Днес парламентът ритуално избра Сотир Цацаров за шеф на Антикорупционната комисия с впечатляващите 165 гласа. Левите гласуваха против, но колкото да изпълнят упражнението „опозиция“ – не им харесвала процедурата. В патетичните филипики като за скъп покойник депутатите засвидетелстваха своята неудържима възхита от личността и делото на Цацаров.
„Цацаров е всичко това, което другите не са“, патетично се изцепи Емил Димитров (Ревизоро) с риск дори да засегне Бойко Борисов.
Спас Гърневски похвали анализаторските способности на вече бившия главен прокурор и смелостта му в борбата с олигарсите и изказа някакво съждение, което, меко казано, противоречи на всякаква логиката:
„Зад тези 3 млрд. запорирано имущество се крият крупни олигарси от криминалния преход, които не стига, че са приватизирали, присвоили и придобили законно, но в момента продължават да извършват престъпления.“
Но най-емоционално бе словото на Георги Марков, посрещнато с бурни аплодисменти. След като подчерта „успешната“ кариера на Цацаров и за да го зарадва още повече, Марков се зае с основния му враг Лозан Панов:
„BKC cтaвa пoлитичecĸa пapтия, ĸaтo oбcлyжвa интepecитe нa „Дa, Бългapия“, зa ĸoятo нe e cигypнo, чe paбoти зa интepecитe нa Бългapия. Kaĸ тaĸa щe cи пoзвoлявa пpeдceдaтeлят нa BKC дa ĸaзвa, чe щe paзcлeдвa пpeмиep – днec e Бopиcoв, yтpe мoжe дa e Hинoвa. Щe paзcлeдвa глaвeн пpoĸypop. Koй cи ти, бe, гocпoдинчo? Tи cи дeпoлитизиpaн, дa cи нaлягaш пapцaлитe.“
Нещо да ни ни напомнят тези невъздържани поклонения? Да, точно така. Това са овации като за пред диктатор. Само радостни сълзи липсваха.
Дуетът Гешев – Цацаров овладява и последните останки от демокрацията. Не, не е пресилено. Вече го демонстрираха. Съдебната власт овладя останалите. А диктаторите са и суетни. Те обичат да се обграждат с такива хора като Марков и Гърневски. Известно е, че Георги Марков в битието си на сътрудник на ДС с такава охота е снасял доносите си, че наблюдаващият го офицер не е смогвал да прочете писанията му. Виждали сме обожанието в очите на Спас Гърневски пред Иван Костов, когато беше министър-председател, но вече не го обича. Гърневски е известен с поезията си, посветена на дружбата ни с СССР, автор на припадничава възторжена поема за Альоша, който стърчи в Пловдив.
От няколко дни пиарът в полза на Цацаров върви с пълна сила. Освен Лозан Панов обаче вече има и нова мишена на атаките и това се оказа Венецианската комисия.
Активният в публичните изяви професор по конституционно право Георги Близнашки развя байрака, като определи Венецианската комисия като едва ли не треторазрядно образувание, с което не бивало да се съобразяваме. А пък нашите политици веднага клекнали. Те там от тази комисия не се съобразявали с „националните ни специфики“, отразени в конституцията. Вярно, такива „специфики“ нормалният свят не познава.
„Идeятa нa Лoзaн Пaнoв дa ce извaди прoкурaтурaтa oт cъдeбнaтa влacт e тoлкoвa рeтрoгрaднa, чe чaк нe ми ce кoмeнтирa. Тoвa ca aбcурдни идeи и aз нe прeпoръчвaм нa никoгo дa тръгвa пo тoзи път. Тaкa щe ce вкaрa Бългaрия в eднo блaтo. Cъвeтa нa Eврoпa и Вeнeциaнcкaтa кoмиcия щe ни нaпрaвят нa пух и прaх”, заяви проф. Близнашки. Ама преди Венецианската комисия да направи на пух и прах идеите на управляващите за „реформи“ в съдебната власт.
Венецианската комисия изрично указва на България, че инициативата за започване на разследване и отстраняването на главния прокурор не бива да идва от свързаните с него членове на Висшия съдебен съвет. Правителството прие точно обратното поради националните ни специфики – главният прокурор и свързаните с него членове на Прокурорската колегия да избират въпросния „независим“ прокурор.
„Радвам се, че Венецианската комисия ни даде възможност да останем в рамките на нашата конституция“, обяви ведро премиерът Бойко Борисов в събота.
Проблемът е, че Венецианската комисия изрично е обявила, че България трябва да промени своята конституция или най-малкото да поиска предварително тълкуване от Конституционния
„Може да се заключи (от конституцията), че прокурорите имат монопол върху всички наказателни разследвания и че всички прокурори са подчинени на властта на главния прокурор, който контролира законността на техните действия. Ако конституцията се тълкува по този начин, фигурата на „независим“ прокурор става невъзможна без изменения в конституцията“, пак извадка от позицията на Венецианската комисия.
В нея комисията дори сравнява българския главен прокурор с монарсите в някои европейски страни и достига до извода, че той е по-безотчетен и от тях.
„Казвайки, че главният прокурор има изключителното право да разследва всички, включително себе си, или да контролира наказателното преследване, това на практика означава, че този държавен служител не може да бъде подведен под отговорност за своите престъпни деяния. Всъщност, някои конституционни органи (като Парламента, Конституционния съд или монарха в някои страни) често са обект на политическа отчетност, а не на юридическа отчетност“, пише Венецианската комисия.
Вероятно не им е било удобно вместо „монарх“ да употребят по-точната дума за властта на главния прокурор, но то е очевидно – диктатор.
