Правосъдният министър Данаил Кирилов обясни днес в интервю за Канал 3 някои от идеите си за „мащабни изменения“ в Закона за съдебната власт.
Ето я и „най-радикалната“ идея накратко:
Всеки редови обвинител от Апелативната специализирана прокуратура да може да иска от Висшия съдебен съвет временно отстраняване от длъжност на „тримата големи“ – председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. Това може да стане, ако един от тях бъде привлечен като обвиняем, а ВСС да вземе решението с квалифицирано мнозинство от поне 17 гласа.
Не е нужно човек да е много навътре в юридическите тънкости, за да схване съвсем простата идея на правосъдният министър. Ако проектът на Кирилов бъде гласуван, председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов най-сетне „временно“, а по-скоро завинаги, ще бъде отстранен като шеф на ВКС. А другият „голям“ – главният прокурор, независимо как се казва, е почти невъзможно да бъде отстранен. По една проста, да я наречем, устройствена, причина, дори ако хипотетично допуснем, че е извършил престъпление.
Тя е заложена в самото устройство на прокуратурата. Написано е черно на бяло.
Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура – следствен отдел.
Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.
А сега да си представим как някой редови прокурор самоубиец ще направи предложение за отстраняване на шефа си. Дори по някакви неведоми причини такъв се намери, вероятността предложението му да пробие и да мине каналния ред, е почти равна на нула. Но г-н Кирилов изрично подчертава, че „режимът е еднакъв за двамата председатели на върховни съдилища и главния прокурор“.
И както се вижда от интервюто на правосъдния министър, повечето промени са държани в тайна, защото г-н Кирилов не желаел да навлиза „в конкретни детайли“. Научаваме също, че проектът е почти завършен и към момента екипът на министъра осъществява финално гласуване. Можем само да подозираме, с голяма доза вероятност, кои са вип персоните в ложата на т.нар. екип.
Ако и обсъжданията ще са също толкова скришни, остава ни само една надежда – проектът да не мине на европейско ниво. Ако изобщо решат да го съгласуват.
„Искам да посоча в аванс, че тук обхващаме всички аспекти на отговорността. Стремежът ни е бил да направил уредбата изчерпателна“, казва правосъдният министър Данаил Кирилов.
И тук е напълно прав. Уредбата наистина е изчерпателна за целите, които преследва.
Но истински шедьовър е обяснението на Кирилов какво предвиждат в случаите, когато има данни за извършено престъпление от някой от „тримата големи“:
„В тези случаи доразвиваме действията, които се извършват от разследващите органи, така че да се преодолеят всякакви съмнения за зависимост и невъзможност да се проведе такова разследване.“ Само да повторим – следствието също е на подчинение на главния прокурор.
Ах, да. Щяло да има и „форма на контрол“, но засега правосъдният министър очевидно не иска да разваля изненадата с излишни подробности.
Така новите идеи как да се контролира институцията на главния прокурор се превърнаха в апотеоз на абсолютното му бетониране. Дето се вика, на съда е ясно, да влезе убитата демокрация.