Днес почти сигурният шеф на Антикорупционната комисия Сотир Цацаров представи концепцията си и отговори на някои въпроси за бъдещата си работа.
От отговорите можем да заключим, че концепциите и интервютата нямат никакво значение, когато си имал цели 7 години да отговориш на всички въпроси и да покажеш си и за какво се бориш. Новата служба на г-н Цацаров е доста сходна с предходната, което е основание да мислим, че всичко ще си е постарому.
Но все пак струва си да обърнем внимание на един аспект, който е особено важен не за самите медии, а заради самото правосъдие.
Инициатива „Правосъдие за всеки“ попита Цацаров дали той ще обръща внимание на медиите, които „недолюбва“.
“Аз чета много и в битността ми на читател имам право да избирам какво да чета, какво да харесвам и какво да не харесвам“, отвърна Цацаров, в което е абсолютно прав. Само че въпросът беше друг. Нека го зададем по друг начин:
Ще обръщате ли внимание, г-н Цацаров, на сигналите за корупция от медиите, които „недолюбвате“?
Примери от предишната му дейност как се отнася с такива медии има твърде много. Няма материал от недолюбваните, който да е заинтригувал прокуратурата. Напротив, срещу авторите задължително е бил упражняван натиск досежно тяхната дейност или критики срещу хора, долюбвани от прокуратурата. Няма да споменаваме и Великите Отсъстващи от вниманието на прокуратурата Ахмед Доган и Делян Пеевски, срещу които има толкова много, да ги наречем, въпроси. Споменаваме точно тях, защото стърчат като колоси насред прехода.
Цацаров естествено обеща “абсолютно равно третиране на всички медии“ и “постоянен равен достъп“ до информация от институцията. Но веднага уточни, че „определени кръгове“ и лица са виновни за лошия имидж на КПКОНПИ“.
Няма да повтаряме втръсналата и вече видима отвсякъде истина за сбърканата конституция и все по-изтъняващата граница между трите власти. Само мимоходом ще отбележим, че „алтернативата“ БСП и останалите божем опозиционни партии не отрониха дума срещу смешния избор на главния прокурор. Предложенията на Нинова с една поправка да реши въпроса с отговорността на първия обвинител са смехотворни.
Къде в тази ситуация се намира премиерът Бойко Борисов. Сигурно малко е сгнявил Цацаров с репликата си преди време към Цветан Цветанов „Нали ти си го избра“. Вероятно си дава сметка, че при необходимите условия той ще е следващата мишена, защото мълчанието не винаги е злато, а интересите не подбират жертвите, когато иде реч за оцеляване във властта. Борисов има защо да се страхува от вече заякналия тандем Цацаров – Гешев и е очевидно, че мълчанието ще е продължително поне до края на този парламент.
И на този разкалян терен изгря призивът на „Репортери без граница“ Борисов да поеме конкретни ангажименти „за подобряване на медийната среда“.
Ще викне примерно Борисов Гешев и Цацаров, неколцина спонсори, може и медийния експерт Решетников да присъства за цвят, и ще им рече:
Вижте сега, генералният секретар на „Репортери без граници“ Кристоф Делоар иска да оправим положението с медиите. Поех ангажимент да се издигнем от последно място в ЕС по свобода на словото на едно от първите или поне на предпоследно. След другарската среща тримата ще се хапнат, ще пийнат и ще се посмеят на акъла на „репортерите“.
То бива инфантилност, ама си има все пак някакви граници.
Ето и един цитат на генералния секретар Делоар по време на двучасовата среща между него и премиера:
„Според нас премиерът на България би трябвало да изиграе историческа роля за спирането на това пропадане (111 място за медийна свобода – б.м.) и да създаде по-добра среда за журналистиката в страната. Министър-председателят каза, че е много горд с икономическия растеж и че очевидно трябва да има подобряване и на медийната среда.“
Борисов наскоро се оплака, че медиите не виждат успехите на правителството и му задават глупави въпроси. Тъй че убедени сме, той ще направи много за „подобряване на медийната среда“.
Така кръгът с отговорности на премиера ще се затвори и няма да остане нито една институция, нито едно кьоше в държавата необгрижено и неподобрено.
