Повишението в температурите и екстремните метеорологични условия оказват все по-голямо влияние върху производството на вино в Европа. Това принуждава винопроизводителите да променят методите си, които се прилагат от поколения насам, като ги адаптират към съвременните условия, пише в свой анализ за пазара Bloomberg.
Европа произвежда около 60% от виното в цял свят, като Италия, Испания и Франция отговарят за по-голямата част от продукцията. Справянето с проблема с околната среда е деликатен въпрос. Около 15 000 дипломати и природозащитници ще обсъдят заплахите, породени от изменението на климата по време на конференцията на ООН през следващата седмица в Мадрид, където представители на около 200 държави ще работят в посока овладяване на замърсяването от изкопаеми горива.
„Вече всяка година трябва да преоткривате себе си“, коментира пред издание директорът в испанската Grupo Bodegas Palacios 1894 Алмудена Алберка. По думите й промените в политиката на бизнеса включват практически всичко – предварително събиране на реколтата, пресаждане на лозовите насъждения, за да бъдат по-издръжливи по време на суша, намаляването употребата на хербициди за да се подобри качеството на почвата и запазването на лозовите листа, за да се предпазят плодовете.
„Ако топлото време се задържи над обичайното си ниво, може да се очаква промяна в навиците на потребителите, което да ни струва скъпо в продажбите ни“, казва директорът в испанската винарна Vindeos y Bodegas Sierra Cantabria Карлос Карабало, като добавя, че времето е все по-трудно предсказуемо.
Как климатичните промени влияят на лозарството в Европа
В испанския район Риоха на на около 200 мили северно от Мадрид производителите се борят със средни температури, които са се покачили с до 1,3 градуса по Целзий между 1950 г. и 2014 г. Това повишава съдържание на захар като предизвиква по-ранно събиране на реколтата и появата на нови болести по културите.
Производствените разходи се повишават, защото е необходимо лозята да се напояват повече. Увеличават се и разходите за застраховане, коментира Серхио Андрес Кабельо от университета в Ла Риоха. Според него времето за прибиране на реколтата е по-малко предвидимо като това може да доведе до увеличаване на разходите за труд.
Винарите работят по изменения на отглежданите сортове грозде, така че да могат по-добре да се справят с новата среда, без да променят характеристиките им, казва Иниго Торес, генерален мениджър на Grupo Rioja.
Картината е още по-мрачна във Франция. Там пролетните студове и градушките и последвалата лятна гореща вълна и суша увредиха продукцията. В един от емблематичните винопроизводителни райони – Бордо, горещината е намалила обемите на производството с приблизително 6% за тази година, в сравнение със средните показатели за последните пет години, сочат оценките на френското земеделско министерство.
Семейството на Самюел Мас се занимава с винопроизводство в района на Сейнт Баузил дьо Монмел в Южна Франция от 1400 г. насам. Пред Bloomberg Мас казва, че слънцето това лято е изгорило около една четвърт от гроздето, растящо в неговите лозя с площ от 20 хектара. Температурите в най-горещите дни достигат 46 градуса, нещо невиждано преди.
Мас работи по инсталирането на капково напояване върху 80% от земята след като се сдобива с фермата през 2013 г. Той обмисля и нови начини за поддръжка на лозите. Засажда дървета, за да осигурят сянка.
Мас не изключва да започне да отглежда сортове грозде от Гърция и Испания, които ще се адаптират по-лесно към жегата. Той планира да увеличи производството на маслини, за да разнообрази своите доходи. „Това, което виждаме е, че нещата няма да се подобрят и ние ще трябва да се адаптираме към случващото се“, сподели французинът.
Това, което е тежест за производителите в Южна Франция изглежда да е от полза за лозарския бизнес на Север. Производителите в долината на Лоара, от Сансер на изток през Турен, до района около Нант, са свикнали да се борят със студеното време. През последното десетилетие те отчитат значителен ръст на реколтата.
Слънчева Тоскана в Италия е мечтата на всеки любител на виното. Вълнообразни хълмове, очарователни селища и лозя, които произвеждат едни от най-скъпите червени вина в света.
Но климатичните изменения нарушават тази идилията. Пиеро Ланца, 52-годишен собственик на лозе и производител на Кианти, казва, че екстремните метеорологични условия непрекъснато се увеличават през последните 15 години. Зимите стават краткотрайни, а летата горещи. По думите му винопроизводителите трябва да бъдат все по-гъвкави що се отнася до поддържането на лозите и събирането на гроздето. „Трябва да познавате потенциала на вашата земя и да реагирате бързо на климатичните промени“, посочва той.
Промените на климата донесоха доста ползи на обикновено хладната Германия. Повишаването на температурите помогна на производителите да отглеждат грозде, предназначено за по-топъл климат като Каберне Совиньон и Мерло, разширявайки своята продуктова гама отвъд обичайния Ризлинг. Миналогодишното сухо и топло лято донесе най-ранната реколта досега с много слънце на гроздето като го превърна в една от най-добрите реколти от години насам. Производството надмина с 23% десетгодишните средни стойности.
Но топлото време носи и беди. Повечето слънчева светлина увеличава алкохолния градус, което е заплаха пред износа на вино за САЩ, най-големият клиент на Германия. Американците предпочитат по-леки вина като със съдържание на алкохол по-малко от 10%.
Винопроизводителите вече се приспособяват като избират по-хладни парцели, с по-голяма надморска височина, стараят се да не режат листата на лозята, с което запазват сянката за гроздето, и инвестират в напоителни системи.
„Досега германската винарска индустрия печелеше от повишаването на температурите, но това може да се промени“, твърди Франк Шулц, говорител на местна лозаро-винарската индустрия DWI. По думите му винопроизводителите не харесват непредвидимото време.
А това е валидно не само за германските представители на бизнеса. Производителите на вино в Европа са изправени пред непознати предизвикателства. При това пред такива, над които трудно могат да оказват влияние – климатичните. Единствен път за оцеляване остава адаптирането.
