Мирослав Иванов
Евелина Гечева
Поне пет принудително заведени за разпит, няколко обиска в домове и офиси и поне един задържан под стража в ареста. Така изглежда към днешна дата (вторник, 10 септември) деветосептемврийската показна акция на Специализираната прокуратура срещу представители на Национално движение „Русофили“.
Забележителното е, че акцията на Специализираната прокуратура и на Държавната агенция за национална сигурност е по разследване за шпионаж. Досъдебното производство е образувано на 3 юли по чл. 105 от Наказателния кодекс, който предвижда между 5 и 15 г. затвор за хора, които са се поставили в услуга на чужда държава или на чужда организация, за да ѝ служат като шпиони, но не са издали информация, която представлява държавна тайна.
В хода на акциите са отведени за разпит председателят на русофилското движение и бивш издател на в. „Дума“ Николай Малинов, секретарят на движението и бивш главен редактор на социалистическият вестник Юрий Борисов, главният секретар на движението Кристина Иванова, зам.-председателят на „Русофили“ Милен Чакъров, почетният председател Енчо Москов, проф. Ваня Добрева, както и социологът Живко Георгиев.
Най-тайната акция
Обичайна практика на Специализираната прокуратура е, когато има такива мащабни и успешни според нея акции веднага да известява обществеността. В случая обаче това не стана така. До късно в понеделник нито прокуратурата, нито ДАНС, нито МВР информираха, че са разбили шпионска схема.
Текстовете от НК, по които прокуратурата разследва са много сериозни и би трябвало да са обезпечени със силни доказателства. Тук идва и първият странен момент. Защото никой от разпитваните не е бил на активна изпълнителна държавна позиция от поне 10 години. Борисов и Малинов са бивши депутати, но като такива е трудно да си представи човек, че са имали достъп до кой знае какви държавни тайни или секретна информация. Добрева пък е бивш зам.-министър на образованието в правителството на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев. Единствено Живко Георгиев е на активна обществена позиция – той е част от Стратегическия съвет на президента.
Много съвпадения
В акцията има толкова съвпадения, колкото дори слаб холивудски сценарист трудно би допуснал в един филм. На първо мястото е датата. Изборът тя да се проведе на 9 септември няма как да е случаен и единствената цел е да се получи публичност и да има символика. Очевиден е опитът на прокуратурата да се представи в проевропейска и проатлантическа светлина. На фона на няколкото срещи на действащия главен прокурор Сотир Цацаров с генералния прокурор на Русия – Чайка, това изглежда по-скоро комично.
И тук стигаме до второто съвпадение. Акцията идва в навечерието на избора на нов главен прокурор. Единствена номинация за позицията е заместник-главният прокурор Иван Гешев, който преди да заеме този пост беше шеф на Специализираната прокуратура. И в момента той я надзирава. Абсурдно е да се мисли, че акцията е проведена без одобрението от Гешев. Логично е предположението, че дори е инспирирана от него.
В тази връзка дойдоха и първите политически коментари. ”Става въпрос за предизборни маневри на двама души – Борисов и Гешев”. Това заяви съпредседателят на ”Демократична България” и бивш директор на Национална служба ”Сигурност” Атанас Атанасов в коментар за БНТ. „Тъй като се очертава Борисов да загуби местните избори, а Гешев се притеснява от това, че се надига протест срещу неговия избор за главен прокурор, тези хора си служат със злоупотреба с власт, за да могат да манипулират общественото мнение. … Това е елементарна акция за задържане на отлива на десни избиратели към ГЕРБ. Тази история е абсолютен кьорфишек. Борбата е за сърцата и умовете на определен кръг хора и то особено на евроатлантически ориентираните на предстоящите избори да подкрепят Борисов. Има много сериозна ерозия в тези среди към ГЕРБ и Борисов“, каза Атанасов.
Последното съвпадение е може би и най-ясно показващо защо в случая става дума за кампания, която е различна от официално формулираната от прокуратурата.
Нишката КТБ
Председателят на „Русофили“ Николай Малинов е сред свидетелите по досъдебното производство за източването на Корпоративна търговска банка. Според изтекли в медиите протоколи за разпит Малинов свидетелства, че е търсил съдействие от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев за свои неуредени отношения с ДПД депутата Делян Пеевски. Според показанията на Малинов Пеевски е бил задържал пари от разпространението на в. „Дума“. ДПС депутатът обаче никога не е декларирал, че има контрол над разпространителски фирми. Нещо повече, дори и днес той отрича този ноторно известен факт. Изданията му пък атакуват всеки, който повдигне темата за монопола на Пеевски в разпространението на печатни издания.
Изданията от групата на Пеевски впрочем бяха и единствените, които отразиха разпитите и разследването за шпионаж на членове на „Русофили“ с акцент върху Николай Малинов. В материалите си те направиха връзка между Малинов, Цветан Василев, руския екс шпионин Леонид Решетников и московския олигарх Константин Малофеев.
(На пресконференция във вторник главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че на Николай Малинов са повдигнати обвинения в шпионаж, а Леонид Решетников е получил 10-годишна забрана да влиза в България) – допълнено в 14.30 ч.
Двуглавият орел
Ръководството на БСП два дни запази мълчание за случилото се, макар във вестник „Дума” да беше публикувана експресна информация. Припомняме, че между Нинова и Решетников от години има напрежение. То се прояви публично по времето, когато партията реши да издигне Румен Радев за президент. Не по-малко напрежение има между Решетников и близката до Нинова Светлана Шаренкова, ръководеща друга русофилска организация.
Преди две години в интервю за „Студия Трансмедия” Леонид Решетников каза за Шаренкова: „Нея в българското общество я смятат за един от най-големите приятели на Русия. Това е ваш избор. Мисля, че за руснаците би било много обидно, ако в България точно тя беше главният русофил. В Русия тя е широко известна в много тесни кръгове. Аз я критикувах за подлост и клевета, когато започна публично да говори, че съм „уволнен” от поста директор на РИСИ за „корупция”. Това не просто е нагла лъжа, а шизофренично бълнуване. Впрочем, нека Бог да й бъде съдник. Работа на самите българи е да определят кой е русофил и кой – русопаразит.”
В профила си във Фейсбук Решетников не пропусна да отбележи антируската акция у нас. По думите му американците са започнали кампания „Руски шпиони в България”. Според него като се говори за възстановяване на монархията, имперски планове и за Путин – цар, се атакува организацията „Двуглав орел”, която той ръководи и която работи само в Русия като общество за руско историческо просвещение. „Но това им е достатъчно, за да громят истинските български патриоти. Вярвам, че тези акции на сегашната власт в България напълно се дискредитират в очите на българския народ. Да се нападат хора само заради това, че почитат традицията и историята, жертвите, принесени от Русия при създаването на българската държава, могат само враговете на България”, казва още Леонид Решетников.
В същото време реагира и председателят на Комисията по външна политика на Съвета на Федерацията Константин Косачов. Той заяви, че ще поиска изчерпателни оценки на събитието от международни правозащитници, занимаващи се с „темата за затворници на съвестта“ и от НАТО и Евросъюза, които са съюзници на България“.
Косачов припомни и позицията на българското Външно министерство във връзка с изложбата за Втората световна война, организирана в София. В нея се казваше, че „без да отричаме приноса на СССР за разгрома на нацизма в Европа, не трябва да си затваряме очите, че щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави“. Това изявление предизвика остра реакция от страна на официална Москва.
Цялата тази шпионска история в значителна степен прилича на раздвижване на пионки от по-голяма геостратегическа игра. Игра с големи залози. Игра, в която загубилите ще понесат тежки жертви – политически и финансови.
