На 5 септември 2015 г. в с. Момчиловци, Смолянска област започна работа теоретичният семинар на тема "Професионална история и публична историография". Той се организира от Университетския комплекс по хуманитаристика "Алма матер" към СУ "Св. Климент Охридски".
Студия Трансмедия е медиен партньор на проявата. В рамките на отразяването на академичното събитие в настоящия материал ще ви информираме почти в реално време за работата на семинара.
7 септември 2015 г. (понеделник)
Като обобщение на извършеното в трите дни на семинара може да се каже, че в хода на дискусиите беше разгледан широк кръг от проблеми, всеки от които може да стане основа за последващи колективни и индивидуални проекти. По-конкретно, като евристична научна тема на един следващ семинар може да бъде темата за страховете в историята и историографията в най-широкия културен контекст.
16.30 – 18.00 ч.:
В последния панел беше отделено особено внимание на проблема за формирането на историческата памет сред учениците. Доц. д-р Виолета Стойчева от Великотърновския университет разгледа как се осъществява това на примера на темата за Холокоста в съвременните български учебници по история, а Олга Стрелова анализира образователните стандарти в съвременните руски училища. И в двата доклада беше подчертано ролята на училището в развитието на интереса към изучаването на местата на паметта, както и на анализа на оценъчното отношение съвременниците и и потомците към историческите събития и личности. Допълнителен ракурс беше и запознанството с механизмите на формиране на колективната историческа памет.
14.30 – 16.00 ч.:
В допълнение вниманието беше привлечено и към едно от другите значими явления в съвременната наука – реабилитацията на субективността на историка, т.е. на разбирането на зависимостта на неговата интерпретация от историческата култура на обществото, политическата конюнктура, неповторимия му индивидуален опит. Подчертана беше важността на т. нар. „рефлексивен обрат“, благодарение на когото в познавателния арсенал на историческата наука бяха въведени методите на самонаблюдение и самоанализ на изследователя. В няколко изказвания в хода на дискусията беше подчертано, че съвременния историк не е длъжен да страни от медийната изява и така да повлияе активно на формирането на историческото съзнание и неговия важен елемент – историческата памет (М. Данова, Д. Данов). Именно в тази връзка участниците в семинара спомогнаха за актуализацията на проблема за т. нар. „публична история“ и нейната гранична роля между света на професионалната наука и обединените представи за миналото.
6 септември 2015 г. (неделя)
9.30 – 12.00 ч.:
Следващото заседание беше открито с доклада на гл.ас. д-р Тина Георгиева от Историческия факултет на СУ. Тя представи еволюцията в историческите оценки на руския консерватизъм.
Доц. д-р Валери Колев от ИФ на СУ представи публичните и академичните аспекти на дебата за "турското робство" в България. Възприемайки позитивисткия подход, той потърси основанията за използването на термина при описването на петте дълги века на липса на държавност в бългярските земи. Според него термиът "турскоробство" е легитимна историческа концепция, а не изкуствена политическа конструкция от епохата на Българското възраждане, тъй като този термин характеризира цялата системана насилствено османско управление над цяла Югоизточна Европа до първите десетилетия на ХХ в.
Гл. ас. д-р Данаил Данов анаризира в своето изказване елементите в съдържанието на съвременните "екранни медии" и начините, по които те въздействат върху масовото съзнание и академичните резултати. Той даде примери за различните ефекти върху съзнанието на потребителите – и на емоционално, и на познавателно, и на психологическо равнище. Оттук д-р Данов заключи, че днес е много лесно да се създава, публикува и популяризира съдържание.
Проф. д-р Мадлен Данова представи ракурса към темата на литературната история. Тя се спря на различни виждания в различните точни и хуманитарни науки за начина на възпримането на историческото време – вкл.идеята за "дълбокото време". Оттук тя се спря на няколко примера за прилагането на тези концепции и въждания в различните хуманитарни науки – особено в историята и частния случай на литературната история в ерата на националните и постнационалните държави. Много интересен пример, посочен от нея беше все по-популярен жанр на т. нар. "био-проза" – съчетаване на биографиите на известни личности, комбинирани с литературна измислица като романа на британския писател Дейвид Лодж "Автора, автора".
Доц. д-р Костадин Грозев разгледа наскоро отминалите събития, свързани със 70-годишнината от атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки и свързаните с тях устойчиви нагласи в общественото съзнание относно обяснението на използването на това невиждано дотогава по своята мощ оръжие за масово унищожение. Тези митове са пряко следствие от опитите за публично обяснение на този исторически факт в контекста на Студената войта – идеята, че това е сложило край на войната с Япония, че атомните бомбардировки са спасили живота на половин или един милион американци, че японците са били предупредени за това, което ги очаква, че употребата е политически,а не военно-обоснована, за да се сплаши Съветския съюз и др.
Разгововорът в последвалата дискусия постоянно се връщаше към проблема за сложната взаимовръзка в триадата история – памет – политика. В тази връзка беше обърнато внимание на активното използване на митовете за идеологически цели. Бяха разгледани факторите на устойчивост на историческите митове в общественото съзнание и тяхната актуалност в преломни исторически периоди. При това под „митове“ участниците в дискусията подразбираха не само архаичните форми на историческо съзнание, а по-скоро – представите за миналото като резултат от осъзнатото митотворчество и манипулиране на историята от различни политически сили (К. Грозев), както и т. нар. „митове на идентичността“ (В. Колев, А. Николов) – тук ставаше въпрос за представите относно произхода на общността, която способства за утвърждаването на нейната символична цялост. Това не означава обаче, че историците съзнателно фалшифицират информация или дават неточни сведения, или пък използват историческата памет некритично, пасивно възприемайки нейното съдържание. Това означава, че историците, а и другите носители на историческата памет са си наложили външни ограничители, наложени от обществото и изискващи задължителен и внимателен прочит.
5 септември 2015 г. (събота)
16.30 – 18.00 ч.:
Във второто заседание проф. Олга Леонтиева от Университета в Самара разгледа различните подходи и стратегии за изучаването на историческата памет в руската история. Тя направи добра класификация на източниците, използвани от историците и различните възможности за различни подходи на базата на различните типове извори – например разкази на очевидци тип "устна история", фотоизточници, дневници на етнографски експедиции, статистически данни и др. Оттук тя изведе и отделните методи на изучаване на историческата памет – например изследването на спомена за дворянството чрез дълбочинни интервюта в ранния социалистически период.
Като една от най-актуалните теми в последвалата дискусия се оказа тази за историческата памет и идентичността. Този проблем беше разгледан на различни равнища – в плоскостта на отражението ѝ в професионалната историография, „местата на паметта“, в историческата политика, в учебната литература на университетско и училищно равнище. Участниците в семинара отбелязаха, че националното строителство винаги се оказва тясно свързано с проблема за формиране на националната идентичност като този процес от своя страна е дълбоко свързан с историческата памет, тъй като историята на една или друга общност от хора, в съответствие с една или друга версия на колективно-преживяното минало се оказва точно такъв тип памет, който има особено значение за груповата идентификация в настоящето. Зафиксираните от колективната памет образи на събитията под формата на различни културни стереотипи, символи и митове се проявяват като интерпретационни модели, позволяващи на индивида и на социалната група да се идентифицира в света и в конкретните ситуации.
14.30 ч.- 16.00 ч
Семинарът беше открит от ректора на СУ "Св. Климент Охридски" проф. дин Иван Илчев. . На откриването присъстваха представители на Министерството на образованието и науката, както и гости от посолството на Руската федерация в София.
В рамките на първото заседание проф. Зинаида Чеканцева от Института по световна история към Руската академия на науките анализира връзката националната памет и ролята на историка като основен творец на историческото знание.Наративният елемент в историята тласка историка към различните форми на интерпретация, което е отразено както в историографията, така и в начина, по който обществото възприема резултата от дейността на историка. Оттук беше изведена проблематиката на историческото време, особено в неговата интерпретация от френските историци.
Доц. д-р Александър Николов разви идеята си за параисторията – особено развитието на тезите за средновековните корени на произхода на съвременните българи в различните политически и психологически обусловени теории за славянския или прабългарския им произход. Той свърза темата за кризата на идентичността в българското общество след 1989 г.
Проф. дин Румяна Михнева се ориентира към практически аспект на дискутираната проблематика – социализацията на българското историческо наследство. Тя зададе въпроса къде е мястото на историка, когато става въпрос за такива елементи на гражданската позиция на отделните личности или групи българи – напр. патриотизъм, идентичност, религиозна принадлежност, отношения с други общности и т.н. Специално внимание беше отделено на редица журналистически материали за "актуални сензационни археологически открития", използвани от директора на НИМ Божидар Димитров като стимул за развитието на български туристически атракции.
Доц. д-р Олга Воробова от Института по световна история към Руската академия на науките насочи вниманието на аудиторията към появата на понятието историческа памет в изследванията на историците през 70-те години на ХХ в. Оттук тя свърза еволюцията на изследванията на паметта и нейната връзка с официалната "историческа политика" и идеологическа пропаганда. Всичко това, според нея се превръща в обект за анализ от порфесионалните историци на историографията и съвременните културни практики.
В течение на докладите и последвалите дискусии се оказа, че като водеща нишка във всички доклади се явяваше мисълта за променящата се роля на историка в съвременното общество (О. Воробьова, З. Чеканцева). Ако в по-ранни времена той е бил основния механизъм на формиране на историческата памет, то днес той се сблъсква със сериозна конкуренция. В тези условия най-важни се оказват очертанията на взаимовръзките между историка и всичките му контрагенти, тяхното изучаване и установяване как те влияят и на паметта, и на самата историография. А тези контрагенти са много – държавата, медиите, Интернет. Огромна роля днес играят и такива организации като издателствата (от тях зависи какво се публикува – сериозни исторически изследвания или белетристика), финансиращи донорски организации, определящи насоката на изследванията като така изтласкват напред или пращат в маргинални измерения определени насоки на изследванията, а така повлияващи също на историческата памет.
10.00 ч. – Семинарът започна с неформална дискусия на тема. "Миграции/мигранти – история, "публична история" и културна дипломация".
Доц. Валери Колев разказа за бежанската вълна в България след Първата световна война, когато визключително сложни условия държавата успява да се справи относително и бързо с изключително тежката бежанска вълна, в която има освен българи и руснаци, арменци и други групи.
