„Азбучната молитва“ на Константин Преславски е вдъхновена от Словото, което е от Бога и слави Бог. Това е първото българска творба в мерена реч. Той е един от първите български книжовни будители, съвременник на св. Йоан Рилски от ІХ-Х век. Творбата му написана в акростих – всеки ред започва със съответната буква на глаголицата. Тази форма е спазена и в поетичния превод на новобългарски, направен от поетите Кирил Христов и Емануил Попдимитров десет века по-късно – през 1933 г. Съвременната ни кирилска азбука обаче има по-малко букви от глаголицата и затова акростихът свършва преди края…
Има научни спорове за авторството, като някои го приписват на Константин Кирил. Но няма спор за неговата вдъхновяваща сила. Буквите, построили Словото и вдъхнали на този народ най-голямата ценност, пренесена през вековете до днес.
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светотворче, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
Да ме лъхне с пламенното слово –
Ето, в правий път да тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
И в пътеки светлина нетленна.
Към евангелския дар възжаждан
Литна днес и славянското племе
Милостта на кръста твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
Отче, Сине и Пресвети Душе –
Просещ, – твойто мощно слово дай ми,
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска, изцели ме, дай ми
Херувимска сила шестокрила,
Царю на царете! Да опиша
Чудесата твои вдъхновено,
Шествувайки пак по пътя славен,
Що учителите двама, вечно
Юнни, начертаха… Да направя
Явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
Всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
И Светия Дух възвеличава –
Днес, вовек веков и до амина.
На снимката горе е изключително рядка икона, на която са изобразени братята Кирил и Методий като архиепископи. Вместо свитък с азбуката иконописецът е изрисувал бокал, като препратка към Светия Граал. След реставрация иконата е върната в храма „Свети Димитър“ на село Пепелина, община Две могили, където й е отредено висшето място в църквата.
