„Мракобесните времена в българското правосъдие предстоят. Главният прокурор Сотир Цацаров вече се е прицелил в креслото на главния съдебен инспектор. Тази институция ще се превърне в поредното средище на олигархични интереси, както стана с прокуратурата. Списъци на врагове и предатели висят по вестниците, ксенофобията и омразата се превърнаха в национална политика.“ Това са думи на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов на конференция, организирана от инициативата „Правосъдие за всеки“.
Ако не се предприемат спешни реформи, прокуратурата ще се сдобие с още един помощник в лицето на съдебния инспекторат и „мракобесните времена“ няма да предстоят, а ще станат факт. Ако добавим и антикорупционния орган КПКОНПИ, без дори да броим Националната следствена служба, ето ти ги и „тримата големи“ институции, които ще царстват в съдебната система.
Но тук става дума не за българските институции, които в голямата си част функционират зле, избирателно или изобщо не функционират, а за една конфигурация, изначално сбъркана и от която зависят всички останали държавни структури. Това е моделът на „тримата големи“, както назовават председателите на двете върховни съдилища – ВКС и ВАС, и ролята на главния прокурор в тази постановка.
Изтичането на мандата на главния прокурор с особена острота поставя един въпрос, който няма отговор вече 30 години. Заради прилепването на прокуратурата към съдебната власт никой няма да се вдигне и да блокира столичен булевард с абстрактния за мнозина лозунг „За съдебна реформа“, както правят земеделци, медици и хора от всякакви гилдии. Те не са и длъжни да знаят, че мястото на главния прокурор не е до шефовете на върховните съдилища и че това нарушава баланса на цялата система.
Казано просто и повтаряно много пъти, мракобесните времена, за които говори Лозан Панов, а той го знае не само от книгите, са следствие от фигурата на главния прокурор. Не на самата му фигура, а на безконтролната власт, която притежава по конституция.
Най-важният публичен протест бе този на 39 депутати от СДС, които излязоха на палатков лагер срещу приемането на сегашната конституция. Тя обаче все пак бе приета с мнозинството на БСП и малко сини „мравки“.
В своя статия Иванка Иванова, директор на правна програма на „Отворено общество“ и един от авторите на сравнителното изследване „Какво (не)знаем за главните прокурори на ЕС“ стига до извода, че никъде в другите държави членки на ЕС главният прокурор не се ползва със същите гаранции за независимост, както председателите на двете върховни съдилища. С конституционна защита се ползват само съдиите.
За първи път на конституционно ниво въпросът възниква през 1946г. при подготовката на „Димитровската“ конституция. Иванка Иванова цитира статия на Петко Стайнов, която ни шашва с прозрението колко стратегически важно е било БСП да фалшифицира изборите за Велико народно събрание през 1990г.
„Отечественият фронт предлага приравняването на „тримата големи“ във вида, в който е познат от сегашната конституция. То обаче не е възприето в окончателната редакция на текста. Проектът за съгласуване е изпратен в Москва и оттам се връщат категорични указания ВАС изобщо да отпадне, общ надзор за законността да се осъществява от прокуратурата, да се създаде отделно постът на главен прокурор и цялата система на прокуратурата да премине на подчинение на Народното събрание (…) В действителност дори не на Народното събрание, а на партията. Така по „Димитровската“ конституция редът за назначаване и статутът на главния прокурор са различни от този на председателя на Върховния съд.“
В едно интервю в края на миналата година Сотир Цацаров отговори на въпрос за контрола на главния прокурор с обяснението, че всеки прокурор може да подаде мотивирано оплакване срещу него (смях в залата). Като член на Висшия съдебен съвет той има решаващ глас за кариерното развитие на всички прокурори. Освен прокурорите ръководи и Националната следствена служба. Може самостоятелно да отмени актове на всички прокурори. И тези екстри важат само за него.
От Службата на главните прокурори на ЕК преди няколко години изрично препоръчаха да се предвиди възможност за обективно разследване в случаите, в които главният прокурор може да е замесен в престъпление. Защото засега е извън всяко подозрение („Гражданинът извън всяко подозрение“ бе филм за един италиански главен прокурор, който извърши убийство и нарочно остави следи, за да измери властта си, но никой не ги „видя“).
И тъй като материята е специализирана и изисква юридически познания, тя не стига до широката публика, макар всеки, рано или късно, по един или друг начин, с кожата си ще усети за какво иде реч.
Президентът Радев предприе серия срещи с шефове на съдебни и други институции по повод предстоящата смяна на главния прокурор поради изтичане на мандата му в края на декември. Очаквано, Лозан Панов отвори темата за статута на главния прокурор, но очевидно не това е целта на президентските совалки. Кой точно ще наследи Сотир Цацаров може да има само естетическо значение при запазване на модела, създаден в Москва през 1946г.
Сега можем да се надяваме Европа да ни помогне да осъществим жизненоважната реформа в правосъдието, след като очевидно няма вътрешна воля и енергия за това. Не случайно кандидатът за европейски главен прокурор Лаура Кьовеши бе посрещната от обкръжението на Цацаров на нож. И в този смисъл има значение кои ще бъдат българските евродепутати в новия парламент. Там Европарламентът избира главния прокурор.
