България е във военновременен режим, а демокрацията не е в опасност – нея просто я няма. Така изглежда ситуацията в страната в деня за избор на нов главен прокурор. Блокади, цели полкове полиция, забулени с качулки криминогенни елементи, строени в редица „За“, които раздават заповеди на полицаи. Пълна изолация и заглушаване на гласовете „Против“. Забрана за снимане.
България е отвъд диктатурата. И няма как е да по друг начин. Начело на държавата стоят авторитари, които са плод на военен режим.
Да започнем с изпълнителната власт. Там вече 10 години стои лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Борисов е възпитаник на Академията на МВР, известна до преди промените от 1989г г. като Милиционерското училище. Борисов завършва Пожарникарския факултет, но сам признава, че е имал интерес да учи във факултета на Държавна сигурност. Но не е приет. Кариерата на Борисов в държавния елит преминава през охрана на последния комунистически лидер Тодор Живков, след това охрана на Симеон Сакскобургготски, както и главен секретар на МВР в правителството на ексмонарха.
В Президентството е разположен друг военен. Там стои избраният пряко от хората ген. Румен Радев. Радев е офицер от българските военновъздушни сили и дори беше техен ръководител преди да напусне и да се кандидатира за президент. Завършва Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ и цялата му кариера преминава в армията.
Начело на прокуратурата застава друг възпитаник на Милиционерското училище – Иван Гешев. Гешев завършва Юридическия факултет на Висшия институт на Министерството на вътрешните работи през 1994 г. Това е само няколко години след Промените, а Академията на МВР е едно от най-стриктно военизираните звена през комунизма.
В резултат от цялата тази поредица от избори начело на държавата застават хора, за които т. нар. „твърда ръка“ е нещо съвсем обичайно. Не бива да е изненада, че за прокурора Гешев например разделението на властите е някаква ненужна приумица. Той така е форматиран, така е обучен.
С действията си повече от 10 години колегата му Борисов също се придържа към максимата, че разделението на властите е някакъв „бъг“ на доброто управление.
В България има ярък дефицит на демократични ценности. И това най-вероятно ще продължи. За съжаление този дефицит най-вероятно ще продължи да се увеличава. Защото хората, които не са съгласни с него, са подлагани на репресии от действащите в строг военизиран режим държавни институции. По този начин те или са маргинализирани, или просто са принуждавани да напускат страната. В търсене на място, където функционирането на държавните институции при изпълнението на основните демократични принципи не е просто досаден формален текст.
