В началото на 1969 г. по своя инициатива и с лични средства видният български учен професор Константин Кацаров учредява фондация към Общия фонд на Женевския университет. Целта на фондацията, която носи името на учения и неговата съпруга Зиновия, е да подпомага млади българи, които желаят да следват във висши учебни заведения или да продължат своето университетско образование в Швейцария. Впоследствие фондацията разширява обхвата на своята дейност като започва също да предоставя стипендии и да оказва подкрепа за следдипломни специализации, докторати, публикации и изследователска дейност в различни области на науката и културата. Изискването е стипендиантите да са български граждани, които след престоя им в Швейцария трябва да се завърнат в родината и да отдават своите знания за нейното развитие.
През изминалия 50-годишен период фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ е отпуснала стипендии на стотици българи. Днес те са съществена част от интелектуалния, научния и културния елит на България. Важна насока в дейността на фондацията са даренията на книги и друга литература на библиотеки, научни и културни институции, организирането и участието в конференции, изложби, концерти и други събития.
На 10 април 2019 г. по повод 50-годишнината от основаването на фондацията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя конференция. Събитието бе организирано от фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ със съдействието на университета, посолството на Конфедерация Швейцария в България, Дипломатическия институт към Министерството на външните работи и Държавна агенция „Архиви“. Присъстваха представители на държавни институции, неправителствени организации и чуждестранни посолства, учени, дипломати, политици и общественици, бивши и настоящи стипендианти на фондацията, родственици на професор К. Кацаров и швейцарци с ярко присъствие в историята на българо-швейцарските отношения, студенти, журналисти от средствата за масова информация.
Сред присъстващите бяха Н. Пр. госпожа Мюриел Берсе Коен, извънреден и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в Република България, Румен Борисов, заместник-председател на Държавна агенция „Архиви“, посланик Петко Драганов, генерален директор на Генерална дирекция „Политически въпроси“ в Министерството на външните работи на Република България, доц. д-р Елиза Стефанова, заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, чл. кор. проф. Александър Костов, председател на Научния съвет на Института за балканистика, проф. д-р Мадлен Данова, декан на факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. д-р Веселин Стоянов, декан на Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Бони Бонев, председател на Управителния съвет на Българо-швейцарската търговска камара, посланиците Огнян Гърков, Володя Нейков, проф. Венелин Цачевски и Здравко Попов, основател на Дипломатическия институт към Министерството на външните работи, президент на Института за публична политика и главен редактор на списание „Дипломация“, Зоя Апостолова, председател на Българо-швейцарското дружество за приятелство „Луи Айер“ в град Лом, Владимир Данчев, председател на Българо-финландското дружество за приятелство, и др.
приятелство в град Лом, направи обстойно изказване за ползотворната дейност на дружеството
Специални гости на конференцията бяха д-р Ерик Евтимов, дългогодишен член на Комитета (Управителния съвет), и д-р Камелия Шизу, главен секретар на фондация „Константин и Зиновия Кацарови“.
Участниците и гостите на конференцията бяха приветствани от проф. Димитър Веселинов от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той заяви, че тази година се отбелязват 50 години от учредяването на фондация „Константин и Зиновия Кацарови“ и 121 години от рождението на проф. Константин Кацаров. Проф. Веселинов изрази задоволството си, че университетът е домакин на събитието, тъй като именно оттук проф. Кацаров е започнал своята забележителна научна кариера. Той сподели, че е признателен на фондацията, която е подпомогнала научната му дейност и че благодарение на предоставената му стипендия е написал книгата, посветена на българските студенти на видния швейцарски учен лингвист Фердинанд дьо Сосюр.
Конференцията бе открита от професор Венелин Цачевски. Той заяви, че тя е посветена на една забележителна дата не само в историята на фондация „Константин и Зиновия Кацарови“, но и в историята на културните отношения между България и Швейцария. Проф. Цачевски посочи, че фондацията е основана през 1969 г. по инициатива и с лични средства на именития български професор Константин Кацаров. Тя е проект, за който проф. Кацаров се е готвил много години и е бил щастлив, че е успял да го осъществи. Фондацията е едно от големите постижения в професионалната дейност на проф. Каоцарав и е възхитителна проява на неговата любов към родината, която той нарича „вечната България“. Статутът и дейността на фондацията са поставени на солидна научна и академична основа, за което допринася тясното й сътрудничество с Общия фонд на Женевския университет. Изтъкнати учени и преподаватели от университета традиционно са членове на Комитета (Управителния съвет) на фондацията.
Участниците в конференцията бяха приветствани от проф. Малина Новкиришка от Юридическия факултет на Софийския университет, в който проф. Кацаров преподавал като доцент, а след това като извънреден професор. Проф. Новкиришка заяви, че е била стипендиант на фондацията, което е имало важно значение за израстването й като учен.и преподавател. Тя подчерта, че фондацията „Константин и Зиновия Кацарови“ допринася както за повишаването на научната квалификация на много българи, така и за установяването на сътрудничество между български и швейцарски университети и научни организации. Проф. Новкиришка открои приноса на проф. Кацаров за развитието на българската правна наука.„Проф. Кацаров винаги с гордост е казвал, че е българин“, подчерта тя и припомни, че през 2012 г. той е награден посмъртно с орден „Св. св. Кирил и Методий“, първа степен „Основанията за удостояването му с това високо държавно отличие са големите му постижения в областта на науката, просветата и културата и за патриотичната му дейност“.
От името на ръководството на Софийския университет „Кв. Климент Охридски“ приветствие към участниците в конференцията отправи заместник-ректорът доц. д-р Елиза Стефанова. Тя заяви, че за университета е чест да бъде домакин на тази значима проява и открои ролята на фондацията за разширяването на българо-швейцарските отношения в научната и културната област. „Събитие като това утвърждава историята на взаимоотношенията между двете държави, която вече сме написали, и дава основа за бъдещето на тези взаимоотношения“, подчерта доц. Стефанова.
Петко Драганов, генерален директор на Генерална дирекция „Политически въпроси“ в Министерството на външните работи на България, поднесе приветствие от името на ръководството на ведомството. Той припомни интересни факти от историята и съвременното развитие на Швейцария, с която България винаги е поддържала приятелски и ползотворни отношения. Посланик П. Драганов акцентира върху постиженията на Швейцария като високоразвита демократична страна, които са основани на успешното съчетаване на културното многообразие на съставляващите я езикови общности, политическата и религиозната толерантност, уникалния демократизъм на държавното управление, в което важна роля играят референдумите, развитото гражданско общество, опазването на природата. „Организации като Фондация „Кацарови“ помагат да осъзнаем, че всички хора се раждат равни и свободни и че колкото повече се разбират, помагат взаимно и вземат най-доброто един от друг, толкова по-добро ще бъде бъдещето на човечеството“, подчерта посланик П. Драганов.
На следобедното заседание на конференцията, което бе посветено на българо-швейцарските отношения, приветствие към участниците в конференцията отправи Н. Пр. госпожа Мюриел Берсе Коен, извънреден и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в Република България. Тя изтъкна, че Швейцария и България поддържат многогодишни приятелски връзки, които са получили нови измерения след политическите промени в страната ни след 1989 г. Швейцария активно подкрепя демократичните реформи в България.
Посланик Берсе Коен отдели специално внимание на изпълнението на подписаното през 2010 г. рамково споразумение за двустранно сътрудничество, съгласно която Конфедерация Швейцария предостави безвъзмездно на България 72 млн. швейцарски франка. Средствата са предназначени за финансово и експертно подпомагане на България в реализирането на стотици проекти в областта на икономиката, гражданското общество, опазването на околната среда, сигурността, интеграцията на малцинствата, граничния контрол, образованието, науката и културата. Изпълнението на споразучението завършва в края на 2019 г. и в Швейцария се обсъжда възможността да бъде продължено Посланик Берсе Коен изрази увереност, че отношенията между двете страни ще продължат да се разширяват и в бъдеще.
Конференцията протече в две заседания. Първото бе ръководено от проф. Д. Веселинов и бе посветено на историята и дейността на фондация „Константин и Зиновия Кацарови“. Експозе по този въпрос направи д-р Е. Евтимов. Той посочи, че фондацията е учредена по инициатива и с лични средства на големия български учен проф. К. Кацаров, който през 1963 година е назначен за частен доцент в Женевския университет, където преподава търговско право в продължение на седем години. През 1970 г. той завеща цялото си имущество на Общия фонд на Женевския университет с изричното условие, че ще бъде използвано само за целите на фондацията.
Д-р Е. Евтимов заяви, че създаването на фондацията е ярка проява на патриотизма на проф. К. Кацаров. Целта на фондацията е подпомагане на български студенти да следват и да продължат образованието си в различни швейцарски университети. Стипендианти са български граждани, които след престоя им в Швейцария трябва да се завърнат в родината, която Кацаров с любов наричал „вечна България“. С течение на годините дейността на фондацията става все по-активна и многостранна. Това ще продължи и в бъдеще, за да бъде тя още по-полезна и ефективна.
Д-р Е. Евтимов заяви, че през последните 25 години фондацията е предоставила близо 3 млн. швейцарски франка за стипендии за обучение и следдипломна квалификация, защита на докторантури, подготовка на публикации, изследвания в библиотеки и лаборатории в Швейцария, организиране на изложби, концерти и участие в научни конференции и симпозиуми. Средногодишно са отпускани около 20 стипендии, а предоставените средстваа за тях възлизат на 120 000 швейцарски франка. През този период броят на стипендиантите, които са получили финансова подкрепа от фондациятаа за период от един до дванадесет месеца, а някои и повторно, възлиза на около 500.
Всеки един от стипендиантите на фондацията е дълбоко признателен за оказаната помощ. В знак на благодарност през 2012 г. от името на стипендиантите на гроба на проф. Константин и Зиновия Кацарови в Кларaн, близо до град Монтрьо бе поставена мемориална плоча.
На предобедното заседание на конференцията проф.. В. Цачевски изнесе обширно експозе, съпроводено от видео презентация на архивни снимки и документи за живота и дейносттаа на основателя и дългогодишен ръководтил на фондацията проф. Кацаров. В експозето бе хронологически проследен уникалния жизнен и творчески път на именития български учен, на когото наскоро бе отбелязана 120-та годишнина от рождението му. К.Каацаров е роден през 1898 г. в София. Завършва право в университета в Берн. През 1931 г. е избран за доцент, а пет години по-късно за извънреден професор в Софийския университет и се угвърждава като един от най-добрите български учени и преподаватели по търговско право. През 1956 г. се установява в Швейцария. Връх в научната дейност на проф. Кацаров е публикуваният през 1960 г. фундаментален труд „Теория на национализацията“, който е преведен на 11 езика и е издаден в седем страни. През същата година той основава консултантска агенция по индустриалва собственост. В продължение на седем гозини (1963 – 1970 г.) преподава като частен доцент в Женевския университет. Автор е също на книги, посветени на българската и световната история. През 1969 г. основава фондацията „Константин и Зиновия Кацарови“ към Общия фонд на Женевския университет. Починал е в 1980 г.
В своя жизнен път проф. Кацаров бил изправен пред големи изпитания. Обикновено такава е съдбата на изключителеените личности. Сериозно заболяване през юношеските му години го съпътва до края на живота му. Репресиран е от тоталитарния режим в България и въз основа на нанълно неверни обвинения през 1953 г. е осъден на 15 години лишаване от свобода, но година по-късно присъдета му е отменена като незаконосъобразна. Проф. Кацаров бил рядко интелигентна, почтена и скромна личност, със свободолюбив дух и благораден характер, с вяра в доброто, изпълнен с оптимизъм и човечност. Въпреки превратностите на съдлбата, той получил международно признание за своите научни постижения и експертни познания в областта, в която е ралботил. Анализирал е компетентно българската и световната история, бил е човек на духа и действието, реалист и прагматик, обективно и далновидно е предвидил перспективите в развитието на България, Европа и света. Иключителните научни постижения, удивителният патриотизъм и демократичните възгледи на проф. Кацаров, заключи В. Цачевски, будят възхищение, заслужават уважение и признание, правят ни горди като българи.
Сред изказалите се на предобедното заседание на конференцията бяха също проф. В. Стоянов, проф. Д. Веселинов, проф. М. Новкиришка и др.
Проф. В. Цачевски направи обстойно зиложение и на следобедното заседание на конференцията, което бе ръководено от чл. кор. проф. Александър Костов и посветено на българо-швейцарските отношения. Той проследи повече от 150-годишната история на тези отношения, която датира от пътуванията на швейцарски търговци по българските земи през 19 век. Значима е ролята за швейцарските индустриалци, архитекти, инженери, озеленители и учители в развитието и европеизирането на България след осовобождението й от османско влдичество. Най-яркото име сред тях е на Луи Айер, който е исторически символ в българо-швейцарските отношения.
Установяването на дипломатическите отношения на 31 октомври 1915 г. – датата, на която дипломатът Андрей Тошев връчил акредитивните си писма като извънреден пратеник и пълномощен министър на Царство България в Конфедерация Швейцария, дава силен импулс за разширяването на двестранното сътрудничество във всички области. Възходящото развитие на двустранните отношения продължава и през следващите десетилетия. Проф. В. Цачевски очерта новите измерения на българо-швейцарското сътрудничество в съвременните условия. Между двете страни са подписани спогодби в праактически всички области.
Швейцария актиивно подпомага демократичните, икономическите и законодателните реформи в България. През 2018 г. двустранната търговия превиши 500 млн. евро. Повече от 70 швейцарски фирми извършват икономическа дейност в България, а стойността на преките им инвестиции възлиза на над 1.4 млрд. евро. Швейцария се нарежда на десето място сред чуждестранните инвеститори в България. Изключително ползотворни са резултатите от изпълнението на подписаното в 2010 г. Рамково споразумение за двустранно сътърудничество, в рамките на което Швейцария е предоставила помощ в размер на 72 млн. швейцарски франка за реализирането на стотици проекти в България. Все по-интензивни са срещите между ръководителите на двете страни. Последната значима проява бе посещението на президента на България Румен Радев в Швейцария през февруари 2019 г.
На конференцията бяяха направени многобройни изказвания, научни съобщения и изнесени интересни факти за дейността на фондацията и нейния създател проф. Кацаров, както и за българо-швейцарските отношения. Сред изказалите се бяха проф. Й. Баев, чл. кор. проф. А. Костов, проф. Д. Веселинов, проф. В. Цачевски, З. Апостолова, посланик О. Гърков, д-р Е. Евтимов и др. В края на конференцията проф. В. Цачевски дари 16 свои книги на централната библиотека на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Важна проява по време на конференцията бе откритата от заместник председателя на Държавна агенция „Архиви“ Румен Борисов документална изложба „България и Швейцария. Заедно в историята“. На откриването й присъства Н. Пр. госпожа Берсе Коен, посланик на Конфедерация Швейцария в България.
Впечатляващ бе концертът след приключването на конференцията. Дамският хор „Гласовете на Орфей“ под диригентството на именитета българска хорова диригентка маестра Венеция Караманова изпълни български, швейцарски и класически песни. За пръв път в България прозвуча химнът на Конфедерация Швейцария с неговия нов текст.
