Експерти от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ и Българския лекарски съюз /БЛС/ обмислят как да се овладее очертаващият се дефицит от над 200 млн. лв. в бюджета на касата. Един от начините е да се намалят цените на клиничните пътеки, но той бе отхвърлен в началото на юни т.г., след две срещи между Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на БЛС. Друга възможна мярка е отделни дейности и процедури или цели пътеки да бъдат прехвърлени от болничната в доболничната помощ. НЗОК предлага промяна и изнасяне на около 100 клинични пътеки, като сериозно се засягат гастроентерологията, кожните болести, оториноларигологията, очните болести и др. Междуинституционален екип вече работи по оформяне на задължителен пакет от дейности за болничната и също такъв за доболничната помощ. До момента
никой от експертите не е дал ясен отговор
колко пари ще бъдат спестени, след като се извърши заплануваната реформа. Управителният съвет на БЛС е отправил искане до регионалните лекарски колегии /РЛК/ да изразят становище относно начините за овладяване на дефицита. На сайта на съсловната организация са представени лекарските виждания. И така, според РЛК в Монтана „отпадането на клинични пътеки и заменянето им с клинични процедури, противоречи на медицинската логика” и ще е „пряка заплаха за живота на пациентите”. От РЛК- Хасково и РЛК- Кърджали предупреждават, че в редица общини у нас няма условия доболничната помощ да поеме част от болничните дейности. Причината е, че тези общини не разполагат с мрежа от медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и специалисти. Липсват им възможности за осигуряване на медицинска помощ, която да е на денонощно разположение. Ямболските лекари напомнят, че нашите медици са най-зле платените в сравнение с колегите си в ЕС. Всеобщо е виждането, че с изнасяне на пътеките се създадат условия за повече лечебни и диагностични грешки, че заплануваната промяна няма да подобри дейността на лечебните заведения, чиито дългове към НЗОК най-вероятно ще продължават да растат. Не е изключен и друг риск – пренасочването на процедури и клинични пътеки от болничната в доболничната помощ да засили напрежението сред отделните медицински специалисти. Това може да задълбочи и вече съществуващото
недоверие между лекари и пациенти
Няма как болните хора да бъдат доволни, когато им се наложи да плащат от джоба си за различни изследвания и да губят повече време преди основната терапия. Например, в момента на пациент, с предписание за еднодневна хирургия, често са нужни не един, а три дни. Първият – за изследвания и консултации, вторият за самата манипулация и третият за следоперативен преглед. Ако човекът е от малко населено място, а болничното заведение е в областен център, той трябва да плаща за диагностика, медикаменти, хотел, храна… Едва ли такъв пациент ще оцени високо качеството на медицинското обслужване. Едва ли лекарите, които ще го поемат в доболничната помощ ще се чувстват сигурни, че са действали според стандарта на добрата медицинска практика. Едва ли ще могат да приложат на болния някакъв нов, ефективен метод, ако е необходимо.
Тогава защо се изнасят клиничните пътеки?
За да се спестят едни пари за здравето на хората, без оглед на съществуващите проблеми. Време е пациентските организации да подадат ръка на лекарските колегии и заедно да противодействат на реформите, извършвани с деклариране на добри намерения, но по правилото – проба, грешка. Националните консултанти и специалистите по организация на здравеопазването трябва да анализират прецизно ситуацията в момента и на тази основа да потърсят нови варианти за финансови резерви. Нужна е също компетентна преценка на лечебните дейности, които наистина могат да се извършват в извънболнични условия. Пренебрегнем ли всичко това, изнесените пътеки ще ни отведат до никъде.
