Вече цяла година прокуратурата на България, която няма проблем да разпространява доказателства по някои дела, крие какво се случва с проверката за престъпление по служба и търговия с влияние срещу финансовия министър Владислав Горанов. Единственото ясно по проверката, която започна миналия ноември, е, че от март т.г. тя се намира е в Специализираната прокуратура. Това пише в. „Сега“ като припомня казуса с Горанов. Пред изданието ръководителят на спец прокуратурата Димитър Франтишек отказва да отговори защо проверката се бави, дали вече е образувано дело, или е постановен отказ да има разследване.
На гости на кръстника
Проверката на министър Горанов започна, след като главният прокурор Сотир Цацаров я обяви от ефира на телевизията, по време на свое участие във вече спрялото развлекателно шоу на Слави Трифонов. Причина за нея станаха медийни публикации, че финансовият министър живее без да плаща наем в апартамент в луксозния жилищен комплекс „Есте“ на близките до властта братя Георги и Кирил Домусчиеви. Самият Горанов обясни ситуацията си съвсем битово. Апартаментът бил на кръстника му, който не го ползвал. Семейството на финансовия министър много се изплашило от земетресението в София през 2012 г. и се приютило в празния имот на кръстника.
Почистването от КПКОНПИ
Проверка на Горанов започна и КПКОНПИ. Именно тази проверка, започнала и завършили докато начело на Антикорупционната комисия стоеше новият консул във Валенсия Пламен Георгиев, беше използвана от прокуратурата като оправдание за протакането на разследването. На 1 март обаче КПКОНПИ постанови, че Горанов не е нарушил закона, , припомня „Сега“. „Така министърът очаквано излезе чист от скандала с имота от 180 кв. м в затворения комплекс в София, който обитава, без да плаща наем. А прокуратурата все още държи проверката на трупчета. Нито атакува в съда решението на КПКОНПИ“, коментира изданието.
Заложникът Горанов
Докато проверката стои на трупчета Горанов продължава да си бъде действащ министър на финансите. Позицията му е ключова не само защото е човекът, от който формално излиза предложението за преразпределянето на благата в държавата през държавния бюджет. В момент, когато България кандидатства за приемане в т.нар. „чакалня на еврозоната“, тежестта на финансовия министър в определянето на държавните политики и изключително голяма.
Пари има, действайте
В предложения от Горанов проект за бюджет за 2020 г. например стана ясно, че правителството залага разходи от 220 млн. лева за разширяване и модернизиране на пристанищната инфраструктура в района на Варна през следващите 3 години. В същата посока са и плановете на дружеството, чийто собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който купи ТЕЦ „Варна“ и пристанището на централата. Макар за удълбочаването на пристанището да се говори отдавна, държавни пари се предвиждат за това чак когато то премина в частни ръце, пише „Сега“.
Средствата ще бъдат разпределени в рамките на 3 години, като през 2020 г. са заложени субсидии от 111 млн.лв, за 2021 г. – 131 млн. и за 2022 г. – оставащите 11 млн. лв.
„Допълнителните средства за 2020-2021 г. в размер на 220 млн. лв. са за развитие на пристанищната инфраструктура в района на град Варна във връзка със съвременната тенденция за увеличаване големината на корабите, която поставя определени изисквания относно дълбочината на подходите към пристанищните терминали. Тези инвестиционни решения ще позволят бързото изграждане на контейнерен терминал, два терминала за зърно, един за течни товари (сярна киселина) и терминал за петролни продукти“, пише в мотивите на правителството.
Как финансовият министър е решил, че тези средства трябва да се насочат точно към бизнеса на почетния председател на ДПС Ахмед Доган не е ясно. Но положението му на заложник на прокуратурата, в която ноторно известен факт е силното влияние на ДПС, е напълно възможен мотиватор.
