Интересни неща се случват в България. Една поредица от журналистически разкрития показва масово използване на жилищна площ като разменна монета в предполагаеми корупционни практики. Намесени са имената на политици от така наречените високи етажи на държавната власт. Социалните мрежи прегряха от коментари, подигравки, обяснения и дебати по темата.
За съжаление, дискусията рядко надскача битовата страна на въпроса. Ситуацията е безспорно кризисна. Което дава възможност и мотивация да се погледне зад моралните измерения на проблема и да се направи опит за осмисляне на неговите причини. А те са ясно видими, ако този проблем се анализира със средствата на съвременната управленска и информационна теория.
Това, което всъщност трябва да се обсъжда, е: има ли или не криза в управлението на обществените дела и ако има, защо се стигнало до тази криза?
По дефиниция държавното управление се свежда до решаването на една оптимизационна задача в постоянен режим: как ограничените ресурси, с които разполага обществото, могат да бъдат използвани по най-ефективен начин за постигане на максимален полезен резултат за това общество? Ако обществото е на етап първобитно-общинен строй и се състои само от няколко десетки члена, то оптимизационната задача е една. Как жените на племето да се организират в събирането на корени и плодове, а мъжете да отидат на лов, така че да се осигурят необходимите за оцеляването на племето калории в края на деня.
В едно съвременно общество с неговото разделение на труда, протоколи на поведение, културно разнообразие и многочисленост променливите в оптимизационната задача нарастват експоненциално. По същия начин нарастват и изискванията към индивидите, изпълняващи управленски функции.
И тук настъпва главоболието. Защото всеки математик правилно ще отбележи, че задачи с неограничен брой променливи се решават много, много трудно, почти невъзможно. Затова на управлението винаги се е гледало като на един вид магия. На вълшебство, съчетаващо науката с изкуството, знанието с вярата, рационалното с емоционалното.
Усложняването на управленската проблематика довежда постепенно до откъсване на управленския процес от всекидневните грижи и разбирания на членовете на обществото. Друга последица е обособяването на прослойка в обществото, чието главно занимание е именно упражняване на функцията да управлява.
Това откъсване на управленски елит от широката, управляема част от обществото създава възможности за най-различни конфигурации. Понякога тези съчетания могат да дават положителни резултати, т.е. да отговарят на изначалната необходимост за оптимизиране на обществените ресурси за максимална обществена полза. В други случаи нещата могат да изглеждат по-забавно. Например, неспособни или нежелаещи да решават управленската оптимизационна задача да заемат или по-точно да окупират управленските позиции.
Както всяко познание започва с опити за обобщение на видимата част от явленията, така и в случая на наблюдаваното разнообразие от управленски конфигурации се измислят различни квалификации за описанието им. Автокрация, диктатура, република, демокрация, партокрация, клептокрация и други подобни названия, би трябвало да обогатяват разбирането за начина, по който обществените дела се ръководят.
За съжаление, поставянето на етикети е толкова полезно, колкото са и таблиците на Линей за класифициране на растенията и животните. Ако сме в търсене на начини за промяна на един установен модел на управление с друг, ние трябва да вникнем в причините, които ги задвижват. Така както Дарвин обяснява промените в живата природа с теорията на естествения отбор, а Крик и Уотсън разгадават генната структура на живата материя.
Така както знанието за генните мутации и естествения подбор ни дава възможност за целенасочени действия за промяна в живите организми по предварително зададена цел с методите на генното инженерство, така и знанието за вътрешните механизми на структуриране на моделите на управление би ни дало възможност за целенасочена промяна чрез политическите средства и процедури.
Ето го и главният въпрос тогава: какви са причините за появата и съществуването на един или друг модел на управление на обществените дела?
На този въпрос може сравнително лесно да се отговори, ако приложим методологията на енергийно-информационната теория, която представих в своето първо есе “Анатомия на властта”[1]. Според енергийно-информационната концепция всеки индивид се стреми към източник на енергия, за да осигури своето оцеляване и възпроизводство. В затворената система на едно човешко общество този стремеж може да се реализира само и единствено чрез извършване на някакъв вид търсена от обществото дейност, срещу която в замяна се получават ресурси за оцеляване и възпроизводство. Обикновено те са във вид на финансови средства, макар че могат по изключение или според обстоятелствата да бъдат във вид на безплатни услуги, апартаменти, незаслужено повишение по служба и други подобни конвертируеми благини.
В съвременните общества източник на енергия може да се осигури не чрез лов и събиране на корени и плодове, а основно чрез изпълнение на обществена функция във вид на професионална изява[2]. Управленските функции на обществените дела са нищо повече освен един вид професия. Професия, макар и с някои невидими на пръв поглед, но важни особености и разлики.
Възможностите, които отличават обществената управленската професия от останалите, са от политически характер. Политическата същност на тази професия дава достъп до апарата на насилие, наречен държава, и до обществените ресурси във вид на публична собственост. Тези две фундаментални характеристики на изпълняващите тази професия ги поставят в уникално положение.
Политиците са тези, които със своите индивидуални действия структурират обществото чрез законите и регулациите, които създават. Поради особеното им положение на публични фигури те налагат и модели на поведение и подражание. Те са и жреците, на които е поверено за съхранение и управление общественото имущество, чийто източник са основно публичните приходи от данъци, такси и приходи от държавна собственост.
Тази ситуация поражда едно основополагащо и трудно за разрешаване противоречие. Тези индивиди, които трябва да изпълняват публични обществени функции хем са като всички други в своя стремеж за оцеляване и възпроизводство, хем трябва да изпълняват тези публични функции, като че ли не са като останалите членове на обществото. С други думи, тяхната обществена функция ги натоварва с изискването в своите индивидуални действия да не бъдат самите себе си, а да бъдат изразители на обществото като цяло.
Опит за визуализация: Разликата в размера на стрелките, представляващи силите на въздействие, не е случайна. Вниманието на изследователи, политици и общество обикновено се концентрира върху по-тънката стрелка, символизираща силата на въздействие на така нареченото гражданско общество под формата на избори, обществено мнение, съдебни искове, медии и подобни. Или с други думи, това е синтезираният в символ образ на демокрацията. Много по-слабо се изучава и се акцентира върху въздействието, което оказва върху широкото общество дейността на ангажираната в управлението на обществените дела властова прослойка. Стрелката, визуализираща нейното въздействие върху обществото е много по-масивна, защото институционалният лост на държавната власт не само компенсира, ами и многократно усилва ефекта от тяхното действие спрямо обществото като цяло.
Може ли това противоречие да бъде разрешено от самите политически функционери? Например чрез самоограничение, медитация или духовно възвисяване. Верният отговор е по-скоро не. Макар изключения да има винаги, генетично заложеният механизъм за максимализиране на шансовете за оцеляване и възпроизводство ще тласкат неизменно тези индивиди към приоритизиране на личните шансове пред публичните задачи.
Ограничението и превенцията срещу злоупотреби може да дойде единствено и само от самото общество. Което е трудна задача, защото за целта е необходимо отново обособяване на индивиди с обществени функции и осигуряването им с необходимите ресурси за изпълнение на тези обществени функции. Получава се дяволски кръг.
Добрата новина е, че едно общество обикновено има достатъчно дълъг период на развитие, през който къде случайно (естествена селекция), къде с преднамерени действия (интелигентен дизайн) се създават ограничаващи произволното поведение на управляващите индивиди механизми и процедури. Тези механизми и процедури са известни като сдържане и противопоставяне и са заложени като основополагащи принципи на разделението на властите в конституциите на цивилизованите страни. Обикновено те се въвеждат не в период на мирно развитие, а тогава когато обществото изпада в екзистенциална криза или по-популярно известно като революционна ситуация.
Лошата новина е, че тези механизми и процедури не действат от само себе си, а зависят от индивидуалната инициатива и действия на натоварените с тези управленски функции служители. И отново се връщаме към дяволския кръг. Тяхното формално обявяване не е достатъчно. Необходимо е наличието на редица други условия и фактори.
Без да се впускаме в пространни изложения на достигнатото знание в тази област от съвременните науки, изучаващи различните аспекти на човешката и обществена същност, можем да заявим, че съществува пряка зависимост между степента на социална мобилност и качеството на управление на самото общество. Перфектната социална мобилност, която да води до социална хармония в духа на древногръцките праотци на демокрацията, предполага, че индивидуалните таланти и компетенции могат безпрепятствено да намерят реализация в подходящ обществен статус и функция. И индивидите, и обществото получават това, което търсят и това, което е необходимо. Статистически погледнато, това изглежда като функция на равномерна дистрибуция.
Управляваната социална мобилност е изначално продукт на интелигентен дизайн. Тя се осъществява по план, който се е зародил в нечий индивидуален мозък и по някакъв начин планът е приведен в действие. Крайният резултат е трудно предвидим, защото в процеса на изпълнение влияние могат да окажат различни фактори с различна относителна тежест.
При всички случаи, обаче, могат да се обособят две основни тенденции. В оптимистичния за обществото вариант активната селекция на кадри за управлението може да доведе до формирането на компетентен и отговорен управленски елит, който би могъл да поведе обществото в интензивен режим на развитие. По този модел са се развивали, например, някои азиатски държави, метафорично наречени „икономическите тигри“ като Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур, а напоследък и Китай.
В другата противоположност са държави, в които малцинствени обществени групи овладяват ефективно ръководните височини на всички управленски нива. За да имат успех в овладяването на позициите, които са центровете на вземане на всички важни решения относно структурирането и функционирането на обществото, такива групи са обикновено запознати професионално с механизмите на държавното насилие.
Тоест, членовете на такива групи произхождат от средите на бивши управляващи партии, полицейски и тайни служби. По простата причина, че насилието е този доказано ефективен инструмент, чрез който се структурират и направляват обществените процеси. А тези бивши служители владеят знанието и техниките на апаратното насилие. Важно е да се отбележи, че такова овладяване е необходимо да става зад кулисите, извън знанието на останалата част от обществото. Нямайки информация за случващото се, обществото не може да реагира адекватно в режим на саморегулираща се система.
Тъй като овладяването на управлението на обществото се осъществява от малцинствени групи по нелегитимен начин тези управленски конструкции трябва постоянно да консолидират своята власт чрез изграждане на дисциплинирани, йерархични организации, където лоялността и безпрекословното подчинение на висшестоящия са водещия критерий за селекция и кариерно израстване.
Съответно, управлението на обществените дела, решаването на управленската оптимизационна задача престава да бъде приоритет. На преден план излиза необходимостта така изградените йерархични организации да се захранват постоянно с енергия, т.е. да бъдат постоянно финансирани, за да се осигури тяхната виталност и издръжливост в противопоставяне на обществените очаквания за обществено полезно управление.
Единственият начин да се осигури необходимото масивно финансиране на подобни нелегитимни обществени конструкции е чрез масова и системна корупция. Обществените ресурси се използват за поддържане на такива социални конструкции, при това крайно разточително и прахоснически, вместо да се насочват към развитие и повишаване на стандартите на живот.
Най-ефективната техника за осигуряване на необходимия контингент от кадри за тези социални конструкции може да се дефинира метафорично като метода на „социалния асансьор“. При него кадрите се рекрутират сред най-необразованите и морално неизградени слоеве на обществото. Получили наготово висок социален статус и съответно материални привилегии от една страна и заплаха, че могат да ги загубят, така както са ги придобили, такива индивиди проявяват безапелационно необходимата вярност към издигналите ги вождове. Те проявяват и безапелационна безскрупулност в изпълнение на инструкциите на техните водещи „офицери“, ако можем да си позволим перифразиране на съответния професионален жаргон.
По този модел са осъществявани ефективното овладяване на управлението и последваща тотална трансформация на обществата в страните на победилите революции като Русия, в Източна Европа, а в по ново време в Иран и Венецуела.
Моделът на развратената демокрация, подхранван от методите на социалния асансьор, може да се констатира сравнително лесно в структурата и начина на функциониране на днешното българско общество. Ръководните кадри на този модел произхождат от части от бившата ръководна партия БКП и нейната младежка организация ДКМС, от ръководни щатни сътрудници на бившата ДС, държавни служители. Пешите войници на организацията се набират сред бившия изпълнителен състав от щатни и нещатни сътрудници на службите за сигурност и милиция-полиция, полувоенизираните спортни училища и клубове, както и сред криминалния контингент.
Енергийното захранване, с други думи финансиране на организацията, се осигурява чрез преназначаването на държавна служба, както и чрез активното трансфериране на обществена собственост чрез методите на манипулируема приватизация, компрометирани процедури на евросубсидии, обществени поръчки, концесиониране, а дори и чрез престъпни методи на контрабанда и нелегална търговия.
Един път създадена такава социална организация на обществото може да съществува дотогава, докато получава необходимата енергия. Важно е да се отбележи, че подобна социална организация може да процъфтява и дотогава, докато архитектурата на алгоритмите, по които функционира обществото, като закони, регулации, морал и обществени нагласи, се контролират и управляват ефективно от „задкулисието“, от социалната прослойка, бенефициент на подобно обществено устройство.
Енергията, която се изразходва за поддържането на подобен социален конструкт е за сметка на енергията, която би могла да бъде насочена към други обществено полезни цели. Оказала се извън принудата на широк обществен контрол, който е в същността на понятието демокрация, печелившата социална прослойка, може спокойно и да не се занимава с обществени дела или да ги изпълнява по далеч не най-ефективния начин. С каквото настроение се събуди в началото на деня…
Епилог: макар и уникални в своите детайли, социалните конструкции на извратената демокрация са познати примери в историята на държавно организираните общества. Законите на физиката диктуват перманентна промяна и движение. Човешките организми остаряват и умират. Идват нови поколения, които носят в себе си мутациите на промяна. Отрицателна или положителна. Естественият подбор в обществените процеси оставя само тези, които са способни да издържат теста на пригодност и съвместимост. Рано или късно дизайнерските конструкции на социален ред, които влизат в противоречие с потребностите на широкото общество, загиват.
Надеждата ми е, че моделът на развратена демокрация в България ще бъде сменен с по-справедлив такъв още докато съм жив.
[1] http://philosophyclub.bg/анатомия-на-властта/
[2][2] Енергиен източник могат да бъдат и антиобществени дейности като кражба, измама, злоупотреби и прочие. Макар че разликата между обществена и антиобществена дейност да носи нормативен характер. Тоест, в различни епохи и в различни обществени конструкции границата на различие е подложена на флуктуации.
* От английски “Политика за начинаещи”. Съзнателно е търсена аналогия с популярната книжна серия на издателството John Wiley & Sons. Книгите от тази серия се отличават с достъпен и понятен за широк кръг читатели език на сравнително сложни теми с много илюстрации, хумор и шеги.
