Може ли строителството на един тунел да маркира края на управлението на един несменяем държавен лидер? Въпросът звучи леко комично, но е съвсем истински.
Премиерът на България Бойко Борисов е фигурант в управлението на страната. Волно или неволно Борисов е загубил ролята си на държавен лидер, който може да налага решения. Тази теза намира все повече почитатели. А не е като да няма и факти, които да я подкрепят. От процедурата за избор на главен прокурор, до разпределението на обществените поръчки.
Тунелът „Железница“
Последният факт, който подчертава все по-слабата позиция на Борисов в реалното управление на страната, е започналото строителство на тунела „Железница“ от автомагистрала „Струма“. „Съоръжението ще е с дължина около 2 км и ще бъде най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас. Изпълнението е обособено в три части – тунела, пътя преди и след него, за да може на обекта да се работи едновременно и да завърши в срока на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.“, съобщава Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Изпълнител на тунела е Консорциум „АМ Струма тунел 2018“, в който участват: „Джи Пи Груп“, „Глобал Кънстръкшън“ и „Виа план“ ЕООД, а стойността на договора е 185 370 370, 37 лв. без ДДС.
На пръв поглед всичко изглежда като един обикновен пътностроителен обект, в който едни пари ще бъдат раздадени от държавата и съответно усвоени, от когото трябва. И тукс стигаме до ключовия въпрос „А кой трябва да ги усвои?“.
„Не мога да допусна, при толкова усилия, които полагаме, единствените ми претенции към строителните компании са били качество и срок. Възложих на председателя на (АПИ) Светослав Глосов, спазвайки закона, да намери форми още днес „Джи Пи груп“ да се извади от проектите с европейско и държавно финансиране“. Думите са на премиера Бойко Борисов и са от средата на октомври 2018 г.
Часове след думите на премиера от „Джи Пи груп“ съобщиха, че сами се отказват от спечеления вече по това време търг за строителство на тунела „Железница“. До ефективно разваляне на договора с АПИ обаче така и не се стигна.
Какво се случва
Заканата на Борисов пък си остана просто на думи. Защо? Вариантите не са много и се свеждат до два. Първият е, че в желанието си да минимизира щетите около скандала с „Джи Пи груп“ миналата година (сайтът „Биволъ“ публикува документи, за които твърди, че са с произход „Джи Пи груп“, в които има множество данни за предполагаема корупция при изпълнението на европейски проекти) Борисов просто е излъгал. Вторият е, че премиерът просто не „кара влака“. Управлението на страната и разпределянето на ресурсите са извън неговата сила, а на Борисов е оставена почетната функция „премиер“ като удобна кукла на конци и приемлива за Запада безпроблемна фигура.
В рамките само на текущия си мандат , трети по ред, Борисов на няколко пъти намеква за своето оттегляне. Последно лидерът на доминиращата вече 10 години управлението на страната на централно и местно ниво партия ГЕРБ коментира, че „ще построи“ и автомагистрала „Хемус“ и ще „даде път на младите“.
Политическите анализатори от поне две години сочат като ключово събитие за Борисов, след което той би бил спокоен да слезе от политическата сцена, изборът на нов главен прокурор. А това събитие остават буквално часове. В управлението на Борисов вече беше избран един главен прокурор – Сотир Цацаров. И очевидно лидерът на ГЕРБ е наясно колко положително е действащият главен прокурор да гледа с добро око на теб. Още повече, когато не си в изпълнителната власт.
Цялата поредица от събития води до извода, че в момента държавата се управлява от фигуративен премиер, който е наясно с ролята си, но е зает повече с това да се хеджира за неприятности след слизането си власт. Отколкото с реалното управление на държавата.