Най-много се лъже след лов, по време на война и преди избори. Думите са на първия канцлер на Германия Ото фон Бисмарк. И често са използвани за обяснение на странно звучащи изказвания или послания от политици.
Това, което Бисмарк не изследва, е дали когато има повече избори, лъжите на политиците се увеличават. Но едва ли трябва да се усъмняваме, че има такава зависимост. В съвременния свят политическата лъжа често се свежда до популизъм. По дефиниция популизмът е политическа позиция или стил в реториката, адресирани към широки слоеве в обществото. По-просто казано, това е стил на говорене или съсредоточаване в теми, които биха се харесали на хората. Често темите или тезите, които са защитавани, са неизпълними и лъжовни.
Годината с изборите
През текущата година в България се провеждат два типа избори. Едните – тези за Европейски парламент – вече преминаха. Остават изборите за местна власт, които ще се провеждат през есента. И логично, според теорията на Бисмарк, трябва да се очакват и повече политически лъжи.
Но концентрацията на популизъм особено след края на европейските избори е забележителна.
Тя започна с фамозното появяване в Народното събрание на фантомния ДПС депутат Делян Пеевски. До преди седмица Пеевски се беше явявал на работа само веднъж. След като беше избран за евродепутат – позиция, от която той се отказа, Пеевски нахълта в Народното събрание със законодателни предложения. Едното от тях – за намаляване данък добавена стойност (ДДС) върху хляба, е обикновен популизъм. Последваха идеи за безплатни детски градини, строеж на нови детски заведения и т.н. Все добре звучащи за хората неща. Казано по Бисмарк – политическа лъжа. Защото са практически неизпълними.
Но вдигането на темата от ДПС беше последвано от предложение на БСП за понижение на ДДС и върху други хранителни стоки – мляко, месо и т. н. Трябва да се признае, че в позицията на БСП има смисъл като партия, която се опитва отново да се впише в ляв формат на посланията си. И все пак предложенията на БСП сега отново се доближават най-вече до обикновен популизъм. Левицата е опозиция и като такава трудно може да разчита да прокара в Народното събрание такава радикална промяна в данъчното законодателство. Но пък би създало добра предпоставка за политическо говорене как управляващите мачкат бедните.
И ако в поведението на ДПС и БСП може да се търси някаква логика, то последвалият ход на премиера Бойко Борисов и ГЕРБ е наистина потресаващ.
Яхвайки популистката вълна, Борисов предложи намаляване на партийните субсидии до 1 лев на глас. Това дойде като отговор на разкритието на „Шоуто на Слави Трифонов“, че година наред Министерството на финансите е изплащало субсидии над законово определеното ниво от 11 лева на глас. Борисов, който управлява България вече 10 години, първо опита да прехвърли вината за надплащанията на своите предшественици. Нещо, което е запазена марка на лидера на ГЕРБ още от първите му дни в политиката. За да се стигне до:
„Много се наслушахме на популизъм. Ще стане накрая като в Чехия и в много страни милиардерите да са и премиери – няма да мине много време и партиите ще станат собственост на бизнесмените.
Но нали знаете, в една лудост, който се обяви срещу лудите, сам го обявяват него за луд. Затова вчера взехме решение на Министерския съвет, издадохме постановление, входирахме го снощи в парламента, събрахме се сутринта с групата, за да го защитят и вкарваме закон за 1 лев партийна субсидия.
Да видим тогава как ще се оправят партиите на следващите избори, как ще плащат, как ще плащат на социолози и политолози.“
Реформаторът Борисов
Думите на Борисов са показателни за разбиранията му за правене на политика. А тези разбирания се свеждат до едно-единствено нещо – да се харесва на хората. На избирателите.
И това е запазена марка на Борисов. Съвсем пресен е примерът как той оттегли предложението на Министерски съвет за ратифициране на Истанбулската конвенция. Защото другите партии заговорили против нея.
И ако конвенцията, макар и важен документ, не е толкова основен, то орязването на партийните субсидии е сериозно решение. Сега то се предлага от управляващите без каквото и да е обществено обсъждане. С някакво решение, гласувано в 12 без 5, с неясни мотиви. И открито популисткото обяснение, че с икономисани 12 млн. лв. ще се финансират детски градини.
След като само преди месеци 1.4 млрд. лв. от излишъка бяха похарчени на тъмно за строителство на част от магистрала „Хемус“. Без мотиви, без анализ и без обсъждане. По борисовски.
Категории Акцент, Коментар, Мнения, Общество
