Да се докоснеш до предмети, сътворени преди хилядолетия и да усетиш дъха на миналото е наистина вълнуващо. Но, ако чрез днешната наука и новите технологии се доближиш до същества от преди 24 хиляди години, ако надникнеш в генетичния им код, изживяването е изключително, почти космическо.
Такива бяха емоциите по време на срещата с един от най-прочутите учени в областта на изследване на древната ДНК проф. Давид Карамели. Той бе гост на екипа на Института по микробиология при Българската академия на науките, който работи по тема от общоакадемичен проект за траките, озаглавена „Генетичен профил на населението по българските земи в тракийския период: нови перспективи върху българската история”, с ръководители – известните български учени акад. Ангел Гълъбов и чл. кор. Драга Тончева. В мегапроекта, освен 32 института и 5 лаборатории на БАН, са включени още институти и университети от Италия, Япония, Канада, Германия. Пред българската аудитория, на 23-ти септември т.г., в големия салон на БАН проф. Карамели изнесе доклад на тема „Древната ДНК: от костта до генома”. Той разкри огромния потенциал на древната ДНК в проучванията върху човешката еволюция. След това събитие именитият изследовател бе любезен да даде интервю за „Студия Трансмедия”.
– Ciao! Si prega intervista.
(Проф. Давид Карамели се усмихва така, сякаш казва: „Здравейте и от мен. Готов съм за поредната журналистическа интервенция”.)
– Проф. Карамели, според експерти по анализ на биоархеологични материали, Вие сте много цитиран автор в областта на изследванията на древната ДНК и биоинформатиката. Вашите публикации с висок индекс (H index 22) са повече от 100. Какво друго е характерно за научната и преподавателската Ви дейност?
– В момента съм декан на Отдела по биология и ръководител на Сектора по древна ДНК при Университета във Флоренция. Преподавам антропология на студенти. Член съм на Европейския съвет по човешка генетика, на Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“, Европейската комисия на Седма рамкова програма „Мария Кюри”. Участвам в комисии от експерти, които оценяват научни проекти на Испания, Естония и др. Аз съм асоцииран редактор на списание „BMC Genetics” и експерт от редакционния борд на научния журнал „PLos ONE”.
– Какво е най-същественото в изследванията Ви върху древната ДНК?
– От 2001-ва година работя в тази област. Сега проучваме проби от кости на кроманьонци и неандерталци. Ползваме нови методи за анализ. Непрекъснато усъвършенстващите се съвременни технологии налагат актуализация на нашите научни подходи, чрез които проникваме в древната ДНК. С мен работят моите студенти и трима докторанти. Изследванията върху древната ДНК са всъщност животът ми във Флоренция.
– Днес говорим за епигенетика, за влиянията, които търпи във времето генетичният код. За това въпросът ми е: колко дълъг и колко труден е пътят на учения – от костта до генома?
– Пътят не е лесен. Изисква търпение, време, усилия да се направят множество малки стъпки, докато се стигне до пробата и самото изследване. Първо трябва да бъде открит костният материал. После – да бъде проверен за това до каква степен се е запазил. Знае се, че след смъртта започват дегенеративни промени в клетките, изразяващи се в накъсване на ДНК. Те са различни според условията на средата / влага, температура и т.н./,както и според вида на биологичния материал. Ето защо е важно е да разполагаме с точната част от оригиналната, древната кост. Нужни са най-модерни технологични средства, с които да установим това. Също да проникнем в нея. Съвременните технологии са много скъпи, но само чрез тях можем да разгадаем прастарите тайни на човешкия код. Днес новите постижения на ДНК-технологиите, например следващото поколение техника за секвениране (определяне на спецефичното подреждане на структурните единици по дължината на ДНК), ни позволяват да извършим по-подробен прочит на древната ДНК и да се ориентираме по-добре в някои събития от историята. Вече имаме доказателства за генетично прекъсване между неандерталци и анатомично съвременни европейци на възраст от преди 24 000 години. Нашите данни сочат различия в митохондриалната последователност на неандерталски индивиди от Италия и сходство на митохондриалната ДНК между иберийския неандерталец с други европейскии неандерталеци.
– За нас, българите са много интересни научните контакти между италианските и родните изследователи…
– Съвместната ни работа с Института по микробиология при БАН и Катедрата по медицинска генетика при Медицински университет в София започна преди две години с тествания на митохондриалната ДНК на древните българи (прабългари). Това е дезоксирибонуклеинова киселина, която е различна от ядрената ДНК, намира се в митохондриите на клетката и се предава по майчина линия. В университета във Флоренция, по наша методика започна изследване на материали от VIII – X век. Проучвахме зъби и кости от антропологичния музей при БАН, както и от гробници на древни българи. Открихме гени на европейци, или на западни евразийци и напълно отхвърлихме твърдението, че българите имат средноазиатски корени. Причината е, че под 1,5 на сто се оказа наличието на митохондриални ДНК комплекси (хаплогрупи), характерни за алтайо-монголите и тюркоезичните средноазиатци. Така че нашите данни убедително сочат – българите са били винаги европейски народ. Най-близко е родството ви с народи главно от Източносредиземноморския басейн – Хърватия, Северна и Средна Италия, Северна Гърция. Сега, в университета във Флоренция, с участие на чл.кор. Драга Тончева и докторантката Десислава Нешева, продължават изследванията с анализ на проби от траки.
– Като се имат предвид досегашните Ви проучвания, бихте ли могли да предсказвате заболявания, към които е предразположен конкретен човек?
– Нашето изследване не е върху болестите, а върху генетичната структура на хората. То ни позволява да съпоставим древното и сегашното ДНК и да направим изводи за историята на развитие на народите. Но имам колеги, които се занимават с разкриване на болести, свързани с човешкия геном.
– В момента Вие изграждате мост между генетиката и историята. Какви са очакванията Ви за връзката между тези две научни области?
– Нито една от науките не може да съществува сама, без останалите.Те взаимно се допълват и заедно се развиват. Но трябва да признаем, че нашите изследвания не биха могли да се случат, ако липсваха откритията на археологията. В бъдеще очаквам да се прилагат още по-впечатляващи технологии, а генетичните тестове да намират нови практически приложения, както в разкриване на човешката еволюция, така и за лечението на болести, в профилактиката, в съдебната медицина и в много други области.
– Какво е Вашето лично усещане, когато държите в ръката си кост на човек, живял преди 24 хиляди години?
– Като човек си казвам: „ Боже мой, държа кост на хиляди години!”. Но знам, че трябва да направя точно изследване като учен. За това изключвам емоциите и се старая да приемам всичко като обикновена проба. Докато изследването продължава, не се впускам в размисли, избягвам мисълта, че тествам уникален индивид, за да не дискредитирам резултатите. И все пак, всичките ни проби са уникални.
