Дефицит от 3.5 млрд. лв., петкратно повишение на лимита за нов дълг до 10 млрд. лв. и 6 млрд. лв. по-малък БВП спрямо прогнозираните през миналата есента. Така изглеждат обновените данни на Министерството на финансите на България за бюджета през 2020 г. Те вече бяха гласувани от Министерския съвет и предстои да бъдат одобрени от Народното събрание.
Ако направим препратка към първото управление на ГЕРБ, тогавашният финансов министър Симеон Дянков представи бюджета си като „постна пица“. Заместникът му тогава и министър сега Горанов няма намерение да разнася кутия от пица, но пък се е погрижил да намери „мазнинка“. Докато премиерът Борисов говори как бизнес и граждани трябва да пооберат малко от „мазнинката“, то държава тръгва по пътя да събира „мазнинка“ от пазара.
Най-силно впечатление в ревизирания бюджет без съмнение прави драстично завишеният таван на дълга. Вместо гласуваните 2.2 млрд. лв. той вече ще бъде 10 млрд. лв. Според обяснението на Горанов тази сума се залага, защото кризата можело да бъде по-тежка. Заложеният таван не означавало непременно поемане на такъв дълг, а картбланш на финансовия министър при необходимост и условия на пазарите да емитира ДЦК в тези граници. Горанов заяви, че на първо време са нужни 4.2 млрд. лв., с които да се покрие новия дефицит и операциите по капитализиране на ББР със 700 млн. лв. Останалата част ще се активира само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци осигуряването на допълнително ликвидно финансиране.
Това харчене обаче се очертава да се случва без работещо Народно събрание, което да налага макар и символичен контрол. Символичен, защото в управлението на Борисов Народното събрание трайно се превърна в закърнял израстък на демокрацията, който е заобикалян и неглижиран.
Така въпросният картбланш, си се превръща в своеобразен празен чек. Само от министър Горанов зависи какво и кога ще напише на него.
Новият вариант на бюджет е основан на песимистичен сценарий, при който очакваните приходи са с 2.44 млрд. лв. по-малко. Трансферът на държавата към държавното обществено осигуряване ще се увеличи с 1.43 млрд. лв. – милиард за мярката 60% субсидирана заетост и 430 млн. лв. за компенсиране на очакваното неизпълнение на приходите от осигуровки. Министерството на финансите залага неизпълнение на всички основни данъци – ДДС, акцизи, корпоративни и данъци върху доходите на физическите лица.
Сумарно дефицитът е заложен да е 2.9% от прогнозния БВП. Ако това се осъществи би оставило страната в рамките на маастрихтските критерии. Това е важно предвид усилията за влизане в ERM II. Но Европейската комисия вече даде сигнали, че ще е гъвкава спрямо нарушенията на бюджетните правила вследствие на пандемията и мерките за справянето с нея.