43% от българите смятат, че доходите им ще намалеят чувствително, заради ситуацията около коронавируса. Една трета от анкетираните се опасяват, че могат да изгубят работното си място. 80% от българите смятат, че след тази пандемия светът няма да е същият. Това показват данни от проучване на „Тренд“. То е реализирано в периода 1 – 5 април чрез телефонни и онлайн интервюта сред 1005 души на възраст 18+.
Проучването отчита повишена тревожност за социално-икономическите последици заради ситуацията около COVID-19. 33% от анкетираните споделят опасения, че може да изгубят работното си място. Една четвърт пък споделят, че не се опасяват. 4% са тези, които декларират, че вече са изгубили своята работа.
43% смятат, че вследствие на ситуацията около коронавируса следващата една година доходите им ще намалеят чувствително. Малко над една пета смятат, че доходите им ще намалеят в известна степен. 16% са тези, които считат, че доходите им няма да претърпят промяна. Едва 3% посочват, че доходите им ще се повишат.
43% споделят, че могат да издържат със спестяванията си един месец, ако се окажат без доходи. Малко над една пета (21%) са тези, които декларират, че нямат спестявания. 12% са тези, които посочват, че могат да издържат два месеца без доходи, а 8% са тези, които декларират, че биха издържали три месеца. 8% са пък тези, които посочват „повече от три месеца“.
Близо три четвърти (73%) са чули за икономическите мерки, които предприема правителството вследствие на кризата с коронавируса, а 18% пък не са разбрали за тях.
Очакванията към държавата за още по-силна икономическа намеса са налице. 27% от деклариралите, че са чули за мерките, са на мнение, че те са достатъчни за ситуацията към момента. Повече от половината (56%) пък са на мнение, че икономическите мерки не са достатъчни към момента.
Не се отчитат високи нива на притеснение за евентуален недостиг на различни продукти и консумативи. Повече от половината (55%) от анкетираните не се опасяват, че по време на извънредното положение може да свършат или да има недостиг на хранителни продукти. На противоположното мнение са 42%, споделящи опасения. По отношение на евентуален недостиг или липса на консумативи за дома – една трета споделят опасения, а 64% не се опасяват. Една четвърт се опасяват от недостиг на горива по бензиностанции, но над две трети (69%) не споделят тези опасения. Половината от анкетираните (50%) се опасяват от това да свършат някакви лекарства. В малко по-малка степен – 46% не споделят подобни опасения.
80% от българите смятат, че след тази пандемия светът няма да е същият. 10% са на противоположното мнение и смятат, че няма да има промяна.
В първата част изследването на „Тренд“ отпреди дни показа, че 70% от българите смятат, че България не е закъсняла с мерките срещу разпространението на COVID-19, докато 67% оценяват, че европейските държави са закъснели. Най-голяма подкрепа от взетите мерки се отчита спрямо затварянето на заведения, ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора.
73% от българите посочват, че одобряват въвеждането на извънредно положение заради разпространението на коронавирус. 19% от своя страна са на противоположното мнение. Висока оценка получават действията на Националния оперативен щаб, като малко над две трети от българите посочват, че се справя с работата си, а едва 18% смятат, че не се справя.
Малко повече от половината българи (52%) одобряват действията на правителството в битката с коронавируса. 33% посочват, че не ги одобряват. Действията на президентската институция се одобряват от 43%, а 30% не ги одобряват. Парламентът от своя страна е институцията, към която делът на неодобрение към действията им е по-висок от дела на одобрението – 47% на 35%.
В проучването са тествани имената на политици и лица, които са ангажирани активно с преодоляването на кризата. 66% посочват, че имат положително отношение към Венцислав Мутафчийски, а 15% имат отрицателно.
Положителното отношение към Бойко Борисов е 53%, а 34% имат отрицателно. Към президентът Румен Радев регистрираме 49% положително отношение и 27% отрицателно.
Тодор Кантарджиев и Ангел Кунчев също са с по-високи дялове на положително отношение спрямо отрицателното. Тодор Кантарджиев е съответно с 39% положително отношение и 14% отрицателно, а Ангел Кунчев с 33% положително и 16% отрицателно. Отчитат сравнително по-високи нива на неразпознаваемост към тези лица.
Томислав Дончев е с положително отношение от 33% и с отрицателно 27%. Кирил Ананиев и Владислав Горанов са с по-високи дялове на отрицателно отношение за сметка на положителното. Корнелия Нинова е с 51% отрицателно отношение и със 17% положително.
Според 70% България не е закъсняла с мерките срещу разпространението на COVID-19, докато 67% оценяват, че за тях европейските държави са закъснели с предприемането на конкретни мерки.
По отношение на мерките в България, то 35% посочват, че трябва да са още по-строги, 39% ги оценяват като достатъчно строги, а едва 23% са на мнение, че трябва да бъдат по-леки. 67% подкрепят удължаването на извънредните мерки. 17% са на противоположното мнение и не подкрепят удължаването на срока на извънредно положение, защото смятат, че не е необходимо. 14% смятат, че някои мерки можеха да станат по-леки.
Най-голяма подкрепа спрямо наложените мерки се отчита към „затварянето на заведения, ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора“. Само 15% не подкрепят тази мярка. 59% подкрепят затварянето на границите на страната, а 31% не са съгласни с такава мярка. По отношение на една от спорните теми свързана с разхождането в паркове и градинки, то 51% посочват, че подкрепят тази забрана, докато 46% не я подкрепят. Мерките, които са с по-големи дялове на липса на подкрепа от страна на българските граждани са въвеждането на вечерен час (54% не подкрепят), забраната за пътуването с автомобил извън населеното място, където живеят (64% не подкрепят). Много ниски нива на подкрепа срещат мерките „да се излиза от дома само с декларация за причина за излизането“ – едва 19% подкрепят, както и „да се забрани ходенето на работа за всички“ – 13% подкрепят.
На въпроса свързан със спазване на определените мерки срещу разпространението на коронавируса, то данните еднозначно показват, че хората масово посочват, че ги изпълняват. 92% от българите посочват, че мият ръцете си по-често, а 88% избягват физически контакт с хора. 86% избягват събирането на двама души в едно помещение. 75% ползват по-често дезинфектанти, а 46% ходят с маска. Близо 53% обаче посочват, че не ползват маски.
Темата с вируса породи много конспирации, някои от които бяха тествани в изследването. Малко над половината от българите (53%) посочват, че COVID-19 е биологично оръжие, а 18% са на противоположното мнение. 46% е делът на тези, които мислят, че „COVID-19 е изкуствено създадена болест с цел фармацевтичните компании да печелят“. Висок е делът на смятащите (39%), че ваксина има, но се крие, за да се разпространи още вируса и фармацевтичните компании да печелят повече. Само 30% не са съгласни с това твърдение. На твърдението „коронавирусът не е по-опасен от сезонния грип“, то 37% споделят това мнение, докато 41% не са съгласни.
Освен финансовите последици от пандемията, в проучването бяха тествани и нагласите на българите по отношение на психическото и физическото им състояние. 47% посочват, че повечето време прекарано вкъщи влияе отрицателно на общото им физическо и психическо състояние. 30% посочват, че това не им влияе, а едва 10% посочват, че им влияе положително.