– Вече 12 години сме член на Европейския съюз и ползите от това са безспорни за страната. Но като че ли с времето те все повече се размиват и стават невидими за хората. Дали това е само вълната евроскептицизъм, която обхваща Европа, или има достатъчно причини хората да не усещат толкова ясно ползите за пълноценното ни участие в Европа.
– Според мен тук проблемите са от друг характер и аз не мисля, че вълната от евроскептицизъм или хибридната агресия, на която сме очевидни жертви, успяват директно да засегнат отношението на българите към Европейския съюз, но по-скоро характерът на ползите е доста неустойчив. От една страна, са европейските фондове, но те много пряко в представите на хората се свързват с корупция, и то основателно. Хубаво е, когато се ремонтират централни градски части, хубаво е, когато се ремонтира някое училище и т.н. Но когато са откраднати от 25 до 50 процента от тези пари и това го знае целият град, хубавото почва да горчи. И хората отчитат ползите за тези, които са взели парите, защото те са известни, дори в голям град като София. Второ, отворените пазари са неизмерима полза за българската икономика. Но тук проблемът е, че производителите, независимо дали са български или чуждестранни инвеститори, реализират своята конкурентност изключително през ниската цена на труда. Но това е, ако трябва да цитирам господин премиера, катранът в кацата с меда. Да, България реализира непознати нива на износ, непознати нива на ръст в промишлеността в цялата история от началото на прехода насам, но средният доход, който получават работниците – най-вече в леката промишленост, е твърде нисък и съответно оценката на хората не е еднозначно положителна.
А има и нещо друго, което – за съжаление според мен, най-вече подкрепя положителната оценка на българина за членството ни в ЕС. И това е, че то ти дава възможност да работиш в друга държава за по-добри пари, да си образоваш детето в друга държава в по-добър университет, да се лекуваш в по-добра болница в чужбина, и дори като говорим за ваканцията, да я прекараш в по-чисти градове и съхранена градска среда, отколкото би могъл в България. Или, с една дума, ние високо оценяваме това, че можем да вършим куп неща извън родината си и го наричаме Европа. Но това е тъжно, това не е оптимизъм.
Моята рецепта е да видим какво го има тук, а го няма там, и какво го има там, а го няма тук. И отговорът е прост – там има законност, тук има корупция. И по тази причина Европа като доходи, Европа като образование, Европа като здраве и, ако щете, като чист въздух и градска среда, се оказва някъде там, не вътре в България. И трябва да хванеш поне Лоу-Коста от Терминал 1, за да стигнеш. И за да бъде тази Европа тук, е необходимо тези реформи, които водят до върховенство на закона, да се осъществят тук. Защото това очевидно не става, ние деградираме в това отношение.
– Говорите за това, че почти има препокриване на представата за Европейския съюз и еврофондовете и няма как да избегнем темата за видимата страна на корупцията в еврофондовете. В последния месец тя минава през Програмата за развитие на селските райони. Какъв е механизмът това да се промени? Само с изнасянето на отчетността и контрола извън България, тоест разплащателните агенции да бъдат в Брюксел? Дали е възможно и това ли е решението?
– В тази плоскост много разчитаме на европейската прокуратура. Много се надяваме да заработи, защото тя тръгва сега. Има европейски институции, които заработват, а има и такива, които не заработват и угасват. Европа е сложна и тромава, така че не всичко, което го има на хартия, се случва реално. Там е и отговорът на въпроса, защо пък толкова държите на Кьовеши и какво му е на френския кандидат. Френският кандидат каза еднозначно по време на изслушванията, че той ще работи през местните прокуратури. От българска гледна точка отговорът е: не, благодаря.
Надяваме се, и аз лично като евродепутат много ще се боря европарламентът да отстои номинацията на Кьовеши и да я отстои до успех в преговорите със съвета. И, дай Боже, това да даде силен старт на европрокуратурата, защото тя има правомощия точно в тази сфера. И защото всички знаем, че „къщите за гости“ са само видимата част на айсберга, много е важно да стигнем до невидимата. Много е важно да има една дълбока ревизия, за да знаем какво се случва с европейските пари във всички източноевропейски държави. Защото излезе, че европейският данъкоплатец, а това сме аз и вие, и всеки европейски данъкоплатец, плаща за медии, които раздухват антиевропейска пропаганда, плаща за правителствени режими, които налагат неевропейски модел на направление. И това, рано или късно, ще счупи Европа, ако остане така. Не можем да си го позволим.
– Не мислите ли, че в Брюксел чиновникът – тази хубава дума, е достатъчно наясно, че голяма част от фондовете в България и някои европейски страни са обект на корупционна практика, но това се преглътва в името на – друга хубава дума – стабилност. България търгува това, че няма политически сътресения в страната срещу правото да бъде корумпирано управлението й.
– Да, можем да го кажем за България, за Унгария, за Словакия, в голяма степен и за Румъния (Полша е малко по-друг случай, да не се задълбочаваме там, че ще отнеме много време). Затова аз винаги съм се борил и ще продължа да го правя за една по-малко чиновническа Европа с хипотезата, че чиновникът може да търгува стабилност срещу корупция, но избирателят, който е законодател в Западна Европа – не може. Той не е толкова цъфнал и вързал икономически, за да приеме, че неговите данъци се крадат независимо дали в родината му или в друга съюзна държава. И това напрежение върху политическите лидери в Европа води до задълбочаване на разследванията, на този здрав интерес какво се случва с парите. Според мен това беше и сериозният политически мотив да се стигне до трудното решение за европейска прокуратура. Защото това е много голяма крачка. По принцип досегашната философия на Европейския съюз изключваше общи правоохранителни органи, особено пък от репресивната страна, от страна на обвинението. Така че първата крачка към същинско европейско правосъдие е направена и аз искрено се надявам, че тази политика ще се ускори оттук нататък, че възможността общи европейски институции да налагат закона в отделните държави, което значи в полза на отделните граждани на Европа, тепърва ще се развие. Моите борби и моите надежди са в тази посока.
– И докато това предстои да се случи, да минем към предстоящия избор на главен прокурор в България. При значима корупция по високите етажи на властта и при видима избирателност на обвинението, изборът на главен прокурор се оказва жизнено важно за мнозина от управляващите. Как гледате в тази връзка на срещите на президента с лидери на институции в съдебната система и извън нея по повод коя да е личността, която да заеме поста на Сотир Цацаров?
– Изглежда добре и в същото време доста екзотично от конституционна гледна точка. Аз по-скоро виждам тук политическа демонстрация. Тя показва на Борисов, че вече не води парада в съдебната система. Решението ще е на Висшия съдебен съвет и повече от очевидно е, че ще има външен и вътрешен значителен натиск. Не обичам да се изказвам по такива теми, защото лесно се влиза в теория на конспирацията. Ако сегашният главен прокурор беше много ясен предварително, то сега ситуацията не е такава. И според мен в тази система ще има тежък компромис, няма да се стигне лесно до избор и възможно да е за добро. Но като цяло е нужна много по-дълбока реформа, за да разчитаме, че български институции ще работят добре. И тук се връщам на предишния въпрос – реформите са необходими, за да сме сигурни, да имаме самочувствието, че българските институции ще се справят с корупцията при еврофондовете и не само там. Но едно е да искаме и да се надяваме, друго е да стане. И това няма да стане само на база промяна на мнозинствата във Висшия съдебен съвет. Това изисква институционална реформа с голяма дълбочина.
– Има ли обаче воля за една така дълбока реформа?
– В момента не!
– Казахте „под външен натиск“, но се предполага той да има вътрешна измеримост, тоест проявление вътре?
– Не. В българските партии няма воля за дълбока правосъдна реформа. Това е процес, който тепърва ще трябва да се развива. Събрахме в предишния парламент мнозинство за конституционна реформа, изумително е, че успяхме, макар и в много ограничен обхват. Но то показа колко е трудно и с какво нежелание се включваха и големите, и малките политически сили. Така че волята за дълбока реформа в тази система в България минава през големи политически промени. При сегашното политическо статукво, при състезание дали ГЕРБ или БСП е първа, няма шанс за подобна промяна. Ние трябва първо да наложим алтернативата в политиката, да покажем, че това не са единствените избори на българите, и едва после да се консолидират мнозинства в тази посока. Но аз съм реалист и затова толкова разчитам на европейските институции в нашето развитие.
– Консервативното и либералното в Европа, а и в света, от политическия подиум се приземиха до почти битово ниво. Теми като миграцията, еднополовите бракове, Брекзит са обект на спорове навсякъде в мрежата и извън нея. Как се определя ДСБ в този дебат?
– Брекзит е много добър пример. Защото много ми се продава тезата, че се сблъскват либералното и консервативното. В Брекзит обаче видяхме нещо много различно. Видяхме една огромна машина на безотговорна лъжа, която буквално измами десетки милиони британски граждани и след това изпадна в пълна безпомощност и безизходица. Защото хората, които искаха Брекзит, сега са на власт, но се оказа, че не могат да го постигнат нито по единия, нито по другия, нито по третия начин. Не бих нарекъл популизма, опрян на лъжи и на външно финансиране, консерватизъм.
Аз не разбирам по този начин нещата. Смятам себе си, макар и умерено, за консервативен човек. Не виждам сблъсък между либерализъм и консерватизъм в Европа. Виждам сблъсък между една коалиция на краен национализъм, откровено икономическо левичарство и абсолютно откровено политическо мошеничество, една злоупотреба със съществуващи проблеми и реални страхове, но злоупотреба. Това, от една страна, но, от друга – доста нестройните и объркани опити на хората, които искат единна Европа, да й дадат обща визия. Защото и те се разкъсват между национални и общоевропейски приоритети. Имаме визията на Макрон, имаме визията на г-жа Крамп-Каренбауер, напоследък можем да говорим за една сравнително стройна визия на Курц, имаме визията на Туск. А това са сериозни център-дясно лидери на Европа, които едновременно се опитват да постигнат компромис между своите национални избиратели и това, което виждат като интерес на една силна Европа, която да може да се защити в този наистина много объркан свят. Объркан и опасен. Защото имаме Русия, икономически много слаба, но военно мощна и много агресивна; Турция, вътрешно много нестабилна и външно компенсираща с една голяма агресия; имаме Америка, която изглежда готова да обяви търговска война на всички, а като гледам, и готова да я изгуби, а това би имало негативни и много непредвидими последици. А освен това имаме агресивното икономическо и най-вече политическо поведение на Китай. Ако някой преди 20 години беше казал, че Китай ще има водещо икономическо и политическо влияние в Африка и Южна Америка, че ще стъпи в Европа, ние по-скоро щяхме да му се изсмеем. А сега това са реалности.
Всеки един от сериозните европейски лидери разбира, че Европа трябва да е единна, че трябва да има самочувствието на общност от половин милиард души, че е най-голямата икономическа общност в света. Например в преговорите с Русия за енергоносители е най-големият енергиен пазар в света. Това не са малки неща, но когато сме разделени, ние тези ползи ги нямаме. Вярвам, че тъкмо следващият европейски парламент ще успее да намери компромис между нееднаквите европейски интереси и общия европейски интерес.
Тук тези лъжливи популисти, които наричат себе си консерватори, а са някакви национални социалисти по програма, ще се окажат много ирелевантни. По нито един от големите проблеми те нямат никакъв отговор.
И пак се връщам към началото. Виждаме го с Брекзит. Нито един от проблемите, които насърчиха много британци да гласуват за Брекзит, няма своето решение в рамките на Брекзит. Това е простата истина.
Радан Кънев извън политиката е голям планинар
– Но успяха да привлекат привърженици от цял свят в риториката си.
– Не обичам да драматизирам. В половината ЕС, особено южната половина, през половината от историята си комунистите, и то откровени болшевики, са били първа или втора политическа сила. И какво от това? Кой ги помни сега? Кой беше Жорж Марше? Никой няма да помни Марин льо Пен след 20 години. Отново по същата причина никакъв отговор на реалните проблеми. Кой помни колко години италианските комунисти са били първа политическа сила? И какво от това, когато никога не са имали решение на нито един италиански проблем. Винаги има популисти – крайнолеви, крайнодесни. Въпросът е да не вземат властта.
– Мигрантската тема, която диктува отношенията между Германия и Франция, предизвиква прегрупиране в Европа, силен мотив беше за гласуването за Брекзит. Какво да се прави?
– Мигрантската тема е много важна. Но нека погледнем Брекзит. Брекзит се съсредоточи върху притока на мигранти от европейски страни. Образът на врага бяха българите, румънците и полските водопроводчици. А всъщност реалният проблем, с която Англия се сблъсква, са мигрантите от нейните собствени колонии, които не са минали през никоя европейска държава, преди да се заселят там. В източен Лондон джамиите не ги строят поляци, не ги строят и български мюсюлмани, те са в огромната си част афганистански и преди всичко пакистански. И да, имат проблем. В кампанията си за президент Макрон засегна доста директно проблема, а после май се притесни от ефекта върху избирателите.
Проблемът в голямата си степен е в социалната система. Вносът на чужденци в Европа е опит да бъдат спасени фалирали социални и пенсионни системи. Той обаче показа, че, рано или късно, се минават разумните граници. Германия внася гастарбайтери от 50-те години насам, но в един момент се вижда, че прекалено големият внос на чужди работници води до гетоизиране на цели части от градовете. И в един момент вместо вносители този модел започва да произвежда клиенти на социалната система. Швеция също е близо до подобен проблем.
Но нека да разграничим два европейски феномена в момента – единият е натиск от реални бежанци, свързан с „арабската пролет“ и особено със сирийската гражданска война. Другият е естественият наплив на хора, които търсят по-добър живот – в по-голямата си част африканци, но и от много азиатски държави. По отношение на хората, които имат право на убежище, аз съм застъпник на тезата, че веднъж доказали правото си на убежище, те трябва да имат и правото на свободно движение в ЕС. Защото това е човешко право. Норми от типа на Дъблинския регламент, които предвиждат заточение в граничните държави, са наказание и за бежанците, и за граничните държави, каквато е и България.
Опитите за разпределение по квоти са несъстоятелни, те никога няма да проработят. И не виждам причина, ако един човек има статут на бежанец, защо да няма и право на движение в европейското пространство. Логично това ще бъдат по-богатите държави и за съжаление ние не сме сред тях. По отношение на трудовата и икономическа миграция смятам, че Европа сега далеч не е готова за обща имиграционна политика. И тя се вижда много ясно в напреженията между отделните държави. Държави, които смятат, че имат силна нужда от внос на работна ръка, трябва да са свободни да го правят и не може да им бъде забранено. Но да е ясно, че свързаните с трудовата миграцията права възникват само на конкретния трудов пазар. Трудовата миграция за разлика от убежището не е човешко право. Трябва да го имаме предвид. Всеки иска да живее по-добре, но това не е човешко право.
– Тази тема значително се презентира само с пакета „Мобилност“. Какво е отношението ви към този ключов въпрос, който стана повод за такова вълнение, че фирма запалиха, Макрон разделя Европа….
– Той стана, защото транспортният бранш в автомобилния транспорт е много важен дори в късните години на социализма. Това е един от ключовите браншове в една от малкото професии – международното шофиране, в който българският гражданин може да получава добри доходи, така че не може да не бъдем чувствителни.
Искам да заема позиция, малко по-различна от всеобщата, с риск да е непопулярна, но имам такъв принцип – да не лъжа в името на лесна популярност. Голямата част от разпоредбите в пакет „Мобилност“ са в интерес на българските шофьори. Има две ключови разпоредби – разрешението камионите да се връщат в България дори и празни, и задължението да се връщат работниците в България, при все че са европейски граждани. Това са нарушения на правото за свободно движение на стоки и на хора и нарушения на конкурентните правила на единния пазар. Тези две разпоредби наистина не можем да ги допуснем.
Имам обаче предложение към българското правителство, защото то води най-тежките преговори. Естествено, аз ще го защитавам и в парламента. България трябва, и то за интереса на гражданите си, а не за интереса на бизнеса, да престане да осигурява тези хора на 700 лв. Ние имаме механизма на минималните прагове, за различни професии те са различни. При положение, че най-големите противници на пакета „Мобилност“ казват, че тези хора изкарват по 5000 лв. и хранят цели родове в своите градове и села, естествено е, че трябва да има един минимален осигурителен праг минимум от 1000-1200 евро. И когато престане тази нелоялна конкуренция с осигуровките, тогава вярвам, ще се намери терен за разумен компромис със западноевропейските държави. Защото с това поведение на едва ли не революционен патос, който наложиха БСП, псевдопатриотите, включително и ГЕРБ (трудно ги различавам на международен терен), направиха фатална грешка и отблъснаха Чехия и Словакия от източноевропейския лагер, останахме изолирани и безпомощни.
– Това създава безспорен прецедент. Вие предлагате висок осигурителен праг за някакъв сектор от икономиката, по същата логика конкурентен сектор са високите технологии и там пак ли трябва също да бъде наложен висок осигурителен праг?
– Много рядко съм виждал в сектора на високите технологии хора, които получават примерно по 4000 лв., да се осигуряват на 700 лв. Все пак става дума за хора с друго ниво на образование и претенция към работодателя си, те сами се защитават по-лесно. Шофьорът от международен превоз не е в лесна преговорна позиция, умението му е с този тежък труд да изкарва добри пари. Той е склонен да се съобразява с тези няколко големи компании, които контролират автомобилния транспорт.
– Да минем пак на изборна тема. Евроизборите са нещо като прелюдия към много важните местни избори есента. Настройките на хората към двата избора са много различни, въпреки че имат твърде общи връзки – еврофондовете например. Колко евродепутати ще смятате за успех и готови ли сте за другите избори?
– Нека говорим откровено. Смятаме, че представителство в ЕС е успех, а представителство с двама евродепутати би било политическа победа за нас. Даваме си сметка, че политическият ресурс на една извънпарламентарна опозиция не е голям, така че целта на тези избори е утвърждаване на „Демократична България“ в А група. А това е нещо много важно. Защото то ще означава, че за избирателя в центъра и вдясно има алтернатива. Той не е принуден да гласува за ГЕРБ, или още по-лошото – да пуска червената бюлетина, за да се махнат ГЕРБ от властта. Защото при обиколките из страната хората от средната класа, хората от малкия бизнес са готови на чудеса, за да махнат ГЕРБ. И нашият разговор с тях върви в тази посока – не посягайте към червената бюлетина, не е необходимо, пък и голяма разлика там няма да намерите. Те бяха скоро на власт и знаем, че ако има нещо потенциално по-лошо ГЕРБ, това са другите комунисти.
– Казвате, че ще се борите за дясното. Какво значи това, кой липсва в обединението „Демократична България“?
– Мисля, че говорим за избиратели. На тези избори „Демократична България“ е обърната в голяма степен към хората, които наричаме „седесари“, които са гласували в синьо, но за различни партии дълги години през живота си. Убеден съм, че те за ГЕРБ няма да гласуват. Притеснен съм да не си останат вкъщи, разочаровани от решението на шепа хора в ръководството на СДС. Ние протягаме ръка към тях и им казваме, че има алтернатива, има избор. Същото се отнася и за хората, които подкрепят „Движение България на гражданите“. Искам да изкажа благодарност към тяхното ръководство, че не влязоха на изборния терен, не решиха да цепят вота, и по този начин създадоха предпоставки за обединение на местните избори.
И за да има успех на местните избори, е необходимо в ключови общини в страната да има пълно обединение на център-дясното извън ГЕРБ. И то много ясно структурирано като опозиция на ГЕРБ. Ние имаме много феодални режими в много общини на страната, на които всеки демократ е противник – не конкурент, не опонент. Защото това са системи на управление далеч отвъд демокрацията и ние ги разглеждаме като противници – независимо БСП ли са, ДПС ли са, ГЕРБ ли са. И срещу подобен противник няма никакъв вариант освен пълно обединение. Разбира се, ако някой иска да е в листата на ГЕРБ, ние не можем да му попречим. Аз дори бих казал, че много толерантно се отнасям към това, всеки има право да избира в живота си. Но тези, които не искат да гласуват за листата на ГЕРБ, трябва да имат много солидна алтернатива и аз вярвам, че в неочаквано много общини, и то в големи градове, балотажът ще бъде с участието на „Демократична България“ и десноцентристки коалиции. Но трябва да сме наясно, че това изисква партньорство, то изисква компромис, пък да се явиш на избори с хора, които мислят като теб, а не с хора, които просто харесваш. С хора, които харесваш, се ходи на бар. Но и там след няколко питиета изведнъж може да престанете да се харесвате.
– Ако добре ви разбирам, търсите известни личности, които се ползват с авторитет в общините и са свързани с дясното или поне са с демократично мислене, не толкова партийни функционери като при ГЕРБ например, които работят в строго партийна структура?
– По места има утвърдени силни партийни фигури, също така и партийни структури. Мога да дам пример с партии, които са малки на национално ниво, но много силни в конкретни общини. Например „Движение България на гражданите“ в Шумен, Добрич, Плевен е водеща политическа сила. Сигурно пропускам някого – като се видим, може да ми се обиди, но не можем да изброим всички. По същия начин силните фигури на СДС никъде не са с ГЕРБ. Те нямат манталитета на някой, който влиза в чужди листи. Не трябва да забравяме, че в политиката има и ново поколение хора, в страната има формални и неформални сдружения на малкия бизнес, които се обединяват, за да се спасят от рекета на местната власт. Има инициативни комитети, които се борят за градската среда, има земеделци, които се борят срещу монополизацията на целия сектор от няколко фамилии буквално. Всички тези хора са ключови съюзници, ние без тях не можем, но трябва да водим внимателен, дипломатичен разговор, за да разберат и те, че без политически съюзник също не могат да постигнат целите си. С протести можеш да постигнеш Бойко да отложи някакво решение. Така се управлява България. Едни протестират, Бойко отлага. И къде на шега, къде съвсем сериозно, се замислих, че ние засега успешно отлагаме 21-ви век вече 20 години.
Въпросите зададоха: Мирослав Иванов и Рени Нешкова
Снимки: личен архив на Радан Кънев
