Неясноти в наредбата за специализации прекършват ентусиазма на новозавършили лекари, решили да придобият квалификация по „Обща медицина”.
Разочарованията им напомнят за д-р Андрю Менсън – героят от „Цитаделата” на Арчибълд Кронин. След близо столетие от случващото се в миньорския Уелс, медиците у нас продължават да страдат от подобна бавно променяща се и неефективна здравна система.
До миналата година повечето специализанти си плащаха обучението. Наредбата за специализации бе променена и според нея от януари 2015-та младите лекари трябва да получават за труда си възнаграждения, които им се изплащат от обучаващата ги организация. Но, ако тази дейност се извършва от общопрактикуващ медик, пари за специализанта няма. В такива случаи обучителят, след като е акредитирал практиката си, получава от Министерство на здравепозването по 80 лв. на месец за специализант. А младият човек не може да си изработи заплатата, която, съгласно наредбата, трябва да е около 1000 лв., защото титулярът сам обслужва своя контингент от пациенти или ако е имал нужда от втори лекар, вече го е назначил. Очевидно – наредбата трябва да се доизкусури. От Националното сдружение на общопрактикуващите лекари предлагат като бази за обучение по "Обща медицина" да се ползват и университетските болници. Но тогава, за всеки от модулите на подготовка по тази специалност, би било добре шефовете на различните болнични отделени да сключват трудови договори със специализанта.
Ако не се изчисти наредбата от съществуващите в момента неясноти, възможно е след време да останем без квалифицирани специалисти по обща медицина, защото младите лекари ще продължават да напускат родината си, търсейки реализация в чужбина. И вероятно, като д-р Менсън, все по-осезателно ще губят от чистотата на чувствата, с които първоначално са тръгнали към своята професия.
