„Бунтът на зайците“ срещу плана на Меркел за разпределение на постовете в ЕС

„Бунтът на зайците“ срещу плана на Меркел за разпределение на постовете в ЕС

Ако има нещо, което Ангела Меркел не беше взела предвид в плана си да направи социалиста Франс Тимерманс следващия председател на Европейската комисия (ЕК), това е „Бунтът на зайците“. Така Bloomberg коментира провала на преговорите за разпределението на висшите постове в Европейски съюз.

Когато се върна от срещата на Г-20 в Япония, германският канцлер и ветеран от много маратонски срещи на върха в ЕС беше уверена, че 58-годишният холандец ще бъде приет от останалите лидери, които се събират в Брюксел, за да решат кой да застане начело на Европейската комисия.

Разбира се, очакванията бяха за дълга нощ, но действителността се оказа още по-лоша. Когато слънцето в понеделник изгря, сделка нямаше и малко след обяд беше решено лидерите на ЕС да се съберат отново във вторник.

Стана ясно, че Меркел е преценила погрешно силата на опозицията по два фронта. Единият е от собственото й дясноцентристко политическо семейство, което се чувства предадено. А също и по-малките страни, които често се чувстват подценявани и сега се озъбиха на това, което беше договорено в Осака.

Меркел се оказа изправена пред бунт – от колегите й в Европейската народна партия (които притежават най-много места в Европейския парламент) и от групата на страните от Източна и Централна Европа, които получиха и подкрепата на Италия.

Младите сили помирисаха дъха на кръв и показаха нарастваща нетолерантност към сделките при затворени врати без тяхно участие. Особено в този фрагментиран политически пейзаж, в какъвто се озова Европа след изборите през месец май.

Близък до дискусиите източник на Bloomberg казва, че Меркел се е изправила пред „Бунт на зайците“ (израз за способността на онези, които се смятат за слаби и незначителни, да се надигнат и да се разбунтуват).

Италианският лидер Джузепе Конте заяви, че възразява срещу пакет от номинации, формулиран извън Брюксел, без да се консултира с всички държави-членки: „След като седя тук, трябва предложението да бъде направено от участващите на Съвета на ЕС. Искам предложенията да бъде обсъдени тук, да бъдат мотивирани тук. ”

Решението на Меркел да подкрепи Тимерманс може да е било само дух на компромис, но ожесточеното противопоставяне на плана й подкопава властта и влиянието на канцлера – дори ако бъде постигнато съгласие. А преговорите продължават. Вече по-дълго от срещата за гръцката криза през 2015 г., когато канцлерът беше на върха на силата си.

Френският президент Емануел Макрон не й се притече на помощ – връзката им показва признаци на напрежение. „В дългосрочен план трябва да извлечем поуки от този провал“, каза той в края на втория ден от срещата. „Доверието към нас е дълбоко наранено от тези безкрайни срещи, които не водят до нищо. Даваме образ на Европа, който не е сериозен“, добави Макрон.

Решението за това кой да номинира за върха на поста на ЕС е ключов елемент от пъзела, който включва и другите водещи позиции в блока, включително наследника на Марио Драги в Европейската централна банка. А процесът по избора е блокиран.

Лидерите признават, че времето изтича. Лидерите на източния блок се противопоставя на пакета на Меркел като цяло, а не само на гвоздея в него – кандидатурата на Тимерманс за председател на ЕК.

Той владее няколко езика свободно, включително английски, френски и немски, така че се смята за идеален. Въпреки това, след като работи в Брюксел едва от 2014 г., той не се разглежда като част от европейските чиновници. И най-важното, за източните страни, в сегашната си роля на комисар, отговарящ за върховенството на закона, той притисна Унгария и Полша за нарушаването им на демократичните стандарти.

Някои от тези дясноцентристки лидери, които неохотно приеха същността на плана, се борят за председателството на Съвета на ЕС като компенсация за отказа си от претенции към Комисията. По силата на споразумението от Осака ЕНП ще получи само председателството на Европейския парламент – до голяма степен символична роля, и поста върховен представител по външната политика.

Кризата между Меркел и ЕНП не беше очаквана, коментира източник на Bloomberg. Според него тя е настъпила заради липсата на комуникация между канцлера и ЕНП. „Меркел просто не вижда сблъсъка“, коментира неназованият източник.

Други се обърнаха към канцлера, казвайки, че задънената улица е знак за това колко лоша е тя. „Меркел е лидер на ХДС, а не на ЕНП“, заяви българският премиер Бойко Борисов пред репортери. „Много други неща дойдоха от Осака. Но никой няма право да преговаря от наше име, от ЕНП, за какъвто и да е пост“, добави Борисов.

Той обаче започна значително да омекотява позицията си, както показва публикувано във Фейсбук видео от срещата му с  Тимерманс. Но ирландският премиер Лео Варадкар все още изглеждаше много недоволен: „Огромното мнозинство от премиерите не мислят, че трябва да се откажем от председателството на комисията толкова лесно, без борба.“

Такова открито неподчинение на Меркел би било немислимо дори преди година. Днес тя се появява като фигура с отслабена мощ както у дома, така и в международен план, с приближаването края на мандата й през 2021 г.

Според Bloomberg някои от лидерите са предложили да се съберат две седмици по-късно, но Меркел и Макрон настояват, че се нуждаят от решение сега. Канцлерът каза пред репортери, че след „малко сън“ лидерите на ЕС ще се върнат с желание да постигнат споразумение. „Политиката е опит да се реализира възможното – и понякога това отнема време“, каза Меркел, гледайки напред към третия ден от срещата на лидерите на ЕС.

Категории Акцент, Анализ, Конфликти, Мнения, Планета

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio