Пародия на партия. Само така може да се определи създадената от хората на Слави Трифонов формация „Няма такава държава”. Учредително събрание, проведено при строга конфиденциалност, със събрани телефони на делегатите и с оставени извън залата журналисти. Слави идва с брониран джип и охрана и влиза през задния вход. Кофти театро, бездарно съчинено и неумело изиграно.
Извинявайте, драги, но Йоло Денев е по-добър комуникатор от вас.
Даже и най-неукият политикан знае, че недопускането на медии до политическо събитие е лошо решение. Не че няма да отразят събитието по спуснатия им пресрелийз, но ще запомнят обидното отношение и ще го предадат на аудиторията. А една обидена аудитория няма да гласува за тази партия. Тогава защо я създават?
Сценаристите на Слави явно са гледали предимно тъпи филми. Да учредиш силно рекламиран политически субект в обстановка, близка до конспиративната, е показателно. И може да се тълкува само и единствено като дълбока комуникационна некомпетентност.
Каквато и да е била идеята на Слави, представяна като битка за Справедливостта, тя вече е компрометирана. Каква справедливост, ако драгият зрител е лишен от възможността да види с очите си и да чуе с ушите си нещата, които предлагаш?
Според анализатори всъщност става дума за бизнес проект. Това донякъде би обяснило и пълното мълчание на така наречените делегати, и рекордно краткото учредяване – 20 минути, и надменното отношение към медиите.
Дългоочакваното възкачване на шоумена на политическата сцена не е нищо повече от фалстарт. Да му мислят онези, които очакват някакви дивиденти от този злополучен псевдополитически псевдопроект.
Да пишеш смешки е едно. Да правиш политика – съвсем друго. Правейки политика по калъпа на смешките, се получава пародия. Може и да върши работа в други държави, но у нас на хората им писна от анимационни герои и от фалшиви проповедници.
