-870x490.jpg)
С тази статия се поставя началото на поредицата, в която ще бъдат представени книгите, издавани от Студия Трансмедия. Книгата имаше своя „прощъпулник“ миналата седмица в град Лом. На 31 юли – в най-горещия юлски ден авторът и издателския екип уважи с присъствието си доста прохладните зали на Историческия музей в крайдунавския град, където местното дружество за приятелство с Швейцария на името на „Луй Айер“ беше домакин на националната премиера на книгата. Повече от два часа присъстващите имаха възможност да дискутират връзките между българския и швейцарския народ, разпростряли се хронологически в три века благодарение на обятелните си „гидове“ в проблематиката – сладкодумният автор професор Венелин Цачевски, доц. Костадин Грозев от Софийския университет, който представи книгата, домакините от дружеството г-жа Зоя Димитрова и г-жа Наталия Стефанова, които представиха ломските приятели на Швейцария и журналистът Кин Стоянов, който говори за дейността и творческите планове на Студия Трансмедия.
* * *
В своето представяне на книгата доцент Грозев посочи, че издадената миналата седмица от Продуцентската къща „Студия Трансмедия“ книга на проф. Венелин Цачевски „България и Швейцария заедно в историята“ е интересно явление на книжния пазар у нас. Посветена на 100-годишнината от началото на дипломатическите отношения между двете страни, книгата на известния наш дипломат, изследовател на международните отношения, историк и активен общественик е плод на дългогодишен интерес и дълбоки познания относно историческото развитие и актуалното състояние на швейцарската конфедерация, а така също и на взаимното културно влияние и интелектуално проникване между българския и швейцарския народ през вековете – далеч преди формалното установяване на дипломатически връзки през есента на 1915 г. по време на Първата световна война.
Подходът на проф. Цачевски към темата се отличава със задълбоченост и академизъм като книгата съвсем не е сухавата и скучна. Точно обратното – изкушеният от подобни четива читател ще изпита интелектуално удовлетворение от разказа на автора, който определено е много увлекателен и ще задоволи и най-взискателните претенции. Само автор с широкия поглед и овладяното перо на проф. Цачевски е в състояние така умело да обедини в една завършена цялост материал, който на пръв поглед би могъл да бъде представен в няколко книги. Зад акцента в заглавието „България и Швейцария заедно“ всъщност се крият пет съвсем самостоятелни тематични кръга, които задържат вниманието на читателя будно до самия край, когато се очертава богатата палитра на събития, процеси и личности, предоставили канавата, върху която авторът изгражда своята концепция за двата народа, които са разделени географски, икономически, политически и културно, но в същото време са много близки помежду си и имат на какво да се научат взаимно от опита на другите. Защото е много елементарно и първо-сигнално да се предположи, че развита, богата и подредена Швейцария може да бъде само модел за подражание и външно влияние, но значително по трудно е да се очертае и осмисли оригиналния принос на швейцарците, дали много с опит, знания и пари за възхода на модерна България в зората на нейното държавно развитие на прага между ХІХ и ХХ век, както и на онези българи, които по едни или други причини са попаднали в Швейцария и са допринесли в личностен и професионален план за възхода на едно централноевропейско общество. И тук трябва да се осъзнаят и запомнят имената на тези личности и от двата народа, защото именно те осмислят елемента на заглавие „заедно“, който е елементарен единствено на пръв поглед, а при по-дълбок прочит и вникване носи толкова много допълнителни и уникални нюанси.
За онези, които четат тази рецензия, за да направят избора дали да отворят новата книга ще посоча с по няколко думи какво точно се включва в тези тематични кръгове, обособени в отделните глави на книгата. Любопитните читатели, а и също ученици и студенти, търсещи обяснение за богатството на съвременна Швейцария и специфичния модел на пряка демокрация практикуван в страната ще прочетат вероятно много внимателно първите две глави. В тях авторът ни представя един много синтезиран, но в същото време – детайлен исторически очерк за Швейцария. Става въпрос за разнородните исторически и географски фактори моделирали страната такава, каквато я познаваме днес и за онези личности и факти, които трасират развитието на тази мултилингвистична, мултирелигиозна и регионално-специфична конфедерация. Швейцария има своите дълбоки корени в европейското средновековие и нейният народ е постигнал с труд, предприемчивост и взаимен компромис държавно-политическия строй, на който се радва днес и който защитава с активна гражданска позиция. Разположена на границата между германски, австрийски и италиански аристократични владения и културни кръгове Швейцария е плод на демократичните революции от края на ХVІІІ в., на последвалите Наполеонови войни, на разпадането на Свещената римска империя и установения на Виенския конгрес международен ред, отредил на тези територии ролята на неутрална-страна буфер с важна роля в баланса на европейските сили. Така проф. Цачевски извежда съвременния политически модел на страната с толкова характерната форма на републиканизъм и пряка демокрация, от която много страни и народи могат да се поучат. Анализът е задълбочен, а авторът осмисля своят политологически анализ, за да посочи съвременните измерения на швейцарския модел – и в епохата на Студената война, и в последвалите десетилетия.
Отделен тематичен кръг е посветен на развитието на отношенията между българския и швейцарския народ и официалните дипломатически връзки между двете държави. Както и в отношенията с други европейски, а и неевропейски народи тези отношения предхождат създаването на Третата българска държава и установяването на официални дипломатически връзки. Голям интерес биха предизвикали, дори и сред професионалните историци, страниците посветени на образа на Швейцария и нейния държавен строй сред българските възрожденци – специално бих споменал анализа на представата на Любен Каравелов за швейцарската демократична система и за потенциала на конфедеративното държавно устройство. Каравелов не е единствен, разсъждаващ в тази посока, но авторът много успешно свързва тази представа с голямата идея на либералните български възрожденци за балканска федерация и евентуалното конфедериране на славянските народи – особено на българите и сърбите. Съществено внимание в анализа заема швейцарското проникване по линията на пътешественици, религиозни мисионери и образователни дейци, които прокарват пътя за икономическо, финансово и културно проникване в следосвобожденска България. Тук читателите ще намерят много увлекателни и любопитни страници за компании, банки, училищни дейци, творци в сферата на културата, изкуството, науката, търсещи не само печалби и слава на българска територия, но и възможности за подпомагане на една млада, прохождаща нация, която е с отворени очи към света и иска до попие онова, което се счита за модерно, напредничаво и прогресивно. Тук проф. Цачевски естествено се е спрял и на българите, които търгуват или се учат в Швейцария,предоставяйки ни един дълъг списък от известни личности и непознати за широката публика имена. Защото сред швейцарските възпитаници са имената на десетки и стотици българи – сред тях министър-председатели, министри, свещеници, депутати, политици, университетски преподаватели, културни дейци, писатели, художници и още много представители на елита на българската нация. Същевременно в България идват швейцарски учители, търговци, предприемачи, архитекти, финансисти, инженери, творци и много други професионалисти и творци. Те дават облика на българските градове и паркове, полагат основите на редица направления в българската наука, правят първите електроцентрали, учат българите как да произвеждат бира, шоколад, селскостопански машини, как да спортуват, рисуват и пеят.
На този фон е следващият тематичен кръг, където авторът, след като трасира общите направления на сътрудничество и взаимно проникване на двата народа ни представя серия от относително кратки, но много интересни етюди върху онези личности, без които днес не бихме могли да говорим, че двата народа са заедно в своята история. И тук отново изложението е удачно балансирано – не са отразени единствено швейцарците в българската история, но се дават и много примери за обратното влияние – на българите, живели и творили в Швейцария – тук можем да посочим прекрасните страници, посветени на живота и приноса на такава светла възрожденска личност като Теодор Димитров.
Кулминацията в цялата книга е петата глава, посветена на живота, турбулентната съдба и интелектуалното наследство на проф. Константин Кацаров. Признавам, че съм предубеден и за мен това бяха най-интересните страници в книгата, тъй като там прочетох нещо, което търсех отдавна – истината за приноса на една обаятелна личност, за която бях чувал от спомените на негови студенти-юристи в Юридическия факултет на Софийския университет, имали щастието да слушат негови лекции през 30-те години на миналия век. Проф. Кацаров е юрист, преподавател, учен-изследовател и филантроп, известен на българските читатели с някои от неговите книги като „60 години живяна история“, но смятам, че главата в новата книга на проф. Цачевски ще останат като първи опит за пространно представяне на един наситен със събития и поврати живот, свързал наистина България и Швейцария в тяхната история. Дълбок познавач и изследовател на швейцарския модел, проф. Кацаров е сред водещите личности в България – радетели за приятелството между двата народа, за което попада под ударите на комунистическия режим и вездесъщата Държавна сигурност, която го следи, обвинява в шпионаж в полза на Швейцария, праща го в затвора, освобождава го и го оневинява, преди да направи живота му в страната невъзможен и да му позволи да живее и работи в Швейцария, поставяйки книгите му под запрещение като вредни и опасни. И въпреки всичко това проф. Кацаров запазва най-добри чувства към своя народ и прави всичко възможно с научната си и благотворителна дейност да допринесе за развитието на България. Надявам се, че проф. Цачевски ще осъществи намерението си да издаде отделна книга, посветена на делото на Константин Кацаров. А дотогава – прочетете тази книга, за да осъзнаете за каква личност става дума.
Представената на Вашето внимание книга не може да бъде резюмирана в рамките на едно експозе или рецензия. Убеден съм, че книгата е качествена, интересна и ще се хареса на българската публика. Така тя ще има свой собствен живот извън волята на автора си, който ще е резултат от общуването на читателя с книгата. В това общуване проф. Венелин Чачев е един обаятелен посредник – своеобразен „чичероне“ с чара на професионален дипломат и с убеденото перо на академичния автор, уверен в своите изводи и солидността на използваните извори и документи. Да благодарим на автора и издателите за крайния продукт и до нови срещи и възможности за продуктивно общуване.
