България все повече се отдалечава от Европа. Този извод може да се направи в средата на третото управление на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. И ако доскоро управляващите се опитваха да маскират раздалечаването между Европа и България, то това явно вече не им е цел.
Това съвсем ясно пролича от коментарите на премиера Борисов, че пред България вече не стои целта да се присъедини към Шенгенската зона. „Не знам дали в момента е изгодно за България да влезе в Шенген. Дори и да съм опозиция, няма да приветствам влизане на България в Шенген заради външната граница“. Тезата си премиерът Борисов разви по време на посещение в Берлин по покана на председателя на парламентарната група на Християнсоциалния съюз Александър Добриндт.
Новата теза на Борисов е в пълно противоречие с досегашната му позиция, че влизането в Шенген е сред приоритетите на България. Приемането на България в зоната е цел пред управлението на ГЕРБ още от първия мандат през 2009 г. През всичките близо 10 години управление на Борисов и ГЕРБ присъединяването на България беше представяно като едва ли не въпрос на някакви досадни детайли. Но така и не се случва.
България е една от само четирите държави-членки на ЕС, които нямат пълноправно участие в Шенгенското пространство. Останалите са Кипър, която винаги е гледана с по-особен поглед от Брюксел заради хлабавата си банкова система и възможностите за пране на пари, Румъния и присъединилата са доста по-късно към съюза Хърватия.
България и Румъния вече повече от 10 години не успяват да получат одобрение за включването си в Шенгенската зона. За сравнение Естония, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия са пълноправни членове от 2007 г. само три години след приемането си в ЕС.
Обратът в позицията на Борисов идва само дни след като България беше изключена от системите за обмяна на данъчна информация от няколко държави в ЕС, сред които дългогодишните противници на приемането на страната ни в Шенген Германия и Белгия. Това става след огромния теч на информация и лични данни от системата на Националната агенция по приходите. Теч, който ресорният финансов министър Владислав Горанов и премиерът Бойко Борисов определиха като не много значим и без всякакъв риск за потърпевшите.
Очевидно за партньорските служби на България оценката за риска е съвсем различна.
Управлението на България е в абсолютна невъзможност или няма никакво желание да превърне България в приемана с доверие и напълно интегрирана в системите на ЕС страна.
В същия стил предстои България да не бъде допусната и до присъединяване в Еврозоната, а това да бъде отчетено като успех за управлението на Борисов. Защото България примерно няма полза от приемането на еврото, което върви и с ред регулационни изисквания.
Тази невъзможност на управлението да внесе доверие към страната у европейските ни партньори ще бъде все повече представяна от Борисов като нарочна цел. Защото друг полезен ход той няма.
Другата линия в представяне на изключването на България от системите на Европа ще бъде тази, че ние всъщност ползваме всичко, повече не ни е нужно. И това беше демонстрирано от Борисов. „Не знам дали в момента е изгодно за България да влезе в Шенген. Ние ползваме всичката шенгенска система в сферата на борбата с тероризма, контрабанда, наркотрафик, на 100 процента имаме обмен с всички германски и европейски служби“, обяви той в Берлин.
Но от премира няма да чуете и дума за това, че пълноправното членство в системата е един вид гаранция за работата на българските правоохранителни служби. Невключването на България говори само едно – че Европа няма доверие на България.
И тази граница ще продължи да се разширява. България ще има все по-малко досег с принципите на правото в Европа.
Единствената допирна точка на България с Европейския съюз ще бъдат европейските фондове. Това впрочем е задължително за да може управлението да оцелее. Корупционното усвояване и преразпределяне на фондовете от ЕС са източник на ресурса, необходим за закрепването на Борисов и ГЕРБ.
И очевидно управляващите ЕС нямат нищо против това. Все по-видна е корупционната сделка – подкрепа от Източна Европа за избора на Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК срещу затварянето на очите от Брюксел за корупционното усвояване на средства в периферията на Европа и липсата на върховенство на правото.
И това ще продължи, докато в Европа се появи ясно реформаторско мнозинство, което да възпре корупционното харчене на средства в страни, в които правото е само една празна дума.
