Между 250 и 260 млн. евро пряка държавна помощ и общ пакет – построяване на инфраструктура, данъчни облекчения и т.н. – за общо 800 млн. евро. Така изглежда предложението на България към германския автомобилостроител „Фолксваген“. Параметрите бяха обявени не от държавата, а от главния лобист по сделката – бившия президент Росен Плевнелиев.
Провалът на преговорите с „Фолксваген“ донесе доста страдание за лобистите, както и за управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, което разчиташе да използва сделката за смокиново листо, с което да прикритие факта, че България е непривлекателно място за инвестиране. Но готовността държавата да финансира със значителна сума автомобилния завод повдига редица въпроси.
На първо място: А може(ше) ли тези средства да се използват по-разумно и ефективно?
До този момент нито икономическият министър Емил Караниколов, нито премиерът Бойко Борисов, нито главният лобист Росен Плевнелиев са представили анализ, който да показва в детайли какви преки ползи би имала България от построяването на завод на „Фолксваген“. В публичното пространство периодично се изстрелват бомбастични цифри за това каква добавка към БВП би допринесъл такъв завод. Но това не прави липсата на анализ за ползите по-малка. А ако такъв анализ съществуваше, то той можеше да даде отговор и на въпроса дали тези 250 млн. евро пряка държавна помощ можеше да бъдат използвани по друг начин.
А какъв можеше да бъде този начин?
Един прост пример. За малко повече – 330 млн. евро през 2015 г. беше продаден на мним търг контролът над най-големият телеком на Балканите – Българската телекомуникационна компания (БТК). Тази цена беше постигната, след като българската държава се отказа от възможността да има 76% от БТК срещу сумата от 150 млн. евро. Толкова беше задължението на едноличния собственик на БТК, базирано в Люксембург дружество.
Но как можеше да се намеси държавата?
На първо място през назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици в КТБ. Може би вече се е позабравило, но БТК е най-големият актив, придобит с кредити от КТБ. Съвсем справедливо е той да беше останал в масата на несъстоятелност на обявената в несъстоятелност банка. Преди дни „Файненшъл Таймс“ съобщи, че владеещите БТК са пред продажбата й за 1.2 млрд. евро. Простата сметка показва, че само от портфейлна инвестиция българската държава щеше да спечели около 1 млрд. евро. А ще ги спечели държавата, защото именно тя финансира ФГВБ с над 2 млрд. лв. за изплащане на гарантираните депозити в КТБ.
Съвсем бакалски сметнато, само от сделката за БТК бюджетът можеше вече да не е на загуба от фалита на КТБ.
Но БТК е огромен актив за една икономика. Управляващите често повтарят, че България трябва да се бъде конкурентна икономика. И да създава съвременни продукти. Информационните технологии често са сочени като голяма гордост за икономиката. Главно заради по-високите доходи. Но развитието на сектора е отговорност не само на предприемачите, а и на държавата. Ако българската държава беше решила, че наистина технологичният сектор е важен за икономиката, то около БТК можеше да бъде изградена цяла технологична среда. Нищо подобно не се случи.
Държава инвеститор
Някой ще каже – не е работа на държавата да бъде собственик. Тази теза сама по себе си е доста несъстоятелна. Но ако оставим икономическа теория настрани, тезата е отречена от управляващите в момента. А именно от тях зависеше БТК да бъде държавна.
„Ако се стигне до публичен търг, със сигурност държавата ще го изкупи. Гарантирам, го на 100 %. Толкова ми омръзнаха аферите около този важен, стратегически и работещ завод, че и отгоре ще дадем на търга и ще си го купим. Ще бъде на 100 % само държавен. Това мога да гарантирам. Докато съм някакъв и имам някаква власт, това ще стане.“
Думите са на премиера Бойко Борисов. Те са отпреди броени дни и се отнасят до военния завод „Дунарит“. Русенският завод впрочем също е от активите, кредитирани КТБ. За разлика от БТК обаче контролът над него не зависи от изпълнението на кредитно задължение. И въпреки това в последните три години държавата насочи огромен ресурс в опит да наложи контрол над „Дунарит“, но не и над БТК.
Въпросните 250 млн. евро, които държавата е готова да плати на „Фолксваген“ са добра основа и за фонд или механизъм, с който да бъдат финансирани местни компании на конкурентен принцип. В допълнение към банковото финансиране. Всичко това обаче би носело преки ползи за икономиката, но трудно би могла да донесе корупционна компонента.
А именно тази компонента е движеща сила за управлението в България. Затова и инвеститори от мащаба на „Фолксваген“ никога няма да дойдат тук. А управлението ще се нуждае от нови и нови смокинови листа, зад които да скрие истината. Истината, че българската икономика е с профил на развиваща се страна. На страна, добиваща суровини и изработваща детайли. Но не и страна, в която остава добавената стойност от продукта.
