Крайно интересно интервю на Янис Варуфакис от есента на 1993 година. Нито външно, нито идейно някой може да разпознае в младия консерватор с буен перчем сегашния либерален марксист с оредяла коса и радикални левичарски възгледи.
Тогава, в проведените на 10 октомври избори ПАСОК и неговият лидер Андреас Папандреу печелят изборите с около 47% от гласовете при 39,5 % за дясноцентристката Нова демокрация на Константинос Мицотакис. В резултат премиер става за пореден път Андреас Папандреу, имащ съществена парламентарна подкрепа от 170 депутати в 300-членния парламент на страната.
По този повод младият доктор по икономика Янис Варуфакис дава телевизионно интервю за англоезична медия, в която посочва като важна причина за загубата факта, че „г-н Мицотакис успя да настрои срещу себе си по-богатите предприемачите, а освен това и средната класа и това обяснява защо се стигна но този съществен електорален спад за десницата“
Видео на интервюто: https://www.youtube.com/watch?v=lyNMZxyVVpA&feature=youtu.be
Какво ще кажете за ПАСОК, как тяхната политика може да бъде повлияна от онова, което Мицотакис направи – големи държавни разходи и високи данъци?
Вижте, какво те ще направят оттук нататък предстои да се види, но ако разгледаме реалните цифри и сравним 1993 към 1989 независимо от това, което се казва от журналистите, големината на обществения сектор едва ли се е съкратил по времето на управлението на Мицотакис. Като цифри броят на заетите в публичния сектор сега е дори по-голям отколкото е бил през 1989г., а дефицитът е доста по-голям, отколкото е бил през 1989 г. И за капак има доста тежест за хората по отношение на спада в жизненото равнище. Следователно режимът на икономии на практика не е довел до съществен и видим резултат. Следователно, не можем и тук да оправдаем страданията
Тогава как би могъл ПАСОК да се държи по друг начин със своите политически решения?
Това е основното главоболие, което има в момента Папандреу. Финансовите трудности в Гърция имат корените си в един много крехък модел на развитие, който може да се търси в събитията от 60-те години и особено когато националната икономика започна да се гърчи през 70-те години. Това беше последвано от доста дълъг период на икономически спад. Въпросът е какво може да направи което и да е правителство, за да спре спада и да обърне тенденцията в икономическото развитие без да плати скъпа политическа цена за това.
Мислите ли, че загубата на „Нова демокрация“ се дължи на факта, че десницата беше разцепена?
До голяма степен това е вярно, но дори и да видите целият вот за различните консервативни партии, е налице едно преливане на около 5% от гласовете от блока на десницата в полза на блока на левицата, което все пак е достатъчно за да даде властта на ПАСОК.
Другото интересно нещо е, че имате двама лидери, всеки по на 75 годишна възраст – та къде е новото поколение лидери – и в левицата, и в десницата?
Очевидно чака покрай страничната линия. Съществува общоприетото разбиране и вяра в Гърция, че просто трябва да се изчака възрастните да се махнат от сцената и младото поколение от хората с новите идеи да се наложат. Аз съм нещо като консерватор, аз съм сред хората, които по случайност считат, че въобще не е сигурно, че хората с по-свежа визия ще дойдат с по-младите поколения. Ако се вгледате по-сериозно в младите поколения, сред всички партии – комунисти, социалисти, сред десните партии, аз не виждам много талантливи хора там.(курсив „Трансмедия“)
Следователно, според вас, назряло ли е времето за промяна?
Зависи как дефинирате понятието „назряло“
Е, дали този път Папандреу ще е по-успешен от миналия път?
Аз мисля, подобно на повечето хора в Гърция, поне мнозинството от електората мисли така, че той е повече в състояние да се справи много по-добре с въпросите на социалната справедливост, отколкото начина, по който действаше Нова демокрация. Те освен това вярват, че той няма бедпричинно да прехвърля държавни средства по начина, по който го правеше Мицотакис. Дали те вярват, и дали аз вярвам, че онзи по същество терминален по характер икономически спад, който започна през 70-те години може да стане обратим процес е съвсем друг въпрос. Всички знаци са песимистични на този фронт.
