Сделката за разпределението на висшите постове в Европейския съюз приключи с неочаквани победители, но компромисът в нея крие много капани. След продължили три дни разговори Европейският съвет се обедини около номинацията на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия.
Изборът й обаче трябва да бъде одобрен от Европейския парламент. А това може и да не се случи, пише базираното в Брюксел издание EurActiv.
Фон дер Лайен може да срещне трудности и в събирането на необходимото мнозинство от поне 376 гласа от Европейския парламент. Фракцията на „Зелените“ вече отхвърли сделката на държавите членки за разпределението на постовете. Неодобрение има и сред европейските депутати социалисти, които я определиха като неприемлива. На подобно мнение са и членове на Европейския парламент от левицата.
Урсула фон дер Лайен е министър на отбраната на Германия от 2013 г. и е с доста неубедителна и противоречива репутация сред германците. През декември опозиционни депутати от Бундестага решиха срещу нея да започне парламентарно разследване за начина, по който министерството е раздавало поръчки. Евродепутатите освен това са гневни, че държавните и правителствени ръководители избраха кандидат, който изобщо не е участвал в европейските предизборни кампании.
Партньорите социалисти на канцлера Ангела Меркел отказаха да подкрепят кандидатурата на Фон дер Лайен. По тази причина Германия се въздържа от крайното гласуване, което можеше да предизвика бунт в управляващата коалиция.
В крайна сметка Фон дер Лайен успя да изпревари други кандидати като социалиста Франс Тимерманс и Маргрете Вестагер от либералите, които бяха номинирани от политическите си семейства в Европарламента за председателския пост в комисията. Снощи и на двамата бяха обещани зам.-председателски позиции в следващата ЕК.
Освен Фон дер Лайен лидерите предложиха белгийския премиер Шарл Мишел за поста на Доналд Туск като председател на Европейския съвет, управляващия директор на МВФ Кристин Лагард за бъдещ управител на Европейската централна банка, а испанеца Жозеп Борел – за външната политика на съюза.
В края на срещата на лидерите на ЕС Туск изрази задоволство от предложенията и подчерта, че лидерите са взели решението си навреме, преди парламентът да избере новия си председател, което ще се случи по-късно днес.
Според германския канцлер Меркел всичките четири имена са били подкрепени единодушно, независимо от нейното решение да се въздържи за сънародничката си. Изборът на Мишел е окончателен, докато този на Лагард и Борел също трябва да бъде одобрен.
Най-доволни от резултатите на компромиса се очертава да бъдат в Европейската народна партия. Фракцията получи ръководството на Еврокомсията, към което се стремеше още от началото, въпреки че изгуби подкрепа на изборите през май и ще се наложи да търси широка коалиция със социалисти, либерали и зелени.
Европейските социалисти определиха списъка с имена като „дълбоко разочароващ“, а лидерът на групата Ираче Гарсия каза, че е „неприемливо“, че Тимерманс и системата с водещия кандидат са били изоставени. Според Зелените съветът не е уважил процеса с водещия кандидат и резултатите от европейските избори. Групата призова за „политическа промяна в Европа“.
Макар и по време на проточилите се разговори да изглеждаше, че Ангела Меркел губи политическо влияние, Германия в крайна сметка спечели. Френският президент Еманюел Макрон е доволен. Страната му получи поста в ЕЦБ. Освен това лидерите на ЕС изоставиха системата с водещия кандидат, на която той е най-откритият критик. Според него тя трябва да е обвързана с въвеждането на транснационални европейски листи.
Оформя се обаче институционален разрив между съвета и парламента, след като държавите членки така брутално отхвърлиха системата с водещия кандидат, за която ЕП силно настояваше. Не е спазено освен това политическото разпределение предвид броя постове за ЕНП и липсата на кандидат от Зелените.
