(1.07.2015, уводна статия на „Джамайка обзървър“):
Гърция не успя или отказа да плати 1.6 млрд. евро на Международния валутен фонд и следователно е в състояние на фалит.
В допълнение на това нещастно действие, премиерът Ципрас рещи да не приеме спасителния финансов план и, неочаквано, избра да постави последния спасителен план на референдум в края на седмицата. Той е наясно, че хората в Гърция, изнурени от тежките икономии, ще отхвърлят предложението на кредиторите и така той се надява да засили политическите си позиции за последиците, които са неминуеми при отхвърлянето на плана.
Една силна подкрепа за отхвърлянето на плата е опит за хладнокръвно поведение, което няма да повлияе на кредиторите, което е очевидно от факта, че няма паника на финансовите пазари. Междувременно, намиращото се под обсада гръцко правителство затвори за седмица банките, наложи таван на тегленето от банкомати, въведе рестрикции върху изнасянето на капитал в чужбина и строг контрол върху капиталовите трансакции.
Фалитът и излизането от единната евровалута (известно под името „грекзит“) вероятно няма да има заразен ефект, който да унищожи еврото или да постави банките на колене, както би се случило преди по-малко от пет години, когато стана известна цялата истина за гръцката дългова криза.
Те вече се подсигуриха като Европейската централна банка и националните правителства, взимайки мерки за защита на европейската банкова система. Никой не иска да иска подобно нещо да се случи, ако може да бъде избегнато, тъй като последиците ще направят положението на Гърция още по-лошо.
Гърция е малка страна и няма специална стратегическа важност. Страната ще види кръвоизливи на техническа и мениджърска експертиза, разцъфтяване на „черния пазар“ на чужда валута, ще има още по-голямо изтичане на капитали и международният търговски кредит ще пресъхне. На страната вече почва да се гледа като на интересен обект за евтин туризъм.
Освен, че наблюдаваме историческите пропорции на една жива гръцка трагедия, следствие от раните на самонараняването, ние тук в Ямайка трябва да се замислим какъв ще е ефектът на гръцкия фалит върху нас, за което вече писахме.
Гръцкият фалит ще създаде временен кредитен хиатус в заемите за развиващите се пазари и лихвените проценти по заемите на международните капиталови пазари ще скочат. Това ще направи много по-скъпо и трудно за Ямайка вземането на заемите, от които се нуждае през тази бюджетна година.
Надеждата е, че подготвената от д-р Питър Филипс пътна карта за заемите от САЩ и Европа е вече подсигурила онова, от което нашето правителство се нуждае. Ако някоя страна се нуждае съмнението да е в полза на обвиняемия – това е Ямайка.
Докато Ямайка приложи прилагаше наложената от МВФ програма за безпрецедентни икономии, получила публичните похвали на изпълнителния директор на МВФ Кристин Лагард, текущата антична трагедия няма да даде аргументи на МВФ и на своеволната Световна банка за смекчаване на техния подход.
Във всеки случай, Ямайка не е от стратегическа важност за никого и е твърде малка, за да повлияе на международните финансови пазари. Забравете и мисълта, че Ямайка ще се възползва от „грекзита“ като възприеме стратегия на твърда позиция като имаме в предвид, че единственото ѝ значение за международната общност е да бъде давана за пример, особено в района на Карибите, че една ортодоксална програма за икономически реформи е икономически и политически приемлива.
Онова, което двата подхода към крайните подходи към дълговата криза – този на Ямайка (доброто поведение) и на Гърция – лошото поведение доказват е, че кредиторите трябва да си направят поуките, не длъжниците.
