В началото на 2019 г. влязоха в сила изменения на Закона за местните данъци и такси, съгласно които за имущество, недвижими имоти и ограничени вещни права върху тях и за моторно превозни средства, придобити по дарение или възмездно чрез договор, данъчно задължените лица по този закон не подават декларация, както беше дълги години наред досега.
Задължението за уведомяване за сключените сделки от началото на годината е вменено на нотариусите, които „в 7-дневен срок от извършване на сделката уведомяват съответната община за прехвърлените вещни права върху недвижимите имоти и превозните средства”.
Такова задължение имаха от вече няколко години службите по вписванията (по отношение на недвижимите имоти и вещните права върху тях) и органите по Министерството на вътрешните работи (по отношение на превозните средства).
Следва установеното от Закона за местните данъци и такси задължение на служителите в общинската администрация в едномесечен срок след получаване на уведомлението да започнат да изпълняват основната си функция – да определят годишния данък и да уведомят данъчно задължените лица.
Дългоочаквано от всички и желано е облекчаването на административната тежест, като на гражданите им бъдат спестени време и усилия.
Преди влизане на промени в сила, Нотариалната камара на Република България получи от Националното сдружение на общините електронните пощи на всички български общини до една, за да може новото задължение да бъде изпълнявано.
Вече почти половин година нотариусите ежедневно изпращат на компетентните данъчни служби данните за извършените сделки – за отчуждителя, приобретателя, имота, основата за определяне на еднократния данък по сделката и размера му.
Оказва се, обаче, че не във всички общини има кой да чете тези уведомления и да нанася в данъчните регистри необходимата информация. Нямало било методология, вътрешни инструкции и не се знае какво още. А щом нямало такива, лицата трябвало да подават декларации, без значение, че в закона пише друго…
До какво може да доведе това?
Досегашният собственик ще продължи в очите на данъчните служители да е данъчно задължено лице и няма да спре да бъде „длъжник” на общината. По този начин може да се събуди с възбрана на имот или запор на сметки и вещи. Което пък му „връзва ръцете” да продава имущество, докато не реши проблема, защото ще има непогасени данъчни задължения и ще му се стоварят всички негативи от това, макар и временно – евентуални такси на частни съдебни изпълнители, изхвърляне от гражданския оборот и какво ли още не. Един такъв бивш собственик ще изгуби време, нерви, усилия и пари от своите, ще изгуби времето на нотариуса, защото най-напред при него ще отиде да го порицава, че нещо не му е както трябва, а после ще губи от времето на самите данъчни служители, за да им доказва, че нотариусът им е изпратил уведомление.
Новият собственик също ще срещне подобни трудности, ако реши да се освободи от имуществото, което преди това е придобил – няма да може да си плати данъка, защото общината не знае, че трябва да му го вземе; няма да може съответно да получи данъчна оценка; няма да може да получи цената за имуществото си, а недай Боже тези пари да му трябват за здраве… От гледна точка пък на публичния субект – общината, това лице не дължи нищо, а трябва.
А от 2020 г. настъпват още изменения, касаещи данъчния процес в тази му част. Не ми се мисли…
И изобщо, настана бъркотия.
Бъркотия, която се оправя с методически указания и някакви други тайни вътрешни процедури, които до този момент явно липсват.
Та, да препоръчам: За Бога, братя, не декларирайте!
Оставете ги да се оплетат!
Шумете!
Сочете с пръст!
Казвайте „не”, когато ви накарат да попълните и подадeте декларация.
А когато нещо ви потрябва, изискайте го сега и веднага, а не в някакъв си срок, защото те са виновни, а не вие.
И дано по-скоро данъчните служители осъзнаят, че са служители.!
Наши служители!
И да вземат да се инструктират, за да покажат, че са годни за електронно управление…
Биляна Параловска, помощник-нотариус (която освен всичко друго, пише и праща уведомления до данъчните служби).
P.S.
Използвам случая да похваля община „Възраждане” при Столичната община, за която обсъжданият проблем не съществува. Вършат си работата хората. Хвала!
