Турция и САЩ обединяват усилията си в опитите да бъдат изтласкани бойците на Ислямската държава (ИД) от южната турска граница като бъдат прекъснати жизненоважните за бунтовниците коридори за доставка на оръжия и притока на свежа жива сила.
В понеделник американските власти съобщиха за началото на усилията за създаване на свободна от бунтовниците буферна зона в Северна Сирия като опит за противодействие на опитите им за организирането на мюсюлмански халифат на сирийска и иракска територия. САЩ и Турция отрекоха, че това е начало за съвместна операция като начало на изпращане там на армейски части.
Тази идея ще бъде обсъдена на официална закрита за журналисти среща на страните-членки от НАТО, поискана от Турция в изпълнение на чл. 4 от Вашингтонския договор. От подписването на документа, учредяващ НАТО това ще бъде петата подобна среща, поискана от страна членка. Последният път през 2014 г. Полша беше инициатор на подобна среща след руската анексия на Крим.
Досега САЩ отказват да използват своята военна авиация и да установят така свободна от полети зона по турската граница със Сирия, тъй като не желаят по-голям военен ангажимент в продължаващата вече четвърта година гражданска война в Сирия, в която участват десетина различни воюващи помежду си въоръжени фракции.
Според новия план, който се нуждае от седмици организация преди да стане реалност предвижда да заздрави позициите на поддържаните от Запада и Турция сирийски бунтовници, разположени в дългата около стотина километра зона, достигаща на изток до долината на р. Ефрат и до северните предградия на Алепо. Американски и турски военни самолети ще осигурят поддръжка по въздуха за техните позиции,включително и чрез въздушни удари.
Президентът Реджеб Ердоган доскоро не искаше да предприеме по-решителни действия срещу ИД тъй като се страхуваше доколко изтласкването на силите на подкрепяните от режима на Башар Асад бунтовници няма да засили позициите на местните кюрди, които да насърчат сепаратистките аспирации на кюрдите в съседните турски провинции.
Новият план разчита на наземните операции на сирийските части, борещи се срещу ИД, но включва въздушна подкрепа за техните наземни операции, чиято цел е създаване на зона за сигурност на терена.
Администрацията на Барак Обама избягва термина „свободна от полети зона“, вероятно защото подобна операция ще изисква резолюция на Съвета за сигурност, а там най-вероятно Русия и Китай ще наложат вето. Москва е единственият европейски съюзник на Асад, а Китай по традиция се противопоставя на всякакви решения, които обвързват, според Пекин, световната организация с вътрешните работи на страна-членка.
Турция, от своя страна, желае американска подкрепа по въздуха, тъй като подобряването на ситуацията по южната граница и изтласкването оттам на ИД ще позволи връщането по домовете им на двата милиона сирийски бежанци в момента в Турция.
Кюрдските бунтовници контролират в момента по-голямата част от зоната от сирийската част на границата и предупредиха Анкара да не разширява бойните действия в района. Те поддържан добри отношения със забранената в Турция партия ПКК. Турският външен министър Мевлут Чавушоглу заяви по време на посещение в Португалия в понеделник, че няма разлика между ПКК и ИД, а фактът, че в момента те воюват помежду си е „защото ПКК се бори за власт, а не за мир и сигурност“.
Този аспект може да повлияе на единодействието между САЩ и Турция, тъй като Вашингтон подкрепя иракските кюрдски бунтовници. Турските власти се страхуват, че заздравяването на кюрдските позиции на юг от границата може да стане първа стъпка в опитите на ПКК за създаването на независима кюрдска държава.
Терористичният акт на 20 юли в Суруч, при който бяха убити 32 души предизвика реакцията на Анкара, особено след стихийно избухвалите демонстрации, осъждащи бездействието на правителството към действията на ИД.
Така се стига и до днешното заседание на Североатлантическия съвет в Брюксел на посланиците на 28-те държави от НАТО. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посочи вчера, че Анкара не е поискала изпращане на войски на НАТО за справянето с проблема: „Турция има много силна армия и много силни сили за сигурност, така че няма искане за съществен военен ангажимент на НАТО“, заяви Столтенбърг за Би-би-си.
