15 септември. Той идва с есенни ята, училищна глъч, цветя и камбани. Преминава с оживление – младолико, ведро, вълнуващо. Тази особеност на първия учебен ден от векове си остава непроменена. Може би защото е вкоренено в народа ни разбирането, че „без наука, няма сполука”. Поредно потвърждение на това са данните от неотдавнашно изследване сред деца от шести клас, направено по поръчка на Център за приобщаващо образование. Според проучването мнозинството от анкетираните юноши са убедени, че училището е важно, тъй като ще им помогне да си намерят работа и да срещат приятели. Но е тревожно, че близо половината ученици са готови да избягат от час, че 56% от децата при подготовка на уроците си разчитат на своите майки, а не на учителите. Други – 15%, от подрастващите се осланят на помощ от приятели и съученици в учебния процес. Така че възниква въпрос – как на този фон ще се реализира пороят от реформи на Министерство на образованието и науката, част от които тепърва ще се тестват.
Не е ясно например, как 66 611 деца, които за първи път ще прекрачат прага на училището, ще придобиват знания по нова програма, но със стар буквар. Тепърва предстои да разберем как ще им се отрази т.нар. сричкуване, наложило изучаване на азбуката ни по нов ред. И без това на последния 24-ти май много от запитаните деца не можеха да кажат подред 36-те свещени знака на нашата писменост. Въпрос е дали т.нар.качествени оценки ще доведат до наистина качествено усвояване на учебния материал, за да не се налага до четвърти клас някои да повтарят годината. Едва ли ще е лесно на петокласниците с новата програма, която ( с изключение на часовете по история ) също ще се преподава по стари учебници. Не е ясно и как ще се отрази върху общообразователната подготовка на подрастващите идеята след девети клас учениците да посочват профилиращи предмети, като изучават това, което смятат, че ще ползват във висшето си образование или при кандидатстване за работа. Ами, ако в следващите класове си харесат професия, изискваща друг профил? Знаем колко често тинейджърите променят плановете, мечтите си. Тогава ранното насочване в един сектор от познанието и загърбване на останалите области ще ограничи и блокира учениците.И нищо чудно да увеличи у нас и без това растящата група на безработните млади хора.
И още – в края на учебна 2016/2017 година основно образование ще получат цели три випуска – седмокласниците по новия закон, а по стария осмокласниците и деветокласниците от езиковите гимназии. Няма как това да не създаде проблеми, нищо че в момента от МОН ни уверяват: „ Новостите в образователната система, след влизането в сила на Закона за училищното образование, се въвеждат успешно”. Убеждават ни, че реформите се радват на всеобщо одобрение и разбиране, че духът на закона бил да се даде повече свобода на учителя. За каква свобода става дума, след като в промените са заложени изисквания за подобряване квалификацията на учителите чрез атестиране. Не е ли това начин за лесно отстраняване на учители и поставяне на местата им на т. нар. „наши хора“?
Отговорите на тези въпроси няма да се забавят и най-вероятно ще утвърдят хаоса, който и сега се очертава в образователната ни система. Но нека да запазим традиционните позитивни нагласи на днешния ден и да чуем звънеца, приканващ учениците да прекрачат прага на знанието. Добре е обаче да чуем и камбаната, която бие за учителите. Предстоят им изпитания, защото те ще трябва да воюват за своето. Защото, вече е ясно – друг няма да им го даде.
