Данните за разрастването на пандемията от коронавирус продължават да потапят световните финансови пазари, въпреки опитите на големите централни банки да контролират това с извънредни намеси.
Изненадващото неделно решение на Федералния резерв на САЩ да свали лихвените проценти до 0-0.25% в помощ за справяне с икономическите последици от пандемията от коронавирус не впечатли никого. Решителната стъпка, координирана с водещите централни банки и подкрепена с предоставянето на стотици милиарди долари, е последвана от пореден ден на потъване на индексите по борсите.
Първите коментари на анализатори пред „Ройтерс“ са, че ситуацията с налична доларова ликвидност в света е такава, че централната банка на САЩ може да я облекчи само с драстични действия. Но също така има и тревожни гласове, които питат какво ли е това, което Федералният резерв знае, но ние не знаем, за да направи второто за по-малко от две седмици понижаване на лихвите, и то с цял процентен пункт и половина.
„Евтините пари действат като смазка на системата, но не връщат хората по самолетите, офисите и ресторантите“, казва Майкъл Фар, президент на Farr, Miller and Washington LLC.
„Фед стреляха с базуката, но всяко следващо действие трябва да дойде от фискалната политика. Предполагам, че бързо ще има нужда от още 200 до 500 млрд. долара за преодоляване на щетите от спирането на различни части от икономиката. Пазарите се уплашиха от безпрецедентата мярка и брокерите виждат повторение на финансовата криза 2007-2009 г.“, допълва Дейвид Коток, президент на Cumberland Advisors във Флорида, цитиран от българското издание „Дневник“.
Колегата му Карен Петру от Financial Analytics посочва, че твърде много време ще отнеме стигането на обявените милиарди до милиони средно големи компании в САЩ и до 40% от американските работници, които пропадат под прага на бедността след само две пропуснати заплати. „Трябва да се отворят не само към финансовите пазари, но и към притиснатите домакинства и дребния бизнес. Дори банките да искат и да могат да разпънат мрежи против пропадане, малцина от тях в момента имат такива програми. Федералният резерв трябва незабавно да обясни кои кредити ще подпомогне и как. Едва тогава парите ще се насочат към хората в най-голяма нужда.“
Германският индекс DAX загуби 7% от стоността си до 8 616 пункта след като Институтът Робърт-Кох обяви поредното увеличение на заразените с короавирус в Германия до над 4 800 човека.
Фючърсите на американските индекси също поеха надолу. S&P 500 да се понижи с 4.77%, Nasdaq 100 – с 4.54%. Dow Jones – с 4.53%.
Общият за Азиатско-Тихоокеанския район индекс на MSCI (без Япония) се понижи сутринта с 3.1%, което най-големият спад от чалото на 2017 г. насам. В Токио индексът Nikkei реагира относително малко – понижение с 0.14%, Hang Seng в Хонконг – с 2.2%, а цените на водещите компании в Шанхай намаляха с 1.4%, въпреки че китайската централна банка също изненада в петък с финансова инжекция от почти 80 млрд. долара за банковата система.
Bank of Japan проведе собствена извънредна среща в търсене на нови стимули и варианти, които са все по-ограничени при лихви, граничещи с нула процента. Премиерът Шиндзо Абе обяви, че ще има конферентен разговор на лидерите от Г-7 за кризата около 16 часа българско време
Стресиращи са новите данни за икономическите щети от коронавируса в Китай – най-лошият срив, откатто се води статистика, като намаляването на индустриалното произвводство за последните 2 месеца е с 13.5%, а на търговията на дребно – с 20.5%.
