Илия Георгиев, актьор и председател на УС на Фондация „Достойни българи”, пред „Студия Трансмедия“
Г-н Георгиев, Фондация „Достойни българи” открива паметник на бележития българин Симеон Радев. Кога ще бъде това събитие и къде е мястото?
В четвъртък, на 21 ноември, в 12 ч., от дясната страна на НДК в началото на Моста на влюбените ще бъде осветен паметникът на Симеон Радев. Фондация „Достойни българи” си е поставила за цел, доколкото може, разбира се, да изгражда паметници на въдворени в забвение достойни българи. Първият паметник беше на Атанас Буров в Градската градина до БНБ – там, където наистина му е мястото. И сега ще открием паметника на големия родолюбец, достойния българин Симеон Радев.
Той безспорно е сред най-бележитите българи, но с какво е по-различен и защо заслужава да има паметник в тази представителна част на столицата?
Симеон Радев е българин, който наистина заслужава да има паметник. Първо, той е един от нашите най-големи дипломати. В седем държави е бил наш посланик до 1941 година. Тогава остава на разположение в Министерството на външните работи и повече не се връща на работа. Но той е написал нещо, което смятам, че всеки българин трябва да прочете. Това е книгата му „Строители на съвременна България”. Ако не беше Захари Стоянов, ние малко щяхме да знаем за Априлското въстание. И ако не беше Симеон Радев, ние малко щяхме да знаем какво е станало след Освобождението на България. Това е много голяма негова заслуга. „Строители на съвременна България”, „Записки по българските въстания” и „Бит и душевност на българския народ” на Иван Хаджийски – това са книги, които всеки българин трябва да прочете. Затова ще има паметник на Симеон Радев.
Фондация „Достойни българи” защитава ценности, които като че ли остават малко на заден план. Какво липсва в образованието, във възпитанието, в културата, в манталитета ни? Какво искате да събудите у българина?
Винаги се е казвало, че първите седем години са много важни за възпитанието на децата. Разбира се, и вторите седем години са много важни. Но според мен най-важни са онези 50 години преди това – от какво семейство, от какъв ген произхожда детето. Защото възпитанието се дава от родителите, от поколенията. И тъй като малко хора знаят за тези въдворени в забвение достойни българи, ние решихме да направим нашата фондация. Тъй като аз съм от Горна Оряховица, а Атанас Буров също е горнооряховчанин, искахме да направим първо негов паметник в Горна Оряховница. Но по стечение на обстоятелствата не успяхме. Веднъж Христо Данов, бог да го прости, ми каза: „Илия, Буров е от национално значение. Той трябва да има паметник в София.“ Така се роди идеята в София да има паметник на Атанас Буров. Много хора минават днес покрай този паметник. Понякога, минавайки и аз оттам, виждам как възрастни хора разговарят с внуците си и им обясняват кой е Атанас Буров. Това искаме да се получи и с паметника на Симеон Радев
А чий ще бъде следващият паметник?
Труден въпрос. Има много достойни българи. Не можем да направим на всички. Например, около паметника на Симеон Радев искахме да направим алея на строителите на съвременна България. Но това би било доста трудно. Според мен обаче има един българин, който е недооценен. И непременно трябва да има паметник. Това е Н. В. Цар Борис III Обединител. Сега ще проведем конкурс за този паметник.
Идеята е много добра. А къде виждате възможност да се постави?
Искаме да го сложим ва началото на Борисовата градина – там, където сега има негов барелеф. Това е като се влиза от Орлов мост, в началото на парка. А барелефа може да бъде преместен до „Пирогов“, някъде в началото на булевард Цар Борис III. Ние ще направим този паметник, защото Цар Борис е бил голяма личност. За него може много да се говори. Той спасява България от много неща. Първо, той започва като един обикновен поручик и вижда състоянието на войниците и на цяла България. Неговите думи „Чер хляб ще има, черни забрадки няма да има“ са нещо достигнато от него. Защото наистина във Втората световна война в България нямаше черни забрадки. Той не е можел да спаси евреите в Тракия и Македония, защото те са били протекторат на германците. Преди още да започне войната, Хитлер искал български войски за Източния фхронт от Цар Борис и той му е казал, че българският народ му е благодарен за Добруджа, не трябва да забравяме, че и Сталин си едал съгласието за Добруджа, а Хитлер е обещал на Цар Борис, че след войната Тракия и Македония ще бъдат български, както са си били. И тогава царят му предлага да изтегли неговия корпус от Тракия и Македония, немския корпус, а ние ще сложим български корпус, защото, казва цар Борис, много добре знаете какво е отношението към руснаците и надали българи ще гръмнат руски войници. Така се стичат нещата, че ние не можем да спасим евреите там, защото е протекторат на германците, макар че има български корпус.
Кога да очакваме този паметник?
Не мога с точност да кажа, сега правим конкурс. След конкурса ще започним да търсим финансиране. На 29 ноември е конкурсът за паметника на Цар Борис. Кога ще е готов, зависи от финансирането. Много искаме да пуснем подписка към българския народ, за да съберем парите и българският народ да построи този паметник.
