Не е тайна, че у нас медикаменти, за които се изисква рецепта, могат да се купят и без нея, т.е. в нарушение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Според него лекарствата се делят на два вида. Едните се предлагат без рецепта и могат да стоят на показ по аптечните рафтове. Вторият вид медикаменти се получават от пациента по предписание на лекар и задължително се поставят в затворени шкафове, т.е. трябва да са скрити. Тези изисквания се нарушават вече две десетилетия, независимо че регионалните здравни инспекции /РЗИ/ и Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/ контролират аптеките. Последни проверки на ИАЛ сочат: продажби без рецепта се допускат от помощник-фармацевти в 32% и от магистър-фармацевти в 14% от случаите. Предвидените санкции от 1000 до 3000 лв. при първо нарушение, както и между 5000 и 10 000 лв. при повторно погазване на закона, не стряскат собствениците на аптеки. Няма ефект дори известната заплаха от етичния кодекс на Съюза на фармацевтите – при редовни злоупотреби да се отнема разрешителното за работа.
Основна причина за нарушенията
е фактът, че при изискване на рецепта, аптеките всъщност работят срещу собствения си интерес, твърдят фармацевти. Освен това пациентите са уморени от чакане пред кабинета на личния си лекар и често отиват направо в аптеката. Напоследък в доста от малките населени места общопрактикуващ лекар идва един път седмично. Хората от селата се оплакват, че са оставени на доизживяване, защото са без аптека и без медицински грижи. Както се вижда,
нужни са промени, но не формални,
а съобразени с конкретните условия
в страната ни. С повече информационни кампании хората биха разбрали, че при самолечение се излагат на риск от увреждания. Дали здравната профилактика открива поглед към бъдещето, издига ни над материалните интереси и може да ги укроти?
Още по темата под формата на тест за самолечението.
