В навечерието на изборите в Гърция, Студия Трансмедия се свърза в съботния следобед с нашия специален кореспондент в Гърция и добър приятел д-р Йоргос Христидис. Той е преподавател по международни отношение и гръцка външна политика към Македонския университет в Солун, а освен това е хоноруван преподавател и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършил е международни отношения във Великобритания.
Студио Трансмедия: Здравейте, проф. Христидис! Много ми е драго да Ви чуя и да Ви задам няколко въпроса за предстоящите избори в Гърция. Най-напред, може ли да ни кажете с няколко думи каква е ситуацията в Гърция, къде Ви намирам и как живеят обикновените гърци около Вас в навечерието на изборите?
Йоргос Христидис: Добър ден, проф. Грозев! И на мен ми е много приятно да бъда с Вас. Като първи коментар на Вашия въпрос, би трябвало да се каже, че това са едни необичайни избори – определено се чувства вече една умора от изборите сред електората и това е разбираемо, тъй като в неделя гърците ще се запътят за трети път към избирателните урни в рамките на девет месеца, след като управляващите се поискали техния глас. През януари имаше парламентарни избори, през юли имаше референдум и сега за трети път – пак извънредни парламентарни избори. Това предизвиква умора сред избирателите и това се чувства особено тук, където се намирам в момента – извън големите градски центрове, където е твърде тихо. Това е необичайна тишина за един предизборен период в Гърция.
СТ: Аз си мислех точно за това, защото Вие споменахте, че изборите се провеждат за трети път през 2015 г., за пети път в период от 6 години и хората вероятно са уморени и просто премислят вътре в себе си накъде върви страната. Запознат съм с анкети, публикувани през последните два дни и според тях борбата е изключително ожесточена и разликата между водещите партии – малка.
Й. Х.: Точно така и разликата е минимална, въпреки че почти всички предизборни прогнози дават на Сириза преднина в рамките от 2.0 до 3.0% пред консервативната партия Нова демокрация. Много е интересно, тъй като вероятно ще имаме 6 партии, които ще влязат в парламента, а има още 3 партии, които са в състояние да минат 3%-ната бариера за влизане в парламента.
С.Т.: Коя е третата партия според тези прогнози?
Й.Х.: Мненията са различни според различните прогнози. В момента има реалната и силна възможност неонацистката партия Златна зора да влезе като трета партия в парламента, въпреки че според други прогнози бившата управляваща партия ПАСОК е трета. Така че има различия в прогнозите. Истината е, че двете партии са много близо.
С.Т.: Каква мислите, че ще е избирателната активност?
Й.Х.: И това е спорен момент – повечето анализатори предричат ниска избирателна активност, поради умората от честите избори, а също така и поради разочарованието у много хора, които бяха много ентусиазирани от първите избори и референдума, но впоследствие бяха сериозно разочаровани от изхода на преговорите и решението на правителството да подпише Меморандума с кредиторите. Това разбира се, се прехвърли и върху парламента, който също гласува за Меморандума.
С.Т.: Как оценявате спадналата популярност на Сириза – доколко това е нормално следствие от разцеплението на широката лява коалиция и излизането от нея на крайнолявата фракция, която не подкрепяше Меморандума или просто спадът се свързва с умората и общото разочарование?
Й.Х.: Разочарованието е лесно разбираемо – твърде голяма част от гръцкия електорат искрено вярваше на Сириза и на нейните обещания през миналия януари, но оттогава надеждите, че коалицията може да предоговори условията и да се отхвърлят условията на Меморандума. Но, както знаете, това се оказа далеч от реалността и на много хора днес им е наистина трудно да приемат ситуацията, в която Гърция няма друг избор.
С.Т.: Знам, че следите медиите и ситуацията в България и вероятно и на Вас ви е направило впечатление, че българските медии в последните дни отделяха твърде малко място на случващото се в Гърция и предизборната кампания. Това беше в голям контраст с огромния интерес към темата „Гърция“ през лятото, докато днес нашите медии бяха толкова ангажирани с бежанската криза, която също е свързана с Гърция, но не обърнаха подобаващо внимание на случващото се на юг от нас. Как бихте обяснили това?
Й.Х.: Обяснимо е, особено с оглед миграционната криза. Мисля, че миграционната криза е всеобхватна като тема и определено привлича цялото внимание. От друга страна, Гърция, за нещастие е в новините вече пета година и си мисля, че на хората в бившата комунистическа Източна Европа до голяма степен вече им е омръзнало да се пише и говори за Гърция. Според тях това голямо внимание, което се отделя на Гърция е неоправдано, особено с оглед на т.нар. преходен период в тези страни.
С.Т.: Как мислите, каква е връзката на миграционната криза с резултатите от предстоящите избори? Може ли тя да привлече повече гласове към „Златна зора“ или към някоя друга радикална партия в Гърция?
Й.Х.: Достатъчно странно е, че миграционната криза не се превърна в голяма тема на предизборната кампания както се случи в други страни – например в Западните Балкани или в Унгария или Австрия. Това е, защото ние живеем под постоянен миграционен натиск, идващ от източния ни съсед през последните 5-6 години. Това е един процес нонстоп, който се интензифицира напоследък – през последната година-година и половина. Няма никакво съмнение в този факт, но все пак сред гърците преобладава настроението, че ние живеем в една постоянна криза, в която бежанския проблем е само едно допълнително парче от пъзъла.
С.Т.: Връщайки се към външнополитическите проблеми, беше ли външната политика или отделни нейни аспекти като гръцката външна политика, Украйна, Близкият изток, руско-американските отношения елемент на предизборните дебати или гърците бяха вгледани толкова много в собствената си съдба, че да мислят само за дълговете, банките, държавните финанси и т.н.?
Й.Х.: Външнополитическите проблеми почти изцяло липсваха от тази кампания. Традиционно, при избори ние щяхме да дискутираме проблеми като Кипър, отношенията и дипломатическия спор с Бившата югославска република Македония, Турция и др. Но този път тези теми липсваха до голяма степен. Наистина, външнополитическите проблеми ги нямаше в предизборната надпревара.
С.Т.: Това може би не се отнася до отношенията с ЕС, тъй като отношението към ЕС, към еврозоната е част от текущия вътрешнополитически дебат в Гърция?
Й.Х.: В Гърция съществува разочарование в значителен сегмент на гръцкото население спрямо развитието и състоянието на еврозоната. Същото се отнася и до гръцката криза и до миграционния проблем. Ако трябва с една дума да оценим настроенията – това е „разочарование“. Но, аз обаче мисля, че голямото мнозинство от населението има ясно разбиране, че на практика не можем дори да си представим страната да напусне ЕС. Това просто не се възприема като възможност. Затова не се и замисляме какви биха били последиците, ако се стигне до развод с ЕС.
С.Т.: Един последен въпрос – как виждате евентуалните политически комбинации като резултат от изборите? Нямам предвид точното съотношение на депутатите в парламента, а по-скоро как ще се отрази евентуалния баланс на силите в парламента върху възможните управляващи коалиции, а оттук – и политическото бъдеще на Гърция? Какъв е най-възможният политически изход в момента – правителство на малцинството, широка коалиция или нещо друго?
Й.Х.: Като презумпция – мисля, че едно коалиционно правителство би трябвало да осигури стабилно управление, защото, който и да спечели изборите, той ще трябва да изпълнява договореностите от Меморандума. Възможността от т.нар. грекзит е все още на масата. Следващото правителство, каквото и да е то, ще трябва да приложи много бързо едни много трудни и сурови управленски мерки, иначе грекзитът ще дойде отново на дневен ред и тоди път натискът ще бъде много по-тежък.
С.Т.: Благодаря много за това скайп-интервю, проф. Христидис. Смятам, че още тази вечер ще публикуваме този наш разговор като въведение за нашите читатели към утрешния изборен ден. Ние ще следим случващото се и се надявам след изборите да се чуем отново с Вашите коментари на резултатите и следизборната ситуация. Ние гледаме на вас като на специален кореспондент на Студия Трансмедия в Гърция, а при следващото Ви гостуване в София ще се радваме да Ви интервюираме в нашата рубрика „Инфохолиците в действие“. До нови срещи.
Й.Х.: Удоволствието беше мое, проф. Грозев!
