеротични плаки /отлагания, запушващи съдовете/ и така се превръща в бариера срещу инфаркт, инсулт и други заболявания. В малки дози фенолните съединения във виното потискат развитието на туморните клетки, действат антивирусно, спират  някои обменни нарушения, задържат процесите на стареене.

Днес гроздето не е съвсем същото, каквото е било преди 30 години. Върху генетичната  информация са повлияли много фактори – състояние на почвата, различни климатични промени, рязане, отглеждане на лозята и т.н. Понякога, дори гроздето от един и същи сорт, израснало на два баира е различно. Така че предстоят проучвания, които ще обхванат и други вина – мелнишките, гъмзата,  както и някои от белите еликсири – димята, мискети. Целта ни е да установим не само отличителните им качества, но и доколко напитките на Бакхус са полезни за човешкото здраве и как медицината да използва ценните им съставки. Имаме стари сортове, които можем да си върнем. Притежаваме ген-банка. Над 2 200 образци се пазят в Института по лозарство. Това е много важно, защото който държи зародиша той ще има бъдеще.

– А какво се случва със старите сортове плодове, с някогашните вкусни домати?

– В момента са забравени, но не бива да позволим да се загубят. В старите сортове комбинацията от полезни за човешкото здраве съставки обикновено е във форма, която се понася добре. Има дребни праскови и круши, с изключително богато съдържание от метаболити, ензими. Те могат да се ползват в храненето и диететиката. В сегашните домати е внесен ген, който задържа процеса на зреене. Чрез този ген зеленчуците стават устойчиви при транспорт и имат добър външен вид, но това е свързано с вкуса им. Селекцията винаги е водила до загуба на някои полезни качества, за сметка на други.  Старите сортове са сътворени от природата с много малко вмешателство на човека. Те са уникални. България е четвърта в света по биоразнообразие, което сега не използваме рационално. През последните 20-30 години ние изнасяме нашите природни продукти, а си купуваме чужди. Вече на всички са ясни последиците от подобна недалновидност …

Изходът е в изграждане на голям Биоресурсен център. Той трябва да съхрани генетичната информация на изчезващите български овощни  и зеленчукови сортове, на нашите билки и зърнени култури, които в недалечното минало представяха страната ни пред света.

– През цялото време на този разговор наблюдавам една малка пластика в библиотеката Ви – Дон Кихот, възседнал Росинант. С какво Ви привлича знаменитият идалго?

– Имам още три подобни произведения у дома. С какво ме привлича? Преди всичко – с оптимизма си. Аз вярвам, че поколението след мен ще разбере как точно храните си взаимодействат. Тогава  ще сме възродили старите сортове и ще отглеждаме нови уникални продукти. Съвсем естествено ще бъде за всеки човек, след анализ на ДНК-то си, да знае кои от гените му са силни и кои слаби. Вярвам, че  с определен начин на живот всеки ще може да коригира генетичните си несъвършенства и  постиженията на епигенетиката ще направят хората здрави и дълголетни. Убеден съм, че човекът ще живее до 120 години и се надявам, че ще бъде изключително  позитивен към себе си и околните.

Още по темата:

Имаме уникални природни продукти, нямаме политика http://transmedia.bg/345

Категории Консулт