Студия Трансмедия обръща поглед към една статия на проф. Пламен К. Георгиев, публикувана точно преди месец във "Философският клуб", но актуална и в момента с анализа си – особено в обстановката на залялата Европа бежанска вълна.
В своята статия известният социолог проф. Пламен К. Георгиев посочва, че още от Едуард Саид насам и неговия „Ориентализъм”, Ориентът се схваща като мисловна конструкция в главата на западняка, с който той ту го е романтизирал, ту го е използвал, за да утвърди собствената си идентичност върху принципа „това, което не е добро у тях, е добро у нас”. Поради това, но и множество други компексни причини, реалният Ориент остава до днес непознат, а в ред случаи и ремистифициран.
Разклатеният секуларизъм, упадъкът на държавата на благоденствието, растящите несигурности сред т.нар. „хибридни” идентичности, уязвими на религиозен фундаментализъм, увеличават ентропията на културалните рискове. Неспособността на културата и политиката да генерират нови смислови полета, в условията на хаотично разпадаща се социетална и институционална среда, са повече от показателни. Свидетели сме на обострящи се кризи на идентичността, с всички произтичащи проблеми като дезинтеграция, маргинализация и пр.
Един процес на „ разграждане без съграждане”, ако използваме брилянтния оксиморон на Улрих Бек /2012/, предизвика и Европейския Юг чрез сурогати на креативност. Те резултират в нарастваща хетерогенност и несигурност на социетални среди. Последните се оказват особено податливи на невидимите злини на т.нар. „трета модерност”. Рисковете тук възникват не толкова в резултат на нейни явни или скрити дефицити. А по-скоро от прибързано прокламираните й „победи”. Последните отварят нови полета на конфликти, респ. отговорности на културната политика.
Въпросите, върху които проф. Георгиев привлича вниманието биха могли да се сведат до следното:
– Колко „другост” би могла да понесе Европа, без да загуби едно ядро на собствена идентичност?
– В каква степен старите етноцентризми и национализми и един зараждащ се нов космополитизъм, променят качествата на „европейското”, в по-широк, интерфериращ Евразийски контекст?
– И накрая долко Балканите, считани за „буфер” между Европа и Азия, все още функционират в тази своя традиционна роля, като „пазители на вратите” на Европа.Не сме ли свидетели на нова глокалност/Бауман/ , като част от възникващ „Евро-Ориент”, 25 години след падането на Берлинската стена?
По-нататък той маркира по-важните аргументи в опит да привлече интереса на читателя към ориентализацията и самоориентализацията, като инструменти на една „мета-власт”, целяща подмяна на културалния код на по-малки култури и народи в глобален контекст. И по-специално в контекста на един нов Евпопейски Юг, по един, или друг начин отласкван към Ориента. А оттук и изместване орбитите на традиционна културна гравитация и нови сфери на влияние, респ. несигурности и рискове .
По-нататък проф. Георгиев говори за "танцът на развързаните свободи” и посочва, че самоориентализацията се дефинира като акцептиране на съществуващите стереотипи, сред които ориентализиращият се субект абсорбира доминиращите представи за самоидeнтификация , за да се маркетира пред останалия свят, и остане в така разбираните рамки на съотнасяне (цитирайки социологът Харисън). Най-често те се свеждат до символни маркери за колективни идентичности в чужда среда/диаспори, емиграционни общности и пр/. Тяхното акцентиране в културални, респ. верски форми, води до разнородни стилове на живот, възпроизводството на паралелни култури, изпълнени с напрежения, усещани като несъвместимости.
“Чалгата” (България), “манеле” (Румъния), “турбо фолкът”/Сърбия , Хърватска/, като екзотични миксове от ромска, турска, гръцка, еврейска, индийска фолклорна музика и танцови ритми, обсебиха балканския „дух и тяло” (body and soul) за последните десетилетия. Някои оприличиха тази популярна култура на безкраен празник на „развързаните свободи”, след краха на тоталитаризма. Тя инспирира маргинализирани групи, обезправени етноси, пауперизирани слоеве от градската и селска беднота, но и ново забогатели „барони” на прехода, потопявайки ги в кръщелния купел на една нова, имагинерна „балканска взаимност”.
Дилетантската креативност на хаотичните смесици от ритми и напеви формира свеобразен „мейнстрийм” от ориенталски стилове на живот, мачизми, нео-феодални патронажи и културални зависимости. Чалгата проникна и в политиката, обсебвайки сектори на спорта и развлеченията. Тя промовира гротескни форми на „западност”, ерозирайки местни култури, преживяли пагубни доминации, но съумяли да съхранят своята идентичност.
Целият текст на статията можете да прочетете тук.
Сайтът „Философският клуб“ е некомерсиална, непартийна и обществено отворена платформа, която има за цел да популяризира значими идеи на български интелектуалци, обединяваме около идеята за единство на мисълта и действието, в помощ на едно по-добро държавно управление в ХХІ век.
Идеята му е да се информира българската интелигенция, респективно – по широки слоеве от аудиторията за това, което става и има да става в България, да се очертае рационална и национално отговорна визия, респ. отговорност към собствените ни съдбини – е сърцевина на дейността на "Философският клуб".
