Иван Гешев е новият главен прокурор на България. Мисля, че е време този факт да бъде приет, въпреки че няма още подписан указ от президента Румен Радев, и да погледнем отвъд него, ако изборът на Гешев наистина представлява проблем. А той е проблем.
Грижливо изграждан профил на мутра
На първо място това не е персонален, личностен проблем, а е очевидно системен. Гешев не е безспорен (бивш) кандидат. Напротив, това беше меко казано спорна кандидатура. Каруцарският маниер на говорене. Безпардонен стил на общуване. Фамилиарничене. Агресивност. Драстичното разминаване с основни правови и конституционни принципи. Виждането, че може открито да жонглира с правото според както му се струва правилно и угодно. Всичко това описва добре поведението и излъчването на новия главен прокурор.
То може да се сведе до едно – обикновено мутренско излъчване. Но това очевидно работи. Не ли? Огледайте се. Държавата се управлява така вече 10 години. Вече се появиха и коментари по медиите, че това излъчване на бандит у Гешев е целенасочено и е много положително, защото така той щял да респектира бандюгите.
В някаква степен Гешев е копие на Борисов. От „Ние ги хващаме, ама съдът ги пуска“, до „Ти от коя медия точно беше“.
И, пак – това очевидно работи.
Защото какво друго може да се каже, когато такава кандидатура със спорни професионални и нравствени качества получава такова професионално одобрение. Иван Гешев беше единодушно предложен за главен прокурор от прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет (ВСС). В нея присъстват хора, които са попаднали там след демократични избори сред прокурори и следователи. Т.е. прокурорите и следователите одобряват кандидат като Гешев да ги ръководи.
Кандидатурата на Иван Гешев беше двукратно одобрявана от внушително мнозинство от 20 гласа от общо 25 във ВСС. За него гласуваха представители и на съдийската колеги. Макар и това да не са всичките избрани с демократични избори сред съдиите.
Голямата навалица
За прокурора Гешев гласуваха всичките членове на ВСС, изпратени там от Народното събрание. В негова подкрепа заваляха декларации от прокурори, следователи, МВР, ДАНС. Може и някой затворнически синдикат да е изпратил прошение в навалицата.
Ако отречем изначално избора на Гешев, то това означава да приемем, че всички тези хора, представители на още по-многобройни и внушителни групи грешат. И не само грешат, но и знаейки, че грешат, пак са гласували така.
Т.е. те съвсем съзнателно са избрали спорната кандидатура. И ако приемем, че това е така, то логичното е да се запитаме какво и как може да мотивира такава огромна маса от хора да направят съзнателен грешен избор.
Така стигаме до същината на въпроса. И това не е личността на Иван Гешев. Същественият проблем е, че Гешев не е нищо повече от системна грешка. Ако системата не беше изплювала името Иван Гешев на изхода си, то щеше да е някакво друго. Най-вероятно също толкова спорно, или дори безспорно неставащо.
И тази системна грешка представлява отрицателния подбор, който се наложи в българското общество. Най-неподходящите, зависимите, слаби, неподготвени, непрофесионални кандидати години наред пълзят нагоре по ключови точки в системата на държавния апарат. Овладяват го. Пускат метастазите си и умъртвяват държавността.
Реформа ли?
И това няма как да се промени с някакви козметични промени. Били те префърцунено наричани „Съдебна реформа“ или по друг начин. Нуждаем се преосноваване.
Препрограмиране във функционирането на държавата. В целите като общество. В методите за постигането.
Необходим е нов обществен договор. С който да е ангажирана водеща част от обществото. Т.е. тя трябва да го приема, одобрява и да изисква политиците и чиновниците да го спазват. Да го изпълняват. А когато не го правят – да им търси сметка.
Без тази промяна ще има само някакви маркировки, заклинания и късане на ризи в стил „Гешев е позор“. Да, позор е. И?
Снимка: Би Ти Ви
