Pankaj Mishra, Bloomberg
Живеем във времена на политически земетресения; но защитата на лидера на Бирма Аун Сан Су Кий пред Международния съд в Хага миналия месец по обвинението в етнически прочиствания предизвиква буквално шок. Не толкова отдавна Су Кий беше приветствана на Запад като икона на демокрацията. Промяната в нейния образ сега добавя аргументи към становището, че демокрацията е в опасност по целия свят.
Настроението със сигурност е мрачно в The Journal of Democracy – изданието на една от институциите на Beltway, промотираща демокрацията по целия свят. Пишейки в своя 30-годишен юбилей, Франсис Фукуяма твърди, че преживяваме „демократична рецесия“ с основание да се притесняваме, че може да се превърне в „пълномащабна депресия“.
След това неговото пророчество се насочва към денонсиране на различни „авторитарни популисти“ и към неясни надежди за „възстановяване на законния авторитет на институциите на либералната демокрация“.
Но в дни като нашите, никога не се пита: Какво и чия демокрация?
Историята непрекъснато представя демокрацията като най-радикалната идея на съвременния свят, която по-често поражда хаос, отколкото свобода. Масивната инфраструктура за насърчаване на демокрацията, възникнала по време на Студената война, предположи, че тя е гарант за политическа стабилност и икономически прогрес: С други думи, тя даде нещо, което тоталитарният комунизъм не може.
Пренебрегвайки измъчената история на демокрацията, нейните идеолози наивно я сведоха до магическа формула, състояща се предимно от избори, която може да се приложи във всеки политически контекст и да гарантира доброкачествени политически резултати.
Говорейки за идеала за демокрация в чужбина, те пренебрегват ежедневното й нарушение у дома, както посочиха редица фигури от Джавахарлал Неру до Мартин Лутър Кинг. (В чужбина целесъобразно бяха подкрепяни десни или военни диктатури от Конго до Иран, Чили до Филипините.)
Разбира се, помагачите на демокрацията, които целяха до голяма степен морално предимство срещу комунизма, бяха сигурни в победата. Погледнато като ретроспекция продавачите на демокрация бяха улеснени от режимите, които бяха толкова несигурни, колкото и брутални.
Чувството им за увереност можеше единствено да се раздуе след като комунизмът се срине и историята се възможност, по собствената концепция на Фукуяма, за достигне до сигурен край в либералната демокрация.
Дори Самюъл Хънтингтън, наставникът на Фукуяма, отмени дълбоките си резерви от 60-те години за американските промоутъри на демокрацията, за да приветства „третата вълна“ на демократизация.
Такова беше самодоволното настроение през 1990 г. – годината, в която The Journal of Democracy уверено започна да публикува, че старите и дълбоки проблеми на демокрацията, които датират от френската революция, сякаш са изчезнали заедно с враговете на Запада.
Но в постколониалния свят предизвикателствата пред демокрацията отдавна не са в полезрението.
Учителите по демокрация на Запад постигнаха висок икономически растеж, отчасти с помощта на империализма и робството, много преди да започнат постепенно да разширяват демократичните права върху повечето граждани.
Но азиатците и африканците в най-бедните и слаби страни в света са изправени пред задачата да установят демократични права едновременно с икономическото развитие и политическото сближаване.
Освен това в новите национални държави, в които демокрацията е трябвало да бъде присадена, липсват някои основни съставки. Хората, а не монарх или деспот, трябва да бъдат суверенни в демокрацията. Но в расово и етнически различни общества, потенциално много групи могат да претендират, че са народът.
Вземете например Ирак. Безцеремонно „демократизиран” от американските военни през 2004 г., този нов „народ”, представляващ шиитското мнозинство, заяви претенциите си за власт, провокирайки мнозина от предишните управляващи, сунити, в открита и все още продължаваща война.
От дълго време обещанията за растеж и цялостно подобрение пречат на много нови и изкуствени нации в борбите за власт и суверенитет. В някои страни, освободени от чуждестранна власт, като Бирма, безмилостните местни деспоти държаха капака на множеството конфликти и противоречия на изграждането на нацията, демокрацията и икономическото развитие.
Отварянето на тази кутия на Пандора в третата вълна на демократизация можеше да потопи голяма част от света в продължителна ера на нестабилност. Непоколебима от съперничеството на великите сили, след 1990 г. Историята се ускори безумно и често катастрофално дерайлира, вместо накрая да почива в в условията на универсалната демокрация.
Дори в държави с рутинни избори и мирни трансфери на власт като Индия, неравномерният икономически растеж и високо неравенство разядоха няколкото демократични норми, които съществуваха.
През 2014 г. на власт по класически начин се издигна демагог, който обвинява малцинствата и имигрантите; той сега е зает да насърчава създаването на нов народ на базата на пренебрегваното индуистко мнозинство, като същевременно отклонява много мюсюлмани към второкласно гражданство.
По същия начин политиката на ксенофобията в Съединените щати и Великобритания на фона на застояващи заплати и нарастващо неравенство разкрива демократичен дефицит, дълго покрит от морализирането и позирането на Студената война.
Вече е ясно, че с правителствата, свиващи социалното благополучие и предлагането на публични блага и спечелените специални права, заложени в законодателствата, много граждани изпаднаха във войнствено недоволство от своите политически представители и институции и бяха уязвими от демагогия.
Обезпокоявани от тяхното наказателно настроение, продавачите на демокрация търсят ново самоутвърждаване и морално високо ниво, този път като противопоставят демокрацията на „авторитарния популизъм” у дома, а не на тоталитарния комунизъм в чужбина.
Това повторно подгряване на моралните опозиции на Студената война и закъснелите оплаквания за „демократична рецесия“ няма да минат. Така наречените популисти, независимо дали ги харесвате или не, бяха овластени чрез демократични процеси. Те представляват, макар и в грубо изкривена форма, отдавна потиснати и фундаментално демократични стремежи за свобода, равенство и достойнство.
И ни служат, за да ни напомнят, че демокрацията остава радикално дестабилизираща сила, а не магическа формула, която при всичките си повтарящи се провали поддържа доставчиците си в стабилна заетост.
