Светът често се е променял от случайности, включително и от случайни грешки. Доколко може да говорим за „случайност“, е друг въпрос. Мнозина са убедени, че случайността не е нищо друго освен следствие от редица събития, които правят „случайността“ неизбежна.
Ето няколко от „грешките“, които променят световната история. Няма как да знаем какво би станало, ако те не бяха се случили, но със сигурност светът щеше да изглежда различно, за добро или за зло.
Метеоритът и христианството
© wikipedia © wikipedia
Събитията, които се описват като „пътя към Дамаск“, играят важна роля в утвърждаването на християнството.
Апостол Павел се отправил към Дамаск за да проповядва християнството на местните жители. По пътя изведнъж забелязал на небето ярка светлина, бил отхвърлен от ударната вълна и чул оглушителен грохот. Той ослепял за три дни и прогледнал напълно, когато се озовал в Дамаск след среща с християни в Анания.
Според учени по онова време в района е паднал голям метеорит и описаното събитие напълно съвпада с последствията от подобно явление.
Случилото се Павел разтълкувал като Божие знамение и от този момент започнал активно да проповядва християнството.
Източник: newscientist, ancient-origins
Трудности в превода и атомната бомба
© Edmonston Studio – The Library of Congress © 歴代首相等写真 © Federal government of the United States
През 1945 година САЩ иска от Япония капитулация. В отговор японският премиер Судзуки използва думата mokusatsu, която може да се преведе като „без коментар“, „запазвам неутрално мълчание“ или „ще помислим“.
При превода обаче тази дума се превръща в категоричното „ние отхвърляме“, а по-късно при доста проблемния звук в телефона – „гледаме на предложението с презрение“.
Този отговор оскърбил президента на САЩ Труман, което го подтикнало да пусне двете атомни бомби над Япония.
Източник: wikipedia, thisjapaneselife, pangeanic
„Титаник“ и помощник-капитанът
© AFP/EAST NEWS © NOAA/IFE/URI
Ключът от шкафа, където се пазели биноклите на екипажа на „Титаник“ може би са щели да спасят живота на всички, загинали след катастрофата на лайнера. Ако Дейвид Блеър, който трябвало да пътува като втори офицер на „Титаник“ не бил сменен в последния момент преди съдбовното плаване.
Напускайки кораба, Блеър забравил да извади от джоба си ключа от шкафа с биноклите. Така поелите вахта в нощта преди сблъсъка били лишени от възможност да видят айсберга, преди да се случи непоправимото.
Източник: telegraph, wikipedia
Една малка небрежност открива пеницилина
© Calibuon © wikimedia
Ученият Александър Флеминг не бил от най-подредените хора. Той забравил да почисти своята лаборатория и така стафилококите в „чашката на Петри“ си останали, докато Флеминг бил в отпуск две седмици.
През цялото време никой не влизал в лабораторията и когато Флеминг се върнал, видял удивителна картина. Чашката била пълна с плесен, а стафилококите – мъртви.
Така бил открит антибиотикът пеницилин, който спасил милиони от бактериални инфекции.
Източник: pbs, books.google
Разсеяният политик и падането на Берлинската стена
© German Federal Archive © wikipedia
През 1989г. източногерманският политик Гюнтер Шабовски свикал пресконференция, за да изясни незначителни промени в закона за преминаване на Бурлинската стена. В обяснението му се прокраднал намек, че някои от ограниченията по преминаването ще бъдат премахнати завинаги. Журналист, който разбрал намека като тотално падане на забраната за преминаване, попитал кога ще стане това.
„Незабавно“, отговорил Шабовски. Пресата моментално отразила, че повече забрани няма да има. Това изкарва по улиците стълпотворение от хора, които се отправят към Берлинската стена. Да бъдат спрени, вече било невъзможно и властите, за да избегнат размирици, позволили стената да падне. Разбира се, стената щеше да падне и без злополучната за властта пресконференция. Може да гадаем дали Шабовски се е объркал или е казал нещо, решено предварително. Но, така или иначе, той става фактически човекът, който предопределя падането на Берлинската стена да стане именно на 9 ноември 1989 година.
Източник: independent, nytimes
Непохватният учен и неразбиваемото стъкло
© Keith © wikipedia
През 1903 г. ученият Едуард Бенедиктус изтървал на пода колба. За негово учудване, тя не се разлетяла на парчета, а само се напукала. Ученият си спомнил, че след един предишен опит по стените на колбата е останал тънък слой от нитрат от целулоза.
Бенедиктус направил „сандвич от два слоя стъкло, залепени с целулозен нитрат. Такова стъкло може да бъде удряно с чук, но няма да се пръсне на парчета.
Така се появило стъклото „триплекс“, което се използва до ден днешен. Благодарение на него ако шофьорът и пътниците пострадат по време на произшествие, то няма да е от парчета стъкло, които нанасят поражение като от шрапнели.
Източник: wikipedia, ideafinder, todayifoundout
Наполеон и Франция
© wikipedia © San Jose
Личността и характерът на Наполеон в голяма степен предрешили съдбата на Франция. Това би могло и да не се случи, ако не е станало едно събитие. Остров Корсика, където е роден Наполеон, е даден на Франция от Генуа с Компиенския договор заради дългове година преди неговото раждане.
Именно това го прави французин по рождение и следва това, което го прави една от най-известните личности в историята. Ако островът беше останал във властта на генуезците, то вероятно Наполеон щеше да си остане неизвестен, въпреки че историята не търпи условно наклонение.
Източник: quora, alternativehistorychristos
Рентгеновите лъчи
© LIFE Photo Archive © Wilhelm Röntgen
През 1895г. немският физик Вилхелм Рентген открива нови лъчение. За да тества неговите свойства, той започнал да прегражда пътя на лъчите с различни предмети. Съвсем случайно ръката му попада в зоната на лъчението. И това, което вижда, го шокира – той вижда през ръката си, като непрозрачни остават само костите.
Наблюдателността на Рентген напълно преобразява медицината, а Х-лъчите са кръстени в чест на техния първооткривател.
Източник: howstuffworks, history
Константинопол и незатворената врата
© Jean Joseph Benjamin Constant © Josep Renalias
Константинопол удържал множество обсади в продължение на хиляди години, но пада при сражение с турците през 1453 г. Съдбовна роля за това изиграва незатворена вратичка на Голямата порта.
В цялата система на укреплението на Константинопол имало няколко тайни врати и вратички, използвани за разузнаване. Една от тях по недоглеждане (а може би и умишлено?) остава отворена след едно от излизанията с разузнавателна цел. През същата тази незатворена врата армията на турците спокойно влезли и превзели града.
Източник: latimes, wikipedia
AdMe
