Изключително зареден с емоции се очертава днешният 61-ви рожден ден на канцлера Ангела Меркел. В германския Бундестаг предстои изключително важното гласуване, от което ще зависи не само бъдещето на еврозоната и Европейския съюз, но и политическото бъдеще на канцлера Меркел, на финансовия министър Шойбле и на управляващата коалиция. Наблюдателите са на мнение, че резултатът ще бъде позитивен – чувството на ред на германските политици и поетите ангажименти на инфарктната среща на върха на еврозоната в неделя срещу понеделник едва ли би им позволило да заложат на карта имиджа на страната си в Европа и света. Въпреки това участващите в управляващата коалиция между християндемократи и социалдемократи политици си правят своите електорални сметки във връзка с предстоящите в обозримото бъдеще парламентарни избори и съответно всяко действие и изказване ще носи и такъв подтекст.
На практика се оказва, че точно днешното гласуване ще е своеобразен изпит и за устойчивостта на управляващото мнозинство в Бундестага, и за способността на сегашната „желязна фрау“ на Европейския съюз да налага волята си и да потвърждава визията си за посоката, по която се е насочила еврозоната и Европейската общност. В известен смисъл днес ще наблюдаваме своеобразната и задочна „алеманда“ между Меркел и Ципрас. За любопитните – думата е от френски произход и обозначава специфична форма на два вида средновековни германски танци от времето на Ренесанса и барока. В творчеството на Йохан Себастиан Бах и Георг Хендел има доста такива пиеси за солово изпълнение като най-интересното в тези танци е техният ритъм – темпото е или 2/4 или 4/4 като пред ХVІІІ в. ще се появят авторови музикални интерпретации в размер 3/4 или 3/2, които наред с друг танц с показателно име „лендер“-а ще придобият формите на познатият ни днес валс.
Тази танцово-музикална интерлюдия се вписва по свой си начин в политическата злоба на деня и дооформя европейската визия за измеренията на текущата антична драма около кризата с гръцкия дълг. В този постмодернистичен свят, който шокира с драматизма на бурното развитие на драмата в пеленгаторите на глобалните медии можем лесно да открием и смяната на такта, и страстта на политическия танц в преговорите, и смяната на партньорите в търсенето на резултати от типа „всички печелят“ или „всички губят“. В тази обстановка, дори намесата на всепризнати, но оспорвани авторитети като Юрген Хабермас или Джоузеф Стиглиц/Пол Кругман се възприемат или като опит за интелектуално въздействие, манипулация и пропаганда.
Дали за Меркел и Шойбле днес е денят на истината или е просто поредният в рамките на дълъг период пазарен ден за покупка на интелектуално доверие?
На повърхността изглежда, че съществува възможността канцлерът Меркел да се окаже в позицията от преди малко повече от денонощие на своя танцов партньор на сцената на еврозоната Алексис Ципрас. Подобно на партньора си, германският канцлер ще търси парламентарна подкрепа за третия план за спешна помощ от страна на „институциите“ за Гърция. Подобно на Ципрас, Меркел може да се окаже в положение на остра критика от страна на собствените си парламентаристи и да търси подкрепата на своите коалиционни партньори за успешния вот по предложението за начало на преговори. „Желязната фрау“ обаче, има предимството пред Ципрас, че гръцката страна гласува „с погнуса“ (ако цитираме един виден български политик) за първия пакет от наложените ѝ от кредиторите реформи и следователно едва ли Берлин не би спазил своята страна от поетите задължения. Освен това вчера канцлерът проведе серия от консултации с парламентарната фракция на християндемократите, които ѝ позволяват да гледа с оптимизъм на изхода от дебатите и гласуването.
Зад Ангела Меркел е и общественото мнение – анкета, поръчана и публикувана вчера от „Щерн“ показа, че 55% от германските избиратели считат, че Меркел е била права да се опита за запази Гърция в еврозоната, 31% – са се изказали в полза на „грекзита“, а 14% са били без твърдо мнение по въпроса.
В сряда беше напрегнат ден в Берлин със серия от срещи, консултации и преценяване на политическата стратегия за следващите дни и месеци.
Най-напред своята „алеманда“ започна финансовия министър Шойбле. В доста провокативно интервю за Германското радио той намекна отново, че възможността за временен „грекзит“ все още не е напълно премахната. Той посочи, че ще препоръча на парламента да одобри започването на преговорите по третия план след като приетите реформи наистина са „важна стъпка напред“, но каза също, че гръцките финансови нужди „са нараснали неимоверно“ и изискват намаляване на дълга, а това е „невъзможно от юридическа гледна точка“.
В отговор на думите на Шойбле гръцкият заместник-премиер Янис Драгазакис отхвърли в своя „Фейсбук“ профил идеята, наричайки е „опит с моркова на временното излизане да се облекчи бремето на гръцкия дълг като същевременно се използа заплахата-камшик за банкрута“. Същевременно той посочи, че има механизъм за намаляването на тежестта на дълга за гръцката икономика – например чрез предложения от МВФ 30-годишен гратисен период. „С такива мерки ние ще успеем да изтеглим гръцката икономика и общество отвъд бремето на прекомерния дълг и да ги поставим в устойчива траектория. Точно с тях, заедно с помощта на нашето постоянство и усърдие ще помогнем да се защитят дългосрочните интереси на Гърция и Европа“.
По-късно през деня Шойбле проведе разговори със своя американски колега Дж. Лю, за съдържанието на които има съвсем оскъдна информация. И накрая, преди срещата с фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага той изпрати до тях писмо, в което ги информира, че МВФ няма да е страна в първите финансови трансфери за Гърция по новия план.
В писмото, цитирано от „Ройтерс“ се казва, че тези плащания „ще бъдат направени в средата на август 2015 г.“. Вероятно, за да убеди депутатите в изпълнимостта на предложения план, той посочи, че по-нататъшните плащания от МВФ ще бъдат в зависимост от успешното приключване със съответния положителен доклад от мониторинга на изпълнението през есента на 2015 г. и от потвърждението за устойчивостта на гръцкия дълг. В същата посока е и обяснението му за невъзможността на МВФ да осигури бързо свежо финансиране е поради факта на гръцката неплатежоспособност към Фонда.
Фактът, че пътят на Меркел към положителния вот не е посипан с рози бе потвърден и от изявлението на видния социалдемократ и опонент на Меркел за канцлерския пост Петер Щайнбрюк. Той бе нейн финансов министър в първия ѝ кабинет и затова бе показателно неговото изявление вчера, че той ще гласува против третия пакет финансова помощ. Очевидно, той споделя идеята, че решението с „грекзита“ е по-добро, съчетано с отписване на част от дълга.
След срещата с парламентарната фракция на ХДС/ХСС се получиха положителни сигнали за реакцията към третия план. Председателят на икономическата комисия на ХДС не прие критиките на МВФ към плана. Председателят на ХДС Хорст Зийхофер заяви увереност в положителния вот на Бундестага и нарече предложения план „знак по посока изграждането на доверие“. В интервю за „Зюддойче цайтунг“ той спомена, че „това е началото на изграждането на доверието, от което спешно се нуждаем след случилото се през последните седмици и месеци. Силно препоръчвам на приятелите ми в партията и в нашата фракция да се съгласят формално да започнем преговорите“.
Последните сметки на наблюдателите показват, че се очаква около 50 депутати от управляващата коалиция да гласуват против плана. Независимо от изхода на дебатите, случващото през следващите месеци и години ще потвърди или отхвърли правотата в думите на Хебармас, че „принуждаването на гръцкото правителство да приеме икономически оспорваната и предимно символична приватизация не може да бъде разбрано по друг начин, освен като наказателен акт срещу едно ляво правителство“.
Какъв точно танц "алеманда", валс или сиртаки ще се разиграе днес и какъв ще е изходът от дебатите ще Ви информираме по-късно на сайта на Студия Трансмедия.
