САЩ: Битката за Белия дом
Автор на поредицата: доц. Костадин Грозев преподавател по Нова история в СУ „Св. Климент Охридски“ и Тексаския университет в Остин
Темата за старите и нови лица в политиката е едно от най-„претоплените ястия“ в предизборните кампании в САЩ – особено в години на президентски избори. От една страна, общественото мнение поставя много високи изисквания към кандидатите за Белия дом и оттук – опитът в изпълнителната власт или на каквато и да е друга изборна длъжност винаги носи позитиви на съответните кандидати. От друга страна – на всеки четири години изниква толкова вълнуващата сърцата на избирателите линия на новите поколения, новите лица и стремежа за обновление на политическия процес, посредством свежи идеи и отдадени на каузата на общественото добруване млади кандидати. Предстоящата през ноември 2016 г. кампания естествено възроди – и то много рано – дебата за „старите муцуни“ и „новите лица“, особено с оглед на очевидната необходимост от влизането на нов човек в Белия дом, тъй като президентът Барак Обама не може да бъде преизбран за нов мандат.
Редица наблюдатели гледат изключително скептично към възможностите на младите и с по-малък опит претенденти, тъй като на повърхността има двама силни кандидати от двете партии, които възраждат „династическото начало“ в американската политика – поредното издание на президентските амбиции за собствен мандат на бившата „първа дама“ и държавен секретар Хилъри Клинтън от Демократическата партия и бившият губернатор на Флорида Джеб Буш -син и брат на двамата републикански президенти с фамилията Буш. Тези очаквания обаче, са нож с две остриета и съвсем не облагодетелстват тези двама водещи кандидати, тъй като имената им се свързват със спомена и политиката на техните роднини в Белия дом.
На този фон, в началото на юни 2015 г. бяха публикувани твърде интересни проучвания на общественото мнение, показващи нагласите на избирателите към потенциалните или вече обявили официално намеренията си кандидати. В публикувана на 2 юни 2015 г. анкета на CNN около 40% от анкетираните заявяват, че е малко вероятно да гласуват за 67-годишната Хилъри Клинтън, тъй като тя е съпруга на екс-президента Бил Клинтън. При 62-годишния Джеб Буш положението е още по-лошо – над половината от анкетираните са на мнение, че роднинските му връзки с клана Буш ще са причината да не гласуват за него. Показателно е и другото сравнение – за 62% от анкетираните Буш е кандидат на вчерашния ден и едва за 34% – на утрешния. При г-жа Клинтън това съотношение е 45% – кандидат на миналото и 51% – кандидат на бъдещето.
На този фон кандидатът Марк Рубио събира мненията на 58%, които го възприемат като кандидат на бъдещето и една 32% – на миналото. В същата анкета добре се представят и сенаторът Ранд Пол (52-годишен от Кентъки) и губернаторът на Уисконсин Скот Уокър (47-годишен).
Анализирайки резултатите, социологът Джон Зогби посочва, че очевидно по-младите избиратели не се ентусиазирани към марковите за политиката имена „Клинтън“ и „Буш“, така че естествено идват призивите за „нов тип лидерство“, издигнати от по-младите кандидати като Рубио, а така също сенатора Тед Круз (44-годишен, Тексас) и губернатора на Луизина Боби Джиндал (43-годишен). „Очевидно, поради редица причини, пише Зогби във в. „Уошингтън таймс“, съществува генерационен конфликт и подобно послание вероятно попада на благодатна почва“.
Ако се върнем на президентската кампания през 2008 г., Барак Обама показа силата на младежкия вот в конкуренцията си с Хилъри Клинтън в първичните избори при демократите и особено с републиканеца Джон Маккейн в есенната същинска надпревара. По онова време Обама беше 15-години по-млад от Клинтън и 25 години по-млад от Маккейн.
В тази връзка експертите посочват един многозначителен фактор – Обама е представител на последните години от т. нар. „бейби бум“ от 50-те години на ХХ в, докато сегашните 40 – плюс млади лица – особено в лагера на републиканците са вече от друго поколение, въпреки че са само 8-10 години по-млади, но са родени в края на 60-те и началото на 70-те години. Именно в тази посока е искането на 44-годишния Марк Рубио, който на 2 юни заяви на форум, организиран в Орландо, Флорида от местния губернатор Рик Скот: „Вярвам, че е дошло времето на ново поколение лидери – лидери, които ще създадат икономика на растежа, а не правителство на растежа…Лидери, които ще увеличат месечните чекове със заплатата за нашите семейства, а не нашите сметки“.
Контра аргумент в полза на „старите муцуни“ издигна бившият тексаски губернатор – 65-годишният Рик Пери, който също храни президентски амбиции: “И все пак, казва той, когато се качите на самолета от Маями, за да летите за Рио де Жанейро, кой искате да управлява в кокпита – нали предпочитате там да е човек с голям опит в управлението на такъв голям самолет, който е в състояние да се справи с всяка възможна ситуация, с всякакви метереологични условия, ориентиращ се във всяка премигваща лампичка пред него и – естествено – накрая да приземи успешно самолета“.
В американската политическа история има един ярък пример, в който най-възрастният избиран дотогава президент – Роналд Рейгън(избран на 69 годишна възраст!) печели през 1980 г. мнозинството от вота на младите хора. Причината, според близкия до републиканците социолог Дейвид Уинстън е, че „при изравнени други условия, обикновено младостта побеждава, обаче, в историята много рядко всички останали фактори действат еднакво и при Рейгън имаме парадокса, че един възрастен човек печели гласовете на младите, защото, в крайна сметка, решаващо се оказва целокупното въздействие и съдържание на посланията“.
